България не признава референдума за отделяне на Крим от Украйна и присъединяването й към Русия. Но пък няма ясна позиция по въпроса ще подкрепи ли или не налагането на санкции за федерацията, надявайки се такива да няма.

Такава е равносметката от продължилото близо пет часа извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. От общото становище на участниците в срещата се разграничи само "Атака". Партията застава изцяло зад действията на Москва, а лидерът й Волен Сидеров напусна сбирката два часа преди приключването й, обвинявайки КСНС, че действа според указанията на американското посолство. Преди това спретна митинг на "Дондуков" 2 в подкрепа на кримския референдум.

"Република България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март референдум в Автономна република Крим е в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна и Република България не признава резултатите от него", се казва в становището на КСНС, изчетено от президента Росен Плевнелиев след края на заседанието.

КСНС призова и украинските власти да "спазват правата и свободите на всички граждани, в т. ч. и на лицата, принадлежащи към различните етнорелигиозни общности, сред които е и близо 300-хилядната българска общност". "Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание и икономическата, и енергийна сигурност на страната", се казва още в становището.

"Консултативният съвет за национална сигурност счита, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безалтернативен национален приоритет", допълни Плевнелиев, визирайки основния риск от кризата за България - спирането на газовите доставки от Русия.

Не стана обаче ясно дали страната ни би подкрепила налагане на санкции на Москва, или би наложила вето при едно такова решение на Брюксел. По думите на премиера Пламен Орешарски анализ на рисковете показвал, че засега не се очертава налагането на "широкомащабни" наказания на Русия. Такава била неговата "увереност".

Ние ще участваме във формирането на европейската позиция както и досега сме го правили. Ако искате отговор "Да" или "Не", често в живота отговорите са между "Да" и "Не", бе "ясният" отговор на министър-председателя на въпроса ще даде ли зелена светлина и България в налагането на санкциите.

Рисковете пред "милия турист"

В този дух бе коментарът и на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. От думите му стана ясно, че симбиозата Русия-природни ресурси-Европейски съюз надали би позволила Брюксел да предприеме крути мерки срещу Москва. "Накрая ще се разберат. Не бива да се впускаме в крайни позиции", каза Борисов и обрисува разбирателството така:

"Познавам Путин (руският президент Владимир Путин, б.а.) и лидерите в Европа. Русия продава газ и нефт. На кого ще ги продава? - На Америка и Африка ли, или на ЕС?"

Борисов също подчерта, че рисковете от секване на газовите доставки са твърде големи, тъй като България може да си осигури алтернативни доставчици и трасета след поне няколко години. "Ние имаме позиция. Ние сме против всички политически санкции. По-добре да няма санкции. На съвета горе, и сега казвам, че не бива да се впускаме в крайни позиции – "за" и "против". След като ние не сме убедени, тези пари, които отиват в Украйна, дали няма да идат в украинските олигарси, какво ще се плати с тях", заключи Борисов и пак описателно мотивира позицията на партията си: По думите му освен за енергетиката имало рискове и за родния туризъм. Не можело "милият турист да си стои на плажа", а пред него да кръстосват военни кораби.

От БСП също не бяха изменили на позицията си. От коментара на зам.-председателя на партията Янаки Стоилов (председателят Сергей Станишев е в Аман, Йордания, б.а.) стана ясно, че левицата също е против санкции за Русия, тъй като нямало никакви гаранции, че ЕС ще ни компенсира при някакви евентуални загуби. Стоилов посочи още, че изчисления на икономическото министерство сочат, че страната ни би загубила между 1% и 6,5 на сто от БВП на годишна база. А ЕС няма толкова голям компенсаторен механизъм.

Въпреки че от левицата имали "забележки по някои от формулировките", на КСНС бил намерен "най-малкият общ политически знаменател". КСНС направил и "някаква крачка за обща позиция на Народното събрание", стана ясно още от думите на Стоилов, въпреки че "Атака" е част от парламента и е на коренно противоположна позиция с тази на съвета. Така надали и тази седмица НС ще може да излезе с обща декларация по кризата.

Зам.-шефът на левицата заключи, че страната ни трябва да аргументира националната си позиция в рамките на ЕС. Трябвало да отчетем обаче факта, че сме "славянска и православна страна". Каквато е и Русия.