ДЖЕФ ТОМАС

Джеф Томас е британец, живее на Карибите. Син на икономист и историк, той отрано се е научил да не се доверява на правителства като генерален принцип. Въпреки че основната му кариера е в създаването и развиването на предприятия, за осем години е водил седмична колонка на тема ограничаване на правителството. Започва да изучава икономика около 1990, като се учи първоначално от Сърд Джон Темпълтън, после Хари Шулц и Дъг Кейси, и други от Австрийската школа.

 

 

 

Наскоро един познат ми даде следното си наблюдение върху това доколко е възможна война в близкото бъдеще:

Големите клечки обичат да играят шах със света. Това е най-великата игра. Банкерите се нуждаят от върхове и спадове, и от войни, за да правят пари. Военните се нуждаят от войни, за да съществуват. Политиците имат нужда и от едното, и от другото, за да съществуват.

Макар той да повтаряше концепция, която сме обсъждали много пъти, ми хрумна, че никога не съм виждал този проблем дефиниран така семпло и така информативно.

Нека го разбием:

Банкерите се нуждаят от върхове и спадове, за да правят пари

Както банкерите увеличават печалбите си в резултат на вдигащи се и спадащи икономически флуктуации, така и печелят от война. Не е необичайно дадена банка да финансира тези, които ще създадат въоръжен конфликт, и наистина, често подкрепят и двете страни. Макар банките да имат и други начини да правят пари, войната често е по-печеливша от тях.

Военните се нуждаят от война

Военно-индустриалния комплекс е в бизнеса да продава оръжие на правителствата. Въпреки че продажбата на оръжия върви добре в мирно време, тя избухва когато има война. Следователно, всеки доставчик на оръжие печели от войната. Няма особено значение дали е война със всички средства, или поредица от по-малки конфликти. Целта е продажбите.

Политиците се нуждаят и от банките, и от военните

Това е вярно в смисъла на това, че политиците имат нужда както от банкерите, така и от активна военна сила, за да преуспяват. Политическите кампании зависят от финансиране. Банките и доставчиците на въоръжение дълго са били основен източник на средства за кампаниите на кандидатите от основните политически партии (ако всяка от партиите е добре платена преди изборите, благоприятно третиране към банките и доставчиците на въоръжение е гарантирано, независимо кой спечели).

Но има и по-нататъшна необходимост за въоръжен конфликт по отношение на политиците. Първо, всеизвестен факт е, че една държава рядко сменя лидери по време на война, а нищо не е от по-голяма важност за един политик от това да хване допълнителен мандат.

Второ, нищо не разсейва гласуващите както войната. Ако един политик е обект на нарастващи критики от страна на избирателите, на една добра война може да се разчита да концентрира вниманието на електората повече върху нея, отколкото върху лошото стопанисване на политика.

Трето, правителствата обикновено отнемат свободи на населението с времето. Макар гражданите да могат да възразят срещу отнемането на техните свободи в мирно време, по време на война те са доста по-склонни да се откажат „временно“ от тях, „за доброто на родината“. Не е изненадващо, но загубените свободи рядко се възстановяват след войната.

Имайте предвид думите на Джеймс Медисън, четвъртия президент на САЩ (бел.ред. - и един от авторите на американската Конституция):

От всички врагове на свободата на обществото, войната трябва, може би, да бъде най-плашещата, защото тя се състои и развива микробите на всеки друг враг. Войната е родител на армиите, от тях идват дълговете и данъците, а армиите, дълговете и данъците са известни инструменти, чрез които много хора  попадат под властта на малко. По време на война също така се разширяват правомощията на изпълнителната власт... Никоя нация не може да запази свободата си в продължителни военни действия.

Най-общо казано, гражданите на повечето страни биха желали да се избегне войната. В края на краищата, те рядко печелят от нея. Но пък тласъкът за война рядко се създава от хората в една страна. Освен ако една нация не е нападната, в почти всеки случай, хората трябва да бъдат убедени да започнат война.

 

Убеждаването на хората

 

Добър пример за това са Съединените Щати, които от Първата световна насам са се нуждаели от убеждаване при всеки случай, в който лидерите са предложили война. В Първата световна, Лузитанския инцидент беше създаден заедно с Великобритания, за да мотивира хората. Във Втората световна дразненето на Япония беше нужно. Във Виетнам беше необходим изфабрикувания инцидент в Залива Тонкин, и така нататък.

Достатъчно е да се каже, че когато банкерите, военно-индустриалния комплекс, политиците, или всички заедно решат да предизвикат война, войната ще се случи. Независимо дали е либерално или консервативно правителство, ако ясна заплаха не съществува, такава ще бъде създадена.

Както Херман Гьоринг заяви по време на Нюрнбергските процеси:

Естествено, обикновените хора не искат война. Но в крайна сметка, лидерите на страната определят политиката, и винаги е лесно да поведеш хората заедно със себе си, независимо дали става въпрос за демокрация, фашистка диктатура, парламент, или комунитска диктатура. С глас или без глас, хората винаги могат да бъдат накарани да подкрепят волята на лидерите. Това е лесно. Просто трябва да им кажеш, че са нападнати, да ообявиш пацифизма за липса на патриотизъм, и да изложиш държавата на опасност. Работи по един и същи начин във всяка страна.

В момента, страните от Първия свят са създали най-голямото ограбване на държавните ковчежета някога. Колкото и безучастни да са били народите и на ЕС, и на САЩ в последните десетилетия, изглежда все повече от тях разбират, че са били измамени.

Като изключим продължаващото нарастването на паричната маса, докато и тази мошеническа машинация също се провали, съответните правителства изчерпват зайците, които да вадят от шапката, за да отклоняват вниманието на масите. Ето защо би изглеждало, че сякаш не еимало друго период в историята, когато националните лидери да са се нуждаели толкова много от война – както като средство за отклоняване на вниманието на населението, така и като последно изтискване на паричния лимон, преди неизбежния срив.

И така, какво означава това за читателя? Ако допуснем, че той не поканен да участва, не би ли трябвало барабаните на войната да са от незначителен интерес за него? Да, от гледна точка на неговата лична физическа безопасност, това може би е вярно, но ето един исторически факт, който заслужава да бъде взет под внимание.:

Всяка страна, която обмисля възможността да обяви война на друга страна, трябва най-напред да отчете факта, че губеща е почти винаги страната, която първа изпадне в безпаричие.

Няма по-скъпоструващо рисково предприятие, от войната. ЕС и САЩ са банкрутирали сега. Онези, които в момента живеят по тези места, може да избягнат военната повинност в армията, но от тях безспорно ще се очаква да си платят сметката чрез данъците.

Онези, които сега чувстват, че задълженията им към техните правителства се вече едва управляеми, е възможно да пожелаят да обмислят какви биха били те, както по времето, така и след края на една голяма война.

Статията е публикувана на сайта Doug Casey's International Man - тук в оригинал, в който можете всеки ден да четете мнения на икономисти от цял свят. Препратките в текста са запазени по молба на редакция на International Man.