Две изключително прости послания по време на цялата предизборна кампания донесоха разгромяващата победа на Дейвид Камерън, коментира Би Би Си.

1. Икономиката е в добро състояние и възстановяването от кризата е заплашено от лейбъристите.

2. Шотландската национална партия ще държи в шах лейбъристите, ако направи с тях коалиционно правителство.

Консерваторите, предвождани от новия стар британския премиер, спечелиха абсолютно мнозинство на парламентарните избори във Великобритания на 7 май. Разгромяващата победа дойде напук на повечето прогнози, някои от които сочеха дори минимален успех за лейбъристите.

Икономиката, глупако!

Кампании се печелят и губят предимно въз основа на икономиката, припомня Би Би Си. Всеки политик и анализатор е запаметил наизуст лозунга "Икономиката, глупако!" Той е съчинен от Джеймс Карвил - стратегът на кандидат-президентската кампания през 1992 г. на Бил Клинтън, осигурила му успеха в САЩ.

Трябва да се отбележи, че Великобритания бележи най-големия икономически растеж от всички страни членки на Г-7 и е създала напоследък най-много работни места. И това се дължи на коалиционното правителство между торите и либералдемократите, управлявало Обединеното кралство през последните пет години.

Камерън успя да накара избирателите да повярват, че победа на лейбъристите в комбинация на очаквания успех на шотландските националисти, може да доведе страната до катастрофа. Убеди ги дотолкова, че насочи британския национализъм срещу сепаратистките настроения в Шотландия повече, отколкото към имиграцията от чужбина.

Премиерът спечели още една битка - срещу антиевропейската Партия на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП). Големите й успехи преди година на изборите за Европарламент и местно управление се оказаха само временни. Сега тя вкара само двама души в Камарата на общините.

Сега Камерън няма да има нужда да се съобразява с коалиционни партньори. Ръцете му са развързани да изпълнява програмата си за орязване на дефицита и постигане на още по-голям ръст.

Ако се вярва на думите му, това е неговият последен мандат. Пък и според неписан закон британските премиери подават оставка на десетата година от управлението си, ако са достигнали до нея.

Двете важни битки

Сега на Камерън предстоят две изключително важни битки.

Още преди две години той обеща да проведе референдум за членството на Великобритания в ЕС. Това трябва да стане най-късно през 2017 г.

Самият Камерън не е привърженик на излизането на Обединеното кралство от Съюза. Той обаче настоява да бъде предоговорена ролята на страната му в 28-членния блок. Формулата е "връщане на правомощия обратно от Брюксел към Лондон". За това ще бъдат необходими дълги и трудни преговори с другите европейски лидери.

Като основен проблем Къмерън вижда имиграцията и свободното движение в рамките на ЕС. Премиерът неведнъж поиска да ограничи достъпа до граждани от държави членки на ЕС, прекосяващи британските граници. Европейските лидери обаче няколко пъти му припомниха, че правото на свободно движение не подлежи на компромис, а договорите на ЕС няма да бъдат преразглеждани, само за да се удовлетворят интересите на Лондон. Същевременно обаче пред перспективата за излизане на Великобритания от ЕС не е изключено Брюксел да смекчи позицията си и да склони на някакъв, поне частичен, компромис.

"Топката е вече в полето на британците. Тяхна работа е да решат какво искат", каза висш представител на ЕС, цитиран от в. "Гардиън".

Другото главоболие иде от Шотландия. Местните сепаратисти в лицето на Шотландската национална партия (ШНП) не успяха да спечелят на референдума за отцепване от Великобритания през септември 2014 г. Сега обаче те постигнаха голям успех в родния си регион и нищо чудно да свикат ново допитване. Всичко обаче ще зависи докъде ще стигнат нещата с референдума за оставане на Обединеното кралство в ЕС. Лидерката на ШНП Никола Стърджън обяви, че няма да позволи Шотландия да бъде извадена от ЕС заради евентуален Брексит (британско излизане от Съюза - б.р.).

Каква ирония на съдбата! Само допреди няколко месеца ЕС предупреждаваше Шотландия, че ако се отцепи, автоматично излиза от него. Сега нещата се обърнаха - Шотландия не ще и да чува за излизане.

Камерън изненада Европа с разгромната си победа. По всичко личи, че тепърва му предстои да поднася още изненади.

Във външнополитически план никой не се съмнява, че Великобритания ще бъде най-близкият европейски съюзник на САЩ. И нерядко ще заема страната на Вашингтон, а не на Брюксел при възникване на разногласия.

Кой е Дейвид Камерън

Пълното му име е Дейвид Уилям Доналд Камерън. Роден е на 9 октомври 1966 г. в Лондон.

По бащина линия премиерът е прапрапрапраправнук на крал Уилям IV, царувал в периода 1830-1837 г. За себе си Камерън обича да изтъква, че е "същинска смес от шотландец, уелсец и англичанин".

Учи философия, политика и икономика в колежа "Брейсноуз" към Оксфордския университет. Там влиза в съставения само от мъже клуб "Бълингдън". Неговите членове са студенти от богати семейства, известни с банкети и запои, завършващи с изпотрошени ресторанти и спални в колежа. Точно в този клуб бъдещият премиер се сприятелява с настоящия лондонски кмет Борис Джонсън.

По-късно Камерън влиза за известно време и в джентълменския клб "Уайт'с", в който членуват също престолонаследникът принц Чарлз и принц Уилям.

Още като студент бъдещият премиер оформя възгледите си на консерватор. След завършване на висшето си образование през 1988 г. започва работа в анализаторските структури на торите. През 1991 г. стажува при тогавашния премиер консерватор Джон Мейджър. Година по-късно Камерън е назначен за специален съветник на финансовия министър Норман Ламонт. Става пряк участник в Черната сряда. Това е 16 септември 1992 г., когато правителството на Мейджър е принудено да извади британската лира от Европейския механизъм на обменните курсове (ERM). Това струва главата на Ламонт, но не и на Камерън.

През 1993 г. Дейвид Камерън е взет зе съветник от вътрешния министър Майкъл Хауърд. След година напуска поста и отива на работа в медийната компания "Карлтън комюникейшънс".

През 2001 г. решава окончателно да се посвети на политиката и се кандидатира за парламента. Печели само с 1,9 на сто повече гласове от своя съперник лейбърист.

По това време торите с в опозиция. През 2002 г. Камерън става министър на образованието в сянка. След поредната победа на лейбъристите на парламентарните избори през 2005 г. е избран за лидер на консервативната партия на мястото на подалия оставка Майкъл Хауърд.

През 2010 г. торите, оглавявани от Камерън, печелят изборите и вземат 306 места в парламента. Те са с 20 по-малко от необходимите за абсолютно мнозинство и затова партията съставя коалицията с либералдемократите.

На 7 май 2015 г. Камерън изведе торите до абсолютно мнозинство.