Събитията в Париж около откриването на изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" в Лувъра и концерта на Православния хор "Йоан Кукузел Ангелогласният" разбулиха проблеми и въпроси, които имаме шанс като общество да започнем да решаваме сега и веднага.

Първо, българските артисти трябва да отстояват правата си на заплащане независимо кой, кога и къде ги е поканил да представят своето творчество. И в това няма нищо нередно. Напротив, престиж се прави с пари!

Не мога да се примиря, че 25 години след като уж се разделихме със социализма, продължаваме да функционираме като в социалистическото общество. Тогава държавата беше единствен работодател и творците се примиряваха с престижа, който тя им даваше от време навреме. Остатъци от това мислене продължаваме да виждаме и днес и от двете страни - и сред държавата, и сред творците.

И тук е важно да кажем, че ако артистите не си търсят правата, държавата няма да се сети сама да им ги даде! Затова, просто когато ви поканят някъде да представяте своето творчество, с което държавата иска да се окичи и така да изтъкне националната си култура, не забравяйте делово да преговаряте и да отстоявате своите условия. Ако не го направите, държавата ще продължава да мисли по онзи социалистически маниер, че една командировка в чужбина си е истинска награда.

Не, не е награда! Държавата иска чрез вас да се представи, което трябва да си има своята цена!

Връзката държава-медии:

Със съжаление трябва да признаем, че вместо да прекъсне тази пъпна връв, Европейският съюз със своите програми за комуникационни кампании на различните министерства, всъщност бетонира порочната зависимост на медиите от държавата. Заради стеснения медиен и рекламен пазар, това са едни от най-желаните пари от страна на медиите. От своя страна съответното министерство си подсигурява медиен комфорт.

Разбира се, че като направиш веднъж компромис с част от независимостта си, после много по-лесно се отказваш от цялата си независимост. Мисията на медиите е да бъдат коректив на властта, а не обслужващ персонал!

Докато това не бъде осъзнато, тиражите на вестниците ще падат, ще продължаваме да сме на дъното в класациите за свобода на словото и да сме най-нещастният народ в Европа.

И накрая, съвсем искрено ви казвам, изложбата в Лувъра и концертът в Нотр Дам дьо Пари се прекрасни културни събития! 

И проява на много лош вкус е да ги опошлим със социалистически балкански манталитет. Дали можем да се разделим с този манталитет зависи от всички нас, сега.

За всички, който имаха търпение да прочетат това - едно великденско песнопение от Православния хор "Йоан Кукузел Ангелогласният в Нотр Дам дьо Пари.

Наслаждавайте се и мислете!!!