Рано сутринта полиция нахълтва в дома ви. Изземва лаптопи, таблети, смартфони. Казват ви, че сте комуникирали с организирана престъпна група, източила множество кредитни карти във Франция. Вие нямате представа какво искат от вас, но за всичко си има обяснение.

Това се случило на 21 април в 7 сутринта в столичния квартал "Света Троица". Неочакваните гости будят семейство Христови, които не подозират нищо. Случаят бе показан по Нова телевизия.

Заради един IP адрес

Използвайки ежедневно интернет, всеки от нас има уникален адрес - IP номер. Особеното е, че може да отговаряме на този IP номер с години, но е възможно в рамките на ден той да се промени няколко пъти. IP адресът се използва, за да ви "намират" потоците с информация в интернет. В случая френските власти са предоставили на българските IP адрес, от който е комуникирано с предполагаемите престъпници във Франция.

Българските власти локализират физическия адрес, като се обръщат към интернет доставчика ви и той им предоставя информация кой е реалният ползвател на всяко IP - с имена, телефони, квартал, улица, номер, апартамент. Съхраняването на тази информация от интернет доставчиците предизвиква много обществени полемики като само преди месец Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно.

Получили точния физически адрес на IP-то, от което е комуникирано с въпросната престъпна група, за българските власти остава да проверят адреса. Тук идва и особеният момент, тъй като живеещото на адреса семейство няма нищо общо с фалшификатори на кредитни карти.

Защо възниква подобна грешка и застраховани ли сме от такава?

Сценарий 1: Интернет доставчикът предоставя грешна информация на властите. Проблемът е, че един клиент може да използва ежедневно различни IP адреси. Днес е с един, утре с него е съседът му, а вдругиден – човек от съседен квартал или дори град. Това е особеност на технологията и изборът е на интернет доставчика. Често срещана практика в България е много клиенти да използват един и същи IP адрес. Въпреки това, доставчикът би трябвало да знае и да може да определи кой от клиентите му какво IP използва.

Сценарий 2: Развитието на технологиите води до почти пълно използване на безжичен интернет. Обикновено всеки има в дома си рутер, който осигурява интернет свързаност на всички устройства. Често потребителите премахват или използват лесна за разбиване парола на рутера. В почти всеки жилищен блок може да се открие безжична мрежа без парола, към която може да се свърже всеки. Така ние рискуваме някой с престъпни намерения да използва собствената ни Wi Fi мрежа, без да разберем, поне до момента, когато полицията позвъни на вратата ни.

Сценарий 3: Компютърът на клиента е бил заразен със зловреден софтуер, чрез който престъпната банда е получила достъп до ресурсите му. Обикновено потребителите пренебрегват опасността от пробив в сигурността на домашния си компютър, лаптоп или таблет. Липсата на антивирусен софтуер или необновяването на операционната система улеснява хакерите за придобиване на контрол върху компютъра на нищо неподозиращия потребител.

Сценарий 4: В мрежата на доставчика се е получило дублиране на IP адрес, вследствие на което, вместо в дома на престъпника, полицаите са обискирали къщата на невинно семейство. Подобни проблеми не са толкова редки за българските провайдери и затова е възможно някой друг да използва IP, което е свързано с вас.

Случилото се със семейство Христови не е прецедент.

Липсата на прецизност от властите при подобни проверки, хаосът при част от интернет доставчиците и слабата защита на безжичните мрежи е предпоставка за това. От друга страна престъпната група, която източва кредитни карти, със сигурност познава технологията на интернет комуникацията, която прави проследяването, ако не невъзможно, то поне изключително трудно.

Изводите за интернет потребителите: винаги използвайте парола за безжичните си мрежи, по възможност различна от "123456" или "password"; не предоставяйте паролата си на хора, които не познавате добре; променяйте паролата си поне през няколко месеца; инсталирайте последните обновления на операционната си система; използвайте антивирусен софтуер; не отваряйте файлове, получени чрез електронната поща от непознати.

Иво Мирчев е IT и маркетинг специалист. Текстът е написан специално за Клуб Z