Правителството на премиера Орбан вярва, че може да построи новите реактори в АЕЦ "Пакш" без съглсуване с ЕС и съседите като претендира, че има суверенни права в ядрената област. Това е измамна концепция, която струваше вече милиарди евро "невъзвратими разходи" в българия аналог - АЕЦ "Белене". Тези, които се съмняват, могат да прочетат предшествуващия края на АЕЦ "Белене" мой доклад.

След Крим геоикономиката започва да "тежи" все по-осезателно и Унгария скоро ще научи "българския" урок по трудния начин. Разликата в полза на Будапеща e, че унгарците не рискуват свои пари, поне не много и не сега. България и Унгария не са нито Китай, нито Индия - т.е. самодостатъчни като мащаб икономики, за да могат да се впуснат в най-рисковите енергийни проекти, които човечеството познава тези дни. Нито един от тези проекти не е преминал преди началото си строги стрес тестове за устойчивост на рискове - геоикономически, технологически и пазарни.

Системният характер на конфликта около Украйна между Русия и Запада изключва каквото и да е краткосрочно решение.

Представете си каква ще е съдбата на новите блокове в Пакш в случай на ескалация на ситуацията и включване на руската ядрена технология и нейните носители в санкционните списъци? Може да се спори колко голяма е вероятността от подобно
събитие - но при всички случаи е прекалено висока, за да бъде "неглижирана" в многомилиарден рисков проект.

Ядрените енергийни проектни рискове са прекалено разнообразни, динамични като характер и трудни за управление в
националните рамки на малки и средни по размер държави в Европейски съюз. Най-развитите икономики в Северна Америка,
Европа и Азия също са архивнимателни, преди да се включат в нови ядрени проекти, преди да отчетат контекста на пробивите в алтернативни технологии и спестяванията в резултат на енергийна ефективност.

Деиндустриализацията нанесе своето отражение върху енергийните пазари и ядрения бизнес. Отсъствието на големи
индустриални потребители премахна причината за съществуване на огромни свръхцентрализирани генерационни
мощности.

Енергийните пазари се движат прекалено разнопосочно, за да бъдат предсказани и извън практиката на дългосрочните
споразумения за покупка на електрическа енергия към краткосрочна спот търговия.

Това прави трудно до невъзможно хеджирането на рисковете, свързани с прогнозните устойчиви приходи отвъд средносрочния хоризонт, особено в доминираща среда на бюджетни икономии и дефицити. Списъкът от "отворени" въпроси, както и ескалиращата сметка на разходите (тези, свързани с безопасността най-вече) са изключително предизвикателство при текущите макро и микроикономически предизвикателства в ЕС.

Проблемите пред ядрените проекти в Унгария и България не са много различни. Стремежът всичко да бъде прикрито зад
фасадата на секретността издава като минимум неувереност. Ядрените енергийни проекти имат нужда - повече от другите
енергийни проекти, на всеки етап от своята реализация, от прозрачност и отворени линии за комуникация с обществеността и
външния свят. Тези, които се съмняват, могат да направят справка с екваториалните принципи - които са ръководство за 
финансиране на големи инфраструктурни обекти в целия Западен свят.

Засега "Росатом" има предимство пред своите конкуренти, най-вече благодарение на държавната помощ и субсидии от бюджета, които му позволяват да предлага завършен пакет от технология, договори ИДС (б.р., изпълнение, доставка и строителство) и финансиране. За по-бедни страни това изглежда приемливо, особено когато на пръв поглед няма държавни гаранции. Но обетованата земя на приемливите цени на електрическата енергия и твърдите разходи по изграждането на ядрените централи най-често остава отвъд реалността. При всички подобни проекти тясно място остава обезпечението на кредитите в случаи на по-ниски от прогнозираните цени и приходи.

Унгарските и българските индустриални потребители и търговци имат прекалено много по-евтини, разбираеми и достъпни
алтернативи за дългосрочно снабдяване с електрическа енергия, за да залагат всичко на мащабни, скъпи и рискови проекти в
ядрената област.

Текстът на Илиян Василев е публикуван в априлското издание на CBBSS Infoletter on oil and gas E&P