В момента, в който някой изрази съмнение, скептицизъм или, не дай си боже, неодобрение към нещо, той веднага бива обявяван за хейтър. Или за платен.

Но понеже през изтеклата парижка седмица думата „платен“ беше вързана с конкретна сума – 35 евро, то избор на практика нямаше и всички останали бяха обвинени, че са хейтъри.

Предположих, че тази дума не е съвсем българска и реших да проверя в Оксфордски речник – човек, който изключително силно не харесва друг човек или нещо; неформално – негативен човек, критикар.

„Простотията не е порок, но понякога може да се превърне в сериозна свинщина и това за мен са хора, които са антибългарски патриоти, извинявайте, че го казвам!“

В. Р., министър

„При всички случаи вече не сме само ония мръсни черни цигани, които грабят, изнасилват и убиват французи и французойки, с което ни познава тая част на света и които Франция периодично ни връща на тлъсти порции, за да се върнат след няколко дни отново там.“

Б. Д., главен комисар

Човеци, които говорят така за други човешки същества, дали не са хейтъри?

Дотук със закачките.

От приятели в Париж научих, че посещението на изложбата в Лувъра било изключително приятно преживяване. Нямам причини да не им вярвам. Дотук и с изложбата.

Нито захаросаните прехласвания от Париж пред историческия гений на българските управленци, нито генералното отричане на абсолютно всичко, само защото е направено по времето на Борисов/Станишев/Костов и т. н., допринасят за нещо смислено.

Но когато фактите са тайна, а публични са само крясъците в сутрешните блокове и „избухванията“ пред няколко сайта, тогава човек започва да си задава въпроси. Колко народ всъщност е на държавни разноски в Париж? Какво правят всички те? По какъв критерий са поканени?

Не казвам, че не трябва да пътуват хора за изложбата, а търся отговори на въпросите. На 15 април (сряда) изпратих на електронната поща на пресцентъра на Министерството на културата само три въпроса:

- какъв е списъкът и календарът със събития, които са организирани като съпътстващи изложбата в Лувъра;

- какъв е списъкът с български представители, които участват в тези събития на разноски на българската държава;

- каква е сумата, която Министерството на културата е заплатило за тези пътувания.

Мисля, че всеки данъкоплатец има правото да знае това и търсенето на тази информация няма никакво отношение към постижението - съкровищата от българските земи да са изложени в Лувъра. Нали забелязвате, че не присъства думата „журналисти“, защото това е само детайл от цялата история, който обаче толкова ефектно ни разхвърля по пода миналата седмица.

После позвъних на публикувания в сайта на министерството телефон, за да проверя дали са получили въпросите. Свободно. Всички са в Париж, предположих. Позвъних на централата на министерството, откъдето любезно ме прехвърлиха към пресцентъра. Този път любезен мъжки глас отговори. Казах за писмото, благодарихме си взаимно.

На следващия ден в ранния следобед реших да проверя. Отново свободно на директния телефон, отново през централата. Отново любезният мъжки глас. „Не сме получили нищо“. Случва се човек да си мисли, че е направил нещо без да го е направил. Затворих и обещах да проверя. Писмото си беше в папка „Изпратени“ от предишния ден. Затова препратих същото писмо, а не написах ново, за да се вижда кога е изпратено за първи път. Оставих и мобилния си номер.

По-късно вечерта получих обаждане от същия любезен мъжки глас, който ми обясни какво точно да кликна върху сайта на Министерството на културата, за да открия програмата на събитията. „Благодаря много, а на другите въпроси? - Ще ви отговорим“.

Ето официалните пет събития, съпътстващи изложбата в Лувъра:

1. Откриване на изложбата „Тридесет и трима. Тридесет и три автопортрета на съвременни български художници“, Български културен институт – Париж , 15 април 2015 г, 18:30 часа. Изложбата ще бъде открита от министър Вежди Рашидов и от акад. Светлин Русев.

2. Представяне на книгата на журналистката Валерия Велева „Рани от власт“, Български културен институт – Париж, 15 април 2015 г. 

3. Среща на български и френски филмови продуценти, 16 април 2015 г., 14:00 часа. Посолството на Република България в Париж. С участието на: акад. Антон Дончев, Димитър Митовски, Любомир Нейков, Евтим Милошев.

4. Представяне на „Клуба на българските писателки” на 16.04.2015 г., 17:00 часа в Посолството на Република България в Париж, в присъствието на: Леа Коен, Милена Фучеджиева, проф. Амелия Личева, Виктория Димитрова. 

5. Концерт на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” на 16 април 2015 г., 20:30 часа в катедралата Нотр Дам в Париж.

Да, също си зададох някои въпроси, които вероятно си задавате и вие. Особено за едно представяне. Как и защо са представени тези събития, не ни е дадено да чуем.

Предположих, че всички присъстващи имена са част от отговора на въпрос № 2 и продължих да чакам останалата част. 

Така стана петък. Стана обяд, отговор няма. Отново позвъних и този път се свързах от първи път с познатия вече мъжки глас. „Да, ще ви отговорим. - А, нали ще е днес?“, питам с ясното съзнание, че петък следобед не е много населено време в държавните институции. „Да, вероятно още днес“.

Нищо не получих. За сметка на това в края на работния ден на сайта на Министерството на културата се появи кратко съобщение, вероятно провокирано от питанията и на други колеги:

„Във връзка с некоректни публикации от последните дни Министерството на културата съобщава, че е командировало за откриването в Музея „Лувър” в Париж на българската изложба „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, и за събития от съпътстващата културна програма във връзка с изложбата, общо осем репортери и двама оператори.“

Не това ви попитах, нали? И не става дума само за репортерите, които така или иначе видяхме на екрана.

И понеже питащите бяхме не един и двама, чухме от министъра израза за „4-5 човека, които само плюят“, а от главния комисар – за „неуморните хейтъри“. Министърката на туризма беше още по-ярка - „угодия няма“.

Сега вече имате ли отговор на въпроса кой направи така, че вместо да говорим за изложбата, говорим за командировъчни и разходи?

Това са тези, които продължават да не осъзнават, че прозрачността е задължителна, когато си на държавен пост. И че никой не ти е длъжен да ти се възхищава, само защото ти си този с властта. Уважението се заслужава – и с изложби, и с човешко отношение.

Задаващите въпроси обаче са хейтъри, недоволният хорист е „някакъв хипар“, командированите журналисти „съм ги повикал не да ми създават скандали“.

Щях да напиша „да ви е за урок“, но знам, че няма да го разберете и следващият път отново ще е така.