БРЮКСЕЛ—Твърди думи и все още меки санкции срещу Русия обещаваше в началото си започналата днес среща на върха на ЕС в Брюксел.

Очакваше се държавните и правителствените ръководители да удължат списъка от наказани със замразяване на авоари и визови забрани. Той засега включва 21 имена, между които сваления проруски президент на Украйна Виктор Янукович, лидерите на присъединилия се към Русия Крим и двама висши военни.

Колко високо в кремълската йерархия ще се осмели да посегне Европа в четвъртък още не беше ясно. Българският премиер Пламен Орешарски каза, че индивидуалните санкции не бива да изгарят мостовете за диалог с висшите етажи на властта в Русия.

И най-смелите изказвания в полза на икономическите санкции обаче призоваваха на този етап те само да бъдат подготвени. По-малките  и икономически свързани с Русия страни, включително България, призоваха за оценка на въздействието на евентуални търговски санкции и мислене „за следващия ден“, когаго Русия би отговорила с реципрочни мерки. Налагането на санкции предполага единодушна подкрепа от всички страни-членки.

„Кримската акция е против всякакви международни договори“, заяви на влизане в срещата канцлерът на Германия Ангела Меркел по повод руското анексиране на украинския полуостров. „Трябва да дадем ясно да се разбере, че при по-нататъшна ескалация ще приготвим последващи икономически мерки“.

Тя призова новата власт в Киев да успокои руските общности в Украйна и „да бъде правителство на всички украинки и украинци,  незаисимо от тяхната националност“.

“Това, което направи Русия, е неприемливо и страните от Европейския съюз трябва да говорят с ясен и единен глас“, каза британският премиер Дейвид Камерън.

„Това означава още замразявания на активи и забрани за пътуване, повече действие специфично с оглед на случилото се в Крим, но значи още да гарантираме, че ще направим всичко да помогнем за изграждането на силна и демократична Украйна и едно от нещата, които трябва да направим на този съвет е да подпишем ново споразумение с Украйна, предлагащо й проспериращо бъдеще, достъп до нащите пазари и истинска политическа подкрепа“, добави той.

Очакваше се европейските лидери и Украйна да подпишат политическата част на споразумение за асоцииране с ЕС, от което Янукович се отказа под руски натиск миналия ноември, поставяйки началото на сегашната криза.

„Това, което стана в Украйна и в частност в Крим е неприемливо. Не може да се позволява границите да се местят и регион да преминава от една страна в друга, без международната общност да реагира“, заяви френският президент Франсоа Оланд.

Той предложи ЕС да отмени среща на върха с Русия, на която президентът й Владимир Путин трябва да домакинства през юни. „Тя не може да сес състои в тази условия“, отсече Оланд.

„Дори днес да няма решение за икономически санкции, те трябва да се предвидят, трябва във всички случаи да бъдан подготвени“, добави той. 

Далече по-умерено прозвуча федералният канцлер на Австрия Вернер Файман: „Санкциите не са целта, целта са преговорите“, каза той, визирайки прекия политически диалог, който Европа иска да види между Русия и Украйна.

Белгийският премиер Елио ди Рупо призова колегите си „да не избързват с икономически санкции“. 

„Бих желал да направим анализ, икономически, политически и военен и да дадем предимство на диалога между Укрйна и Русия,” каза той. „В такава тежка ситуация трябва винаги да се мисли за следващия ден. Какво ще правим, ако най-лошото се случи?“