Веднага след 9 септември 1944 г. от пристанището в Лом специална част на Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Повече от 10 години българската държава се опитва да си ги върне или поне да се сдобие с техни копия.

Пред "Дойче Веле" шефът на Държавна агенция "Ахриви" Михаил Груев заяви, че според него е нормално всяка държава да иска да възстанови документалното си наследство.

"Проблемът не е само български, а стои пред почти всички държави, окупирани от Червената армия. Странното е, че отношението на Москва към настояванията на всяка страна е индивидуално – към някои е по-враждебно, но спрямо България то е по-скоро равнодушно“, пояснява историкът.

Липсват всякакви описи и номера на отнетото и остава неясно какво точно съдържат документите и каква ценност представляват за историческата наука. Груев все още няма обяснение на въпроса, по какъв принцип руснаците са подбрали документите.

"Голяма загадка е например това, че в изнесените чували е попаднал и архивът на Съюзната контролна комисия, която е действала в България след Първата световна война. Тези книжа са свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919 – 1928 г. Вероятно много от документите са били известни на съветската агентура в България – известно е, че са имали доста добра представа къде и какво точно да търсят – но при подбора видимо е имало и елемент на случайност“, пояснява Груев.

Бившият председател на Държавната агенция „Архиви“ Мартин Иванов преди време изнесе в печата данни, че в руската страна е попаднала и документацията на Германския научен институт от 1939 до 1944 г. В нея е имало списъци на българите, изучавали немски език, които след 1945 г. вероятно са били репресирани. Взети са били и документи, свързани с "бялата емиграция" в България - руснаци, намерили убежище в страната след Първата световна война. Впоследствие част от тези хора са били арестувани и изпратени в ГУЛАГ.

Според Груев за България далеч по-важни са оригиналните руски архиви, имащи връзка с България, както и протоколите от разпитите на регентите, министрите и на целия царски елит след 9 септември.

"Протоколите от тези разпити са собственост на руската страна и за съжаление ние не можем да претендираме за тях. Именно оттам очаквам по-големи изненади, тъй като сведенията в тях ще хвърлят повече светлина върху случилото се през бурните дни и месеци на 1944-1945 г.", смята шефът на архивите. Той припомня, че в началото 90-те години на миналия век български изследователи все пак са успели да влязат в специалните руски архиви и да прочетат малко от тях. При управлението на Владимир Путин обаче режимът на достъп бил затегнат силно. 

"Подборът на хората, които се допускат до тези фондове, е строго субективен и се определя от руската страна“, допълни Груев.

При посещението на Путин в България през 2008 г. се появиха информации, че при разговор с тогавашния президент Георги Първанов, руският му колега дискретно го предупредил, че отварянето на архиви на КГБ "може да донесе немалки разочарования за българската страна“. Според Груев това е по-скоро опит за медийна сензация. Той е съгласен, че от фондовете на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление) вероятно могат да се научат някои нови подробности за руската агентура в България и кои българи са работили за нея през и след войната, но като цяло тези данни не са нещо непознато за българското общество.

Груев е убеден, че наследената от комунистическото минало идеологическа и пропагандна историческа митология ще започне постепенно да ерозира сама от фактите и документите.