Депутатът от БСП Георги Кадиев вече изпълнява заканата си да организира митинг на жълтите павета по повод 9 май. Преди седмици той написа във фейсбук, че ще направи парад пред президентството като отговор на това, че държавният глава Росен Плевнелиев отказа да присъства на парада на Червения площад в Москва по повод 70 години от края на Втората световна война.

Пред Клуб Z Кадиев обясни, че заедно със свои съмишленици вече работи по организацията на събитието.

"Хората, с които са го организираме, са от БСП, но проявата няма да има нищо общо с БСП", заяви червеният депутат.

И разказа, че и други по-малки леви формации за се заели с подобни прояви, като идеята е всички да се съберат заедно пред "Дондуков" 2. Соцдепутатът изрично заяви, че целта е събитието да не се политизира и да не се издигат лозунги от типа "за" и "против" Русия, "за" и "против" НАТО и т.н.

Митингът на Кадиев вече се рекламира и в социалните мрежи. Събитието е озаглавено "Цвете за 9 май". Ето какво написа самият Кадиев по повод митинга в профила си във фейсбук:

"Не искам да ви занимавам нито с БСП, нито с политика днес.

Искам да ви поканя на митинг-шествие на 9 май в памет на 70 години от победата над нацизма. Митинг в памет на 455 000 българи, участвали в тези битки. Над 2000 от тях още са живи. Ние всички сме техни потомци. Те заслужават нашата почит ДНЕС.

Не бих искал на този ден нито знамена на БСП или други партии, нито на други държави, нито плакати анти- или за НАТО, нито викове против една или друга институция, вкл. президента.

Този ден е друг.

ТОЙ СИМВОЛИЗИРА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДИН ОБЩ ВРАГ- НАЦИЗМА.

На този ден просто свеждаме глави.

9 МАЙ, 16:30 часа, ПЛОЩАДЪТ ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО.

Носете цвете."

След 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия. Това нейно участие преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия  В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии.

Втората фаза започва от декемвври 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия. 

Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна.

В края на Втората световна война, въпреки участието си в нейната заключителна фаза, страната е третирана като победена държава. Според мирния договор от 1947 г. армията на България е сведена до 65 хил. души. Страната трябва да плати 45 млн. долара репарации на Гърция и 25 млн. долара репарации на Югославия. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 г. Според изчисления тази сума е по-голяма дори от репарациите от Ньойския договор, с който за нас завършва Първата световна война и който и до днес се смята за може би най-голямата национална трагедия.

България запазва Южна Добруджа, която си е възвърнала през 1940 г. Доколко обаче това е станало заради краткото й участие във войната срещу Германия е спорно, защото Южна Добруджа е придобита преди влизането ни във войната на страната на Хитлер.