Българинът получава достъп до немалко иновативни медикаменти, но само след като почака достатъчно. В най-добрия случай появата на едно лекарство на пазара отнема два-три месеца, но в най-лошия процесът продължава повече от три години.

"У нас се реимбурсират около 40% от разрешените за употреба нови медикаменти и терапии, но пациентите чакат за тях средно по 1000 дни", обяви директорът на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев.

Дългият срок се дължи на действащите у нас регулации, които често карат производителите и вносителите на лекарства да умуват дали изобщо да кандидатстват за включване в позитивния лекарствен списък. Ако го направят, ще трябва да предложат определена отстъпка на държавата, тъй като тя поема разходите за иновативната терапия на пациентите (на достъпна и за двете страни стойност). Това сваля цените на продуктите, но пък гарантира сигурни продажби на компаниите. В противен случай лекарството се предлага на свободния пазар, но тъй като струва скъпо, не се знае колко хора ще си го купят.

Другият проблем е, че цените на медикаментите в позитивната листа у нас са обвързани с тези в 17 други европейски държави. Изискването е реимбурсната им стойност да е по-ниска от най-ниските в тези страни, което на практика прави лекарствата у нас едни от най-евтините в Европа. За пациентите това е добре, но за компания, която продава успешно не само в България, регулацията подбива цените на продуктите ѝ на други пазари. От икономическа гледна точка това е неизгодно за фармацевтичните фирми и те много добре преценяват плюсовете и минусите за бизнеса си от включването на продукти в нашата позитивна листа.

Добрата новина е, че щом веднъж вземат решението да работят с държавата, всичко се случва сравнително бързо.

"Срокът от заявлението до включването на един медикамент в позитивния списък е 60 дни. И от ноември 2014-а досега сме включили всичко в срок", коментира председателят на Комисията по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проф. Николай Данчев.

По думите му през миналата година в листата са влезли 22 нови продукта, като всички са били оценени по критериите за безопасност, ефикасност, алтернативно лечение, полза за обществото и фармако-икономическа обосновка. В момента в листата има над 2800 иновативни лекарства и повечето от тях се покриват 100% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.