Новите планове на Facebook да публикува директно на платформата си новини от медии не е свързана само с повече импресии, рекламни приходи или брой секунди за зареждане на статия. Става дума за това кой притежава връзката с читателите, пише в анализ New York Times.

Технологичните компании отдавна се надпреварват в опитите си да се превърнат във входната врата на хората към целия дигитален свят – единственото място, от което хората се нуждаят, за да открият каквото им трябва.

Точно затова търсачката Google пусна и социална мрежа, точно затова социалната мрежа Facebook пусна търсачка. Това е причината електронният магазин Amazon да направи и телефон, а производителят на телефони Apple да се ориентира и към онлайн търговията.

Сега вече те посягат още по-далеч и към нетехнологичните компании като вестниците и списанията. Или, да го кажем по друг начин, всички компании вече се превръщат в технологични компании.

Експериментът на Facebook, наречен Instant articles, започва с малко на брой медии – само девет, сред които е и New York Times. Но той дава знак за генерална промяна в отношенията между издателите и техните читатели.

Ако искаш да четеш новини, казва Facebook, ела при нас, а не на сайтовете на NBC, The Atlantic или пък The Times. И като дойдеш, не си тръгвай. (За момента тези статии са достъпни само през приложение за iPhone).

Всички замесени признават, че промяната вече е доста напреднала. Първата страница на вестника и корицата на списанието отдавна изгубиха своята решаваща роля.

Главните страници следват новата мода. Все повече статиите, видеото, снимките и графиките в медиите са самостоятелни фрагменти, на които хората попадат по отделно, най-често през социалните мрежи. Нещо подобно се случи с музикантите, когато iTunes започна да продава песните на парче вместо цели албуми.

Но новините, точно както албумите преди, не са създадени по този начин. Една от услугите, които редакторите предоставят на читателите, е да използват своята преценка, да огледат широк кръг от фактори и накрая да решат как да подредят статиите. Новинарската преценка на New York Times е различна от тази на New York Post и няколко поколения читатели държат на тази разлика.

"В аналоговия свят вестникът е колекция от новини, казва Едуард Ким, изпълнителен директор на маркетинговата компания SimpleReach. - Така се пакетираше, така се разпространяваше, така се продаваше“.

"В дигиталния свят всяка новина е отделена от останалите и ако не свикнеш да приемаш всяка история за самостоятелна, това те дърпа назад към аналоговата ера“, обяснява Ким.

Старите редактори нямаха избор и се наложи да се откажат от част от своята власт. Но кой ги замества?

Приятелите на читателите, които препоръчват новините, са новите редактори. Това прави и алгоритъмът на Facebook.

Шефовете на гиганта повтарят, че те нямат за цел да изземват редакторския контрол, защото оставят алгоритъмът да подреди стената на всеки потребител. Но алгоритъмът, все пак, не е нещо напълно независимо. Той е създаден от хора и се променя непрекъснато.

Това поражда няколко журналистически въпроса. Алгоритъмът работи отчасти на следния принцип – той ти показва по-често това, което си харесвал преди. Това означава, че човек няма да вижда широк спектър от източници или гледни точки. Някои обаче твърдят, че не е точно така.

Когато избухнаха протестите във Фъргюсън, Мисури, това се превърна в национална новина. Във Facebook обаче имаше оскъдни данни, че нещо се случва. Или какво се случва, когато редакторите решат, че е важно за публиката да публикуват женски гърди, които обаче Facebook няма да разреши?

Технологичните компании, включително и Facebook, са прочути с техните капризни алгоритми. Статите вече са толкова зависими от Facebook, защото само една промяна в алгоритъма може да препрати много повече трафик към тях.

Наскоро, поредната промяна понижи показванията на статиите от сайтове, които Facebook сложи в графата „подвеждащи заглавия“. Преди месец пък компанията реши да даде предимство на постовете от приятели за сметка на тези от медии.

Читателите също са капризни. През 2013 година 40% от трафика на 300 хиляди издания идваше от търсачките, а 14% - от социалните мрежи. Сега е обратното.

Точно затова нито една медия, въпреки че е благодарна за читателите си от Facebook, не иска да е прекалено зависима от мрежата или пък да се откаже от връзката със своите собствени читатели. Точно както технологичните компании гледаха една на друга едновременно като приятели и конкуренти, медиите гледат на Facebook по същия начин.