Ограничените бюджети на лечебните заведения, заради които пациентите ще попадат в листи на чакащите, а други ще обикалят страната в търсене на безплатна медицинска помощ, окончателно се превърна в съдебен казус. Центърът за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници в България подадоха жалба до Върховния административен съд с молба да отменят правителственото постановление, с което беше въведена новата методика за заплащане в болниците, като незаконосъобразно и противоконституционно. 

Организациите протестират основно срещу лимитираните бюджети, които принуждават лечебните заведения да включват пациентите в листи на чакащите, което на свой ред нарушава не само законното им право на избор къде да се лекуват, но и конституционното им право на достъп до медицинска помощ. Жалбоподателите твърдят, че подобни ограничения могат да се въвеждат единствено с промени в действащото законодателство, но не и с издаването на правителствено постановление (което в случая се явява подзаконов нормативен акт).

Друг мотив за жалбата е, че методиката урежда взаимоотношенията между болниците и касата за минал период (месеците декември, януари и февруари), през който на практика не действа, защото не е одобрена от Министерския съвет. Самото правителствено постановление пък е било прието без достатъчна обосновка, тъй като в доклада към проекта на постановлението не са посочени нито причините, които налагат приемането му, нито целите, които се поставят, и не е разписано детайлно какви са очакваните резултати (включително и финансови) за лечебните заведения и за пациентите от прилагането на нормативния акт.

Най-основният проблем според двете организации обаче е фактът, че приемането на методиката нарушава установените от Конституцията принципи на свободната стопанска инициатива, защото всъщност се намесва в частноправни отношения, каквито са тези между болниците и здравната каса.

"От една страна, нормативната уредба не допуска възможност лекар (лечебно заведение) да откаже медицинска помощ, като при спешните случаи, задължението е императивно (чл. 85 и чл. 100 от Закона за здравето). От друга страна, чрез ПМС се създава правна възможност оказаната медицинска помощ да не бъде заплатена на стопанските субекти, което води до имуществена вреда за последните. Налице е непосредствено засягане от страна на държавата и на правото на собственост, и на свободата на договаряне", пише още в жалбата до Върховния административен съд.

Не на последно място, според текстовете в Закона за здравното осигуряване всички методики за остойностяване и заплащане на медицински дейности се приемат от Надзорния съвет на здравната каса, но след като министерствата на здравеопазването и на финансите са дали своите становища по тях. В конкретния случай оспорваната методика е била приета на две различни заседания на надзора на касата (съответно на 5 и на 11 февруари 2015 г.), като на второто са били добавени промени, но без становищата на двете министерства. Според жалбоподателите това е сериозно нарушение на установената административно-правна процедура, което би трябвало автоматично да превръща методиката в невалиден акт.

С тези аргументи Центърът за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници настояват ВАС да отмени правителственото постановление, с което беше въведена методиката, или поне да спре изпълнението й до взимането на окончателно решение по жалбата.

Вижте още: Лекарите заплашиха да напуснат рамковия договор