Абсолютно клише е, че в съвременния футбол успехите идват от треньорите. Всеки, който е завел отбор до четвъртфинал в Шампионската лига, има правото да се нарече от висша категория. През този сезон това не се удаде на светила в занаята от ранга на Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Арсен Венгер. 

 Тазгодишната компания обаче е удивителна по своя състав: трима испанци, двама италианци, французин, аржентинец и португалец, роден във Венецуела. Четирима са били някога играчи на „Барселона” - Лоран Блан, Луис Енрике, Юлен Лопетеги и Жосеп Гуардиола. Като бивши футболисти, четирима - Гуардиола, Анчелоти, Блан и Симеоне, са се подвизавали на позицията на опорния полузащитник. Факт, който им е донесъл славата на рушители в играта. Това обаче са само част от изключително многото любопитни факти за всеки един, който след два месеца може да се запише в историята със спечелването на най-важния трофей.

За пръв път в компанията на най-изявените в света е 

Колоритният Луис Енрике-Лучо

 Живот на филмова лента. Това може да се каже за биографията на човека, обявен за най-гнусен предател в цялата история на „Реал” (Мадрид). На терена Луис Енрике бе провокатор и почти винаги бе в центъра на скандалите. След като окачи обувките реши да се оттегли завинаги от футбола. Изсели се в Австралия и се отдаде изцяло на сърфа. Явно му омръзна да пори вълните и се завърна във футбола с идеята да поведе един ден първия отбор на „Барселона”.

Съдбата обаче му предостави друг шанс - бе поканен за треньор на „Рома”. Последва пълен провал и Лучо отново се оттегли "завинаги". Този път новата му страст станаха пустинните маратони и въобще всички възможни екстремални изпитания за човешката сила, воля и дух. За няколко години Луис Енрике си доказа, че може да изтърпи всяка една трудност и всяко едно лишение. И отново футболът го призова. Поканиха го галисийците от „Селта” (Виго). Очакваха да изпаднат, а той ги класира в златната среда. И след като опциите пред Барса не бяха никак много, в крайна сметка изгря и неговата звезда. И каква по-добра възможност най-после да спечели любовта на феновете на „блаугранас”, която през годините му е убягвала. 

И ако недолюбвания от свои и чужди Лучо Енрике не може да се оплаче от внимание, то през този сезон от анонимността изскочи

Юлен Лопетеги

За трите си години като играч на „Барселона” вратарят има цифром и словом 5 официални мача. И когато Луис ван Гаал пристигна през 1997 г. му посочи вратата на мига. Общо взето във футболната визитка на баска няма кой знае какви забележителности. Така вървяха нещата и с треньорските му умения до абсолютно сензационното му назначение през този сезон в „Порто”. Кой, как и защо се е спрял на треньора на младежите на Испания ще остане загадка. Още повече зад гърба на Лопетеги като клубен треньор има само един оглушителен провал с „Райо Валекано” и то от далечната 2004 г.

След това стана тв коментатор на мнозина бяха на мнение, че за него няма връщане обратно. На 49 години Лопетеги е поредният сензационен Cindarella man, обул пантофките и превърнал се в принц.

Още по сензационен е случаят с един треньор, който идва от Португалия -

Леонардо Жардим

Той е от онези, които доказват, че за да си добър треньор, не е дори необходимо да си играл някога професионален футбол. Такъв факт във визитката на Жардим просто няма. На 27 години става треньор на незначително тимче, десетина година по-късно вече е име в португалската първа дивизия.

Прави впечатление в единствения си сезон начело на „Спортинг” и благодарение на супер мениджъра Жорже Мендеш (неотдавна ви запознахме с него) се озовава в „Монако” при Димитър Бербатов. Това, че е на четвъртфинал в Шампионска лига, не е никакъв подарък. Роденият в Каракас, Венецуела, Жардим вече изглежда непоклатима величина при „монегаските”. И при него мечтите стигат поне до финал, какъвто подопечните на принц Албер играха преди 11 лета.

Към големите изненади в тази престижна компания е поставян световния шампион с Франция

Лоран Блан

Заядливите журналисти  във Франция са му лепнали прякора Нулата, което се дължи на две неща - липсата на успехи и плахия му, според тях, характер. Това не им попречи след победата над „Челси” да излязат със заглавия, че Лоран Блан не е вече нула като треньор. Може да надгради и много повече, ако направи нещо срещу „Барселона”, за която игра един сезон.

На 49 години Блан също е изправен пред най-големия шанс в кариерата си на треньор. След провалите с „Бордо” и националния отбор, сега с ПСЖ той може да сътвори нещо за историята.

В подобна позиция е непризнатият на Апенините

Масимо Алегри

С достигането до четвъртфинал той обаче успя да затвори устите на своите критици, които го унижаваха дори когато стана шампион на Италия с „Милан”. Тогава бе силно упрекван, че е унищожил бъдещето на „росонерите” с отбор, чиято средна възраст бе над 30 години. Последвалата подмяна на старите пушки обаче свлече славния някога гранд до нивото на пълната посредственост.

Неочаквано за всички той стана заместник на Антонио Конте в „Ювентус” и точно настоящия треньор на „скуадрата” го съсипва от критики заради уж падналото ниво в играта на „Старата госпожа”. Да, но Алегри заведе Юве на четвъртфинал, което все пак си е някакво постижение. А ако мине с едно стъпало по-напред, ще е най-доброто постижение на италианци в последните четири години. За треньор, който дори в родината си е смятан за средняк, това изглежда повече респектиращо. 

Последните три фигури в колодата са от топ класа. Не такава обаче бе ситуацията допреди две лета с 

Диего Симеоне-Чоло

Тогава той се бореше със зъби и нокти за бъдещето си в „Атлетико” (Мадрид). Спечели първенството на Испания и игра на финал в Шампионската лига, което го направи най-прогресиращият треньор в света. Няма никакво съмнение, че спечелването на Лигата, от което го деляха секунди преди година в Лисабон е най-лелеяното нещо, за което Чоло си мечтае. А той знае и как да го постигне.

Във великолепната осморка единствените двама с репутацията на установени величия са

Пеп Гуардиола и Карло Анчелоти

За тях се знае всичко и не е необходимо специално представяне. И двамата са под прожекторите отдавна. Към днешна дата всички са на мнение, че точно между тях ще се разиграе последната част от томболата за тумбестия трофей с "големите уши". Никога досега „Байерн” и „Реал” не са излизали на финал и това допълнително засилва очаквания ефект. Пеп има две купи с „Барса”, Карло е печелил отличието с „Милан” и „Реал”. Залогът е огромен, но много пъти се е случвало да следва неочакван край.