Трябва непременно да се прочете „Физика на тъгата“, последния роман Георги Господинов, преведен на френски език. Трябва, защото той ни носи наръч добри вести.

Първата е за литературната виталност на една страна и език, които както изглежда, ще раздвижат средиземноморското пространство.

Втората – за една памет, която не си спомня, но е синхрония между дълбока античност, съвремие и бъдно.

Третата – за разказ, който се потапя в мита и поставя Минотавъра сред елементарните частици, ДНК и „Лолита“.

И накрая – за един игрив, кръшен, присмехулен и богат език, чиято пъргавина Мари Врина-Николов умее да ни предаде.

„Физика на тъгата“ е събитие, което откликва със своеобразно евро-славяно-средиземноморско ехо на това, което ни дава обикновено испано-португалският свят, а именно: литература като сърцебиене на живота, превъплътено в думи; като уникална възможност за живота – нашия – да почувства, че живее; или още като философия – да, всичко това е твърде неуловимо преплетено и затова се иска мъдрост, за да се разбере идеята за Минотавъра като дете, несправедливо отлъчено от род, който може да е и нашият. Една философия на веселата наука, така както искаше Ницше (появяващ се мимолетно в компанията на Сократ, Сенека, Хьолдерлин и естествено Гаустин).

Най-удивителното е, че четем книга, написана днес, предназначена и за настоящето, и за бъдещето, и която не иска нищо да ни съобщи, нищо да ни разкрие – тя само говори, просто ни говори, без да се сковава в „автофикция“, нито пък в „документалното“, още по-малко в някоя от днешните пози – присмехулно-ехидна или вятърничаво-повърхностна.

Човече, как буди този свеж полъх!

---

Вестник „Либерасион“, 15 април 2015 г. 

Бел. ред. - Жан-Люк Нанси е философ.

Превод Площад Славейков