ГЕРБ и Борисов са в процес на свиване, все повече ще разчитат на външни партньори в политическото пространство. Колкото повече се свива политическото влияние на ГЕРБ, толкова повече двете ядра – на тези от „нашия” свят и другите от „неговия” свят – ще са изправени пред колизия. Същото се случи и в СДС.

Тази прогноза прави анализаторът Васил Гарнизов в обширно интервю пред в. Култура. Според него Борисов си дава сметка, че разправата с него ще е като с царя и като с Костов."Тя ще дойде отвсякъде. Стига в един момент във водата да замирише на кръв", казва Гарнизов.

За глупавите ли е оптимизмът

"В днешната ситуация не виждам много хора, които да подбутват еволюцията", обяснява изследователят. "За да правиш това, трябва ти известен оптимизъм. Оптимизъм на индивида, оптимизъм на някаква група, на някаква прослойка. Но в днешно време като че ли надделява тезата, че оптимизмът е за глупавите. Като че ли сега в България хората от елита или хора образовани, които си позволяват да говорят оптимистично за бъдещето (тоест, които знаят, че бъдещето не е катастрофично, че пътеките към него се прокарват от хора, които знаят какво искат от това бъдеще), тези хора биват гледани като наивници. Много по-популярен е сладостният самопрезрителен мрак на д-р Николай Михайлов, отколкото хората, които говорят конструктивно за българското общество и неговите идни дни", допълва той.

"От това следва, че Бойко Борисов е един от оптимистите, казват интервюиращите го Копринка Червенкова и Христо Буцев.

"Него за това и го избират, защото всъщност се държи като едно жизнеутвърждаващо момче, дошло от село, което казва: „Абе, щом за мене имаше надежда, и за вас има надежда. Нищо, че сте обърнали Студентски град на една голяма кръчма и публичен дом... Вие имате бъдеще“. Вярно е, че оптимизмът, ако не е положен в някакъв смислен разговор – разговор за сигурността и рисковете за България, разговор за българските институции, разговор за българското образование или здравеопазване – този оптимизъм наистина може да води до изглупяване. До една безпочвена вяра, че утрешният ден по принцип и по един скрит смисъл на историята е по-добър от днешния", отговаря Гарнизов.

Борисов като "ябанджията"

"Борисов не е от алтернативните пространства на Софийския университет или БАН от 1989 година, не идва от кулисите или задкулисието на властта. Той дойде от другаде. Ние спокойно можем да разсъждаваме за него като за чужденеца, но не чужденеца на Камю, а по-скоро като за ябанджията. Той не е от нашия свят, в наше село хората, които идват от другаде, до края на живота си остават „ябанджии”, обяснява тезата си анализаторът. Според него "тази автохтонност, която ти дава място и ти позволява лидерство в обществото, на Борисов му липсва. Идва ябанджията - идва си със сопата, защото, като шестващ между социалните слоеве и социалните пространства, няма как да е без сопа, всяко пространство си има кучета да го пазят. Идва си с абичката, с лафовете, идва си обаче с приятелите, идва си с миналото – и малко по малко заема централно място. Разбира се, към ябанджията може да се отнасяме като към узурпатор - не бяхме внимателни и той грабна властта, която се търкаляше на земята, а ние не забелязвахме, че сме я изпуснали. Но ако го третираме като узурпатор, ние самите по-щастливи няма да станем".

Онези, които третират Борисов като узурпатор слагат много лесни етикети

"Хората, които третират Борисов като узурпатор, слагат много лесни етикети: „И този (от нашите) се продаде на Борисов”, смята анализаторът. А тези хора, които се включиха по един или друг начин в игрите на Бойко Борисов или в системата на управление – партийно, държавно управление, са образовани, качествени хора. Нещо повече, предполагам, че тези хора, които се вляха, но не са от изначалната кохорта на Борисов, в скоро време ще направят революция. И че ГЕРБ ще се сцепи между два типа културни идентичности. На тези, образованите, деликатните, мислещите стратегически, и другите, които Борисов доведе. В своето време Костов вкара нова кохорта от управляващи в политиката; царят вкара нова кохорта от управляващи (не коментирам техните качества). Борисов вкара една последна кохорта. Политици, които вкарват нови хора в политиката, по принцип трябва да се гледат с уважение. И който ги е подценил, е сбъркал. Борисов обаче вече няма какво да вкарва.

В процес на свиване

"ГЕРБ и Борисов са в процес на свиване, все повече ще разчитат на външни партньори в политическото пространство. Колкото повече се свива политическото влияние на ГЕРБ, толкова повече двете ядра – на тези от „нашия” свят и другите от „неговия” свят – ще са изправени пред колизия. Същото се случи и в СДС. Половината хора в СДС говореха за другата половина като за кръга „Агнешките главички“. Защото едните се събираха на по един коктейл да решават даден проблем, а другите сядаха на маса на чревца и шкембе чорба. Културен сблъсък. Борисов, този ябанджия, в момента е по един или друг начин лице на дясното. Той има дясно ориентирано политическо правителство, има и най-голямата дясна партия. И предполагам, че срещу него вече са се групирали достатъчно сили от различни посоки, които да ускорят неговия край. Мисля, че Борисов си дава сметка, че разправата с него ще е като с царя и с Костов. Тя ще дойде отвсякъде. Стига в един момент във водата да замирише на кръв. И аз, като човек, който гледа отблизо политическото поле, се питам колко години след политическото унищожаване на Борисов няма да има здраво конструирано и работещо дясно политическо пространство...", напомня Гарнизов.

Образованите хора в България не трябва да пребивават в спокойствие

Образованите хора в България не трябва да пребивават в спокойствие. Ние не можем да забулим всичките си драми и всичките си въпроси – къде сбъркахме в прехода, какво проспахме... Защо изпуснахме съдебната система още от самото начало, защо й позволихме да стане автономна среда с много глави – отсечеш едната, израства друга. Кога и къде проспахме регионалния разпад, кога и къде проспахме демографския разпад, кога и къде проспахме всичко случващо се в ромската общност? Ние трябва да си задаваме и ще си ги задаваме тези въпроси. И аз, като човек оптимист, което означава в някакъв смисъл и частично глупав, също си задавам въпроса: „Къде проспахме това или онова?“ – за да мога да участвам в разговори как да насочваме еволюцията в бъдеще. Основата на моя оптимизъм и причината да вярвам в тази стратегия се крепи на нещо просто. Когато разговарям с чужденци, които имат интерес към българската история, това, което ми казват, е, че България ги е учудила, защото за пореден път сме избегнали кръвопролитието. Не сме се избили в този преход. Всъщност, ако да не бяха непропорционалните санкции по времето на „Народния съд“ - защото там достигнахме отвъд здравия разум и морала висоти – в общи линии, нашият ХХ век е кротък и некръвопролитен. Ако мислим за българската история в тази рамка – на некръвопролитието, на бавното и постепенно изграждане на едни институции, които в някакви моменти са били по-работещи, а в други моменти по-неработещи – ние може да имаме едно по-удовлетворително бъдеще. Не бих говорил за щастие или за справедливост, но по-удовлетворително от гледна точка на нашия живот, на нашите близки, на нашата цялостна среда бъдеще, заключава Гарнизов пред в. "Култура".