АЛЕКСАНДЪР ДРАБКИН, политически наблюдател на в. "Правда"

 

 

Клуб Z публикува настоящия текст, защото темата „България” е пряко засегната в него, както и заради убеждението, че той отразява част от настроенията в Русия и у нас. Редакцията категорично се разграничава от мнението на Александър Драбкин.

Украинизацията на глобализацията

След разпадането на СССР започна пропагандиране на процеса на глобализацията като доминираща концепция на световното развитие. Идеята бе за смяна на двуполюсния модел, основан на противостоенето между САЩ и СССР, като дойде някаква нова световна общност, базирана върху пълната свобода на държавите да приемат участие в каквито и да било двустранни и многостранни връзки.

При това някак си незабелязано бе избутван в сянка най-същественият елемент на световното устройство - глобалната доминация на САЩ. Точно по Оруел - всички са равни, но някои са по-равни. САЩ и най-близките им съюзници негласно получиха правото да решават световните проблеми, изхождайки от своите теснокористни интереси. При това във Вашингтон, без дори особено старателно да камуфлират процеса на хегемонизация на световния ред, пропагандираха собственото си месианско начало - демек, именно Америка носи на човечеството свобода, мир и разцвет.

Който не е съгласен с това (или поне се съмнява) ще бъде вкаран в общия строй на привържениците на американския мир. За ослушващите се бяха предвидени различни начини за стимулиране на подчинение - от политически натиск и икономическа принуда до кървав бой с използване на най-съвременните системи за въоръжение.

И ето че за първи път през последните 23 години се получи фал. Вместо послушно да приеме насаждния ог САЩ на Украйна профашистки режим, населението на Крим реши да се върне към Русия, под крилото на Родината-майка.

Във Вашингтон много се разсърдиха. Президентът Обама многократно звъня на руския президент, като го убеждаваше да откаже да защитава Крим. Звъня му даже тогава, когато според аналитиците вече бе ясно, че американската игра на райския полуостров е изгубена.

Лидерите на натовските държави също стараха да не изостават от патрона. Според съобщенията, чрез примесване на примамливи обещания и заплахи, те настояваха за необходимостта Русия да зачита американските интереси. За щастие, в Москва решиха да не спорят с историята - домогванията на подкрепяния от Вашингтон в Киев смърдящ профашистки режим бяха отхвърлени. Крим се завърна у дома. Фашизмът не мина. Крим няма да бъде бандеровски.

Сега анализаторите се опитват да предугадят предстоящите промени в света, които ще се случат в резултат от Кримския референдум. Че този плебисцит ще има глобални последствия, е напълно ясно. Позициите на тези, които се борят например за излизането на Шотландия от състава на Великобритания, съществено ще се усилят. Аргументацията на възгледите им и преди е била убедителна - етнически особености и историята на шотландците, тяхната многовековна борба за независимост са известни.

Напоследък към осъзнаването на тези хуманитарни проблеми се добави и икономическа съставка. Шотландия е богата страна. В нейния шелф нефтохимиците и газовиците се надяват да развиват добива на въглеводородни суровини. Шотландският риболов е едва ли не най-значителният в Европа. Екологията на Шотландия вещае стремителен ръст на най-доходния туристическо-рекреационен отрасъл на икономиката. Шотландците искат да усвояват богатствата си сами. Те не са съгласни да бъдат икономическият заден двор на лондонското Сити. Сега събитията в Крим убеждават шотландските патриоти, че излизането из под властта на Великобритания за тях е реално и че този път е много перспективен.

В Испания на прага на референдум за независимост е Каталуния. И там старите културно-исторически проблеми се допълват от недоволството от икономическите решения на Мадрид. Каталуния вярва в своето светло самостоятелно бъдеще. А опитът на Крим ще придаде на тази вяра съзидателна динамика.

В Аржентина се активизираха нестихващите вече десетилетия спорове за Малвинските (Фолклендските) острови. Защо тази шепа камениста аржентинска суша трябва да бъде управлявана от Лондон, намиращ се на разстояние много-много морски мили? Поне аржентинците недоумяват. Крим добави актуалност към този въпрос.

В Северна Италия изплува проблемът с Венецианската република. Впрочем, някои хора поставят въпроса по-широко - говорят за Северноиталианска република, високоразвита страна, изпитваща тежнения към германския свят. И тук Крим се разглежда като привлекателен прецедент.

Косовската тема все още не дава покой на много политици. Люлката на сръбската духовност - косовската земя, бе откъсната от родината под обстрела на американските "томахавки", които целеха Белград. И международните юридически инстанции признаха такова развитие на събитията законно, новата държава Косово за абсолютно легитимна. Защо да бъде отказана сега легитимност на Крим?

А какво ще си помисли средният американец, като слуша споровете на авторитетни хора за Крим, е трудно да се каже. Но едно е сигурно - той няма да бъде безразличен. Особено когато стане абсолютно ясно, че от платените от него данъци милиард (или милиарди) долари ще бъдат пратени отвъд океана за подкрепата на никому неизвестния господин Яценюк, който отгоре на всичко се води с фашистите. Америка си има свои проблеми. И за решаването им трябват добри стари американски долари.

Кримското ехо

Сега експертите много внимателно изучават историята на кримското противостоене. Тя е от дълбините на вековете - от времето на военните конфликти на Русия и Турция. В средата на ХIХ век коалицията, в която влизат Англия, Франция, Турция и Кралство Сардиния, нанеся удар по Крим. Там най-големите колониални държави воюват за своята доминация в Югоизточна Европа и Предна Азия. Крайдунавските княжества, които Русия уж анексира, били разменна монета в тази голяма  геополитическа игра.

Главната цел на участниците в коалицията била да получат контрол върху Босфора и Дарданелите. С случай на тяхна победа, Русия би се лишила от излаз на Средиземно море. Такова било намерението да бъде отслабен могъщият конкурент - Руската империя.

За онази Кримска война са изписани томове. Учените са анализирали всичко до най-малки тънкости. Мнозина са смятали, че една от главните причини за поражението на Русия е архаичното обществено-политическо устройство на империята. По онова време дори още не е било отменено крепостното право. Впрочем, има и други мнения. Няма да ги обсъждаме днес. Темата на тези записки е друга. Ще изтъкна според мен главното - В Крим преди 150 години е изпробвана система на колониално владичество в Европа, изглеждаща неприемлива за просветения XIX век. Западните държави са се опитали да наложат на Русия ролята на второразредна страна, напълно зависима от волята на парижките и лондонските суверени.

Удивителни фигури рисува историята - днес, 150 години по-късно, възникна аналогична ситуация. Вярно, с донякъде различен състав на действащите лица. Сега в антируската коалиция доминират САЩ, а Англия и Франция се дръпнаха на втори план. Но целите на днешната коалиция са същите, колонизаторски. И театърът на военните действия е същият. Освен, че на мястото на канонадата на оръдията и яростните атаки с щикове, дойдоха ожесточените схватки на дипломатите и домакинстващите субекти.

Добре би било да се ограничим с това. Русия устоя и защити Крим. А ще успеят ли днешните управници на страните, които й противостоят в бурните води на световната криза, е съмнително. В цяла Европа расте социалното напрежение и за управляващите кръгове става все по-трудно да го удържат.

Край границите на Русия

Край новата граница на Русия и Украйна набира сили противостоенето срещу фашизираната киевска власт. Все по-забележим става пламъкът на народния гняв в Донбас, Харков и други източни региони на Украйна. Красавицата Одеса все по явно демонстрира готовността си да тръгне по пътя на Крим. Анализаторите смятат, че одеситите могат да бъдат последвани от приднестровците. Тогава кримският път ще се окажа пряка пътека към Балканите

В България идеята за влизане в СССР бе обсъждана още през 60-те години на миналия век. При днешното икономическо положение на страната руският фактор може да се окаже спасителен вариант за Бъргария. И съдбата на Крим ярко го потвърждава.

Референдумът в Крим, несъмнено, ще предизвика експлозия от проруски настроения в Сърбия. Там са много силни всеславянските обединителни тенденции при водещата воля на Русия.

Обезпокоени от кримския опит са и властите в прибалтийските страни. В Латвия многобройното руско население все по-активно заявява, че не приема търпимостта на властите към наследниците на фашистите. То все по-силно настоява за своите граждански права. А изтокът на Естония, където живее кампактна голяма руска общност, отдавна се превърна в опасна зона за естонските националисти.

Политиците разглеждат проблема по-широко. Те смятат, че след признаването на Косово от Запада, развитието на събитията в постсъветсткото пространство е било „предсказуемо”.

Крайграничната ситуация влияе върху тези, които се смятат за украинска държавна власт. Бившите съратници от Майдана се разцепиха. Едни смятат, че трябва да се започнат преговори с Янукович и така да бъдат легитимирани подписаните по-рано от Украйна договори. Другите настояват за "чист лист, върху който революцията сама ще напише историята на страната". Но в този случай явно ще трябва да започнат отначало преговорите за безядрения статут на Украйна. А на Запада такъв подход едва ли ще му хареса.

И всичко това става на фона на подкрепата от страна на атомен Китай на кримските иновации, а също и откъм отказа на друга велика ядрена сила - Индия, да се присъедини към хора хулители на Москва.

Анализаторите все повече са склонни на кардинален извод - инициаторите на втората Кримска война създадоха реална опасност за мира по целия свят. А за такава възможност Русия предупреждаваше недевнъж.

Опасният трофей

Като приключвам тези записки, ще посоча два цитата от западните медии, в които много конкретно се оценява ситуацията в Украйна.

Влиятелният седмичник "Нюзуик" пише:

"Ако те (тримата последни президенти на САЩ, които списанието нарича "неудачници във външната политика" и "подпалвачи на войни"), смятат за мъдра политиката по разширяването на НАТО по източните направления от Берлин, ако те нарушават обещанието, дадено на Горбачов, че НАТО няма да мръдне нито на сантиметър на изток, още по-малко към руската граница, нека обяснят защо тази политика е толкова мъдра. Но те няма да ви кажат истината, защото не искат да лишават Русия от всички средства за гарантиране на своята национална сигурност. Украйна е трофей. Но те отидоха твърде далече, а сега ние се оказахме в изключително опасна ситуация."

Телевизионната програма "Итън-ТВ" цитира мнението на компетентен израелски специалист.

"...Напълно основателно в Русия смятат, че ако Украйна влезе в ЕС, така или иначе, по-бързо или по-бавно, крайният резултат ще бъде влизането й в НАТО. Което за Русия е равносилно на смърт. Т.е. това е смъртна опасност за държавата, тъй като военните бази на НАТО на територията на Украйна превръщат в купчина метал системата на ПРО на цяла Русия и поставят под заплаха дори ракетите със среден обсег, всички жизнено важни центрове на Русия. Т.е. Русия остава без отбрана. Как биха реагирали в Израел, ако "Ал Кайда" или Иран подпишат едностранно споразумение с Йордания, разположат система за ПРО на базата на новите ракети и системата от ракети "земя-земя" в Йордания?

Би ли се обърнал Израел в ООН или в Обществото за озеленяване на природата? Не, разбира се. А ракетите на НАТО, за разлика от ракетите на "Ал Кайда", имат термоядрени бойни глави. Сега става дума за жизнено важен проблем за Русия. И тя няма да се спре пред нищо, никакви санкции няма да помогнат. Не само това - Русия едва ли ще гръгне на някакви съглашения със Запада. Както показаха споразуменията за разпускане на Варшавския договор, които се опита да сключи Горбачов, както показа споразумението за Либия, както показа последното споразумение с Янукович, което просъществува 20 минути или половин час, такъв род договорености не си струват хартията, върху която са написани."

А сега да опитаме да си напрамим извод от всичко казано. Западът загуби втората Кримска война. Тази война е опасна за цялото човечество. Необходима е старателна работа над грешките, иначе свеът ще бъде въвлечен в безкрайна поредица от местни, регионални, и най-накрай - глобални конфликти.

* Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.