На фона на провалилите се дебати по здравната реформа в пленарната зала, на хоризонта изплува нова екзотична идея. Задължителната здравна вноска, която сега е в размер на 8% от осигурителния доход и осигурява достъп до медицински услуги, да започне да се събира като данък и да се приравни на данък общ доход (ДОД). Това предложи депутатът от "БСП-Лява България" Емил Райнов по време на кръгла маса за политиките в здравния сектор.

Според него промяната първо ще стопи драстично броя на неосигурените в страната, а след това ще върне доверието в системата и ще освободи Националната агенция по приходите (НАП) от ангажимента да събира осигуровките на гражданите. 

"От данъци никой не е избягал, а има близо 250 000 души, които работят, плащат данъци, но не и здравни осигуровки", мотивира предложението си Райнов.

В своя подкрепа депутът от левицата припомни и безпрецедентното отклоняване на близо 2 млрд. от здравните вноски към държавния резерв през 2010 г., което в последствие демотивира страшно много хора да изпълняват ангажиментите си към осигурителната система. По думите му не е справедливо добре платените служители, които плащат данък общ доход върху всички свои приходи - например 5000 лв., да внасят здравни осигуровки само върху 2400 лева.

"Няма нищо страшно в това, могат да си го позволят", убеден е депутатът от левицата, уточнявайки, че само по този начин категориите "осигурен" и "неосигурен" ще изчезнат от правния мир.

Другата му идея е напълно да се закрие Националната здравноосигурителна каса, защото в момента тя е само разплащателна агенция и преразпределя събраното от НАП. Освен това дублира дейността на Изпълнителната агенция "Медицински одит", защото упражнява частичен контрол и само по документи, което освен че е неефективно, не оправдава и издръжката на 3000 души администрация. 

"Само трима души могат да вършат работата на касата за разпределението на парите с помощта на един компютър "Правец", убеден е червеният депутат.

В крайна сметка най-големият плюс от превръщането на здравната вноска в данък ще е подобряването на събираемостта. А това ще се отрази положително не само върху бюджета за здраве, но и върху разходите от джоба на пациентите.

"От началото на здравноосигурителния модел до днес сме започнали да плащаме за здраве над 4 пъти повече. Ако през 2000 г. средните годишни разходи на човек за здравеопазване са били в рамките на 50 лв., то в последните години плащаме средно по 233 лв. на година", цитира доклад на Фондация "Фридрих Еберт" и Института за социална интеграция д-р Райнов.

С всички резултати от доклада по всяка вероятност ще бъде запозната и управляващата власт, но авторите му все още не са решили как и кога да го представят на депутатите и Министерството на здравеопазването.