Азорците и техният (чуден) свят

Грациоза, Терсейра, Файал - така звучат нежните названия на някои от деветте парченца земя, заемащи малко или повече стратегическо положение в Атлантическия океан между Европа и Северна Америка: вулканичните острови, наречени Азорски. Навремето получили името си от птицата, впечатлила през 1427 г техните откриватели португалци - доста разпространения в района ястреб /aсor/, за който впоследствие се оказало, че не е точно ястреб, но името останало. И ако днес островите са известни най-вече като източник на циклоните, определящи за климата в Европа, посещението на място доказва, че съвсем не са само това - те са част от Европейския съюз, но и малък отделен свят, успял да запази своеобразието си във времената на всеобща унификация.

Този, който си мисли, че страната на кравите е Швейцария, ще трябва незабавно да промени мнението си - мястото, където те са «свещени», е най-големият азорски остров Сан Мигел /дълъг 65 и широк 15 км/. За тях са отредени най-плодородните земи и пак за тях са осигурени най-добрите условия да се развиват - защото осигуряват суровината за производството на прочутото по цял свят местно сирене. Другото «животно», за което се полагат специални грижи, е туристът - вторият важен източник на доходи, който, попадайки там, наистина се чувства обект на особено внимание, при това ненатрапчиво.

На тръгване няма как да знаеш какво те очаква - Азорските острови не са сред най-популярните дестинации, не на последно място заради пороите, които редовно се изливат над тях /от октомври до март дъждовните дни са по двайсетина месечно/. Толкова по-приятна е изненадата от откритието, което представляват – тържество на природните чудеса, дискретно опитомени, за да работят в полза и на местните, и на пришълците. Смятани съвсем доскоро за най-бедната част от Европейския съюз, Азорските острови /португалска територия, автономна от 1976 г./ представляват класически пример за това как черната вулканична земя може да бъде превърната в цветущ рай. Е да, като са им дали съответните пари, ще каже веднага някой. Но не са само парите - с най-просто око се вижда, че паралелно се полагат постоянни интензивни усилия, за да блести от чистота центърът и на най-отдалеченото селце, а розовите храсти дори и по най-високите места да са във форма, радваща окото.

Цветята са навсякъде - хризантеми, кали, стрелиции, камелии и какви ли не други растат на воля под път и над път. А той - пътят - е в такова перфектно състояние, че покрива и най-високите изисквания. Независимо дали става дума за магистрала, или за обикновено междуселско шосе, всичко е изрядно. Както и насочващите табели, позволяващи без никакъв проблем да се достигне до тази или онази набелязана цел. Малко по-голямо предизвикателство е придвижването из столицата Понта Делгада /65 000 жители/ - и за автомобили, и за пешеходци, тъй като теснотията е значителна. Но системата от еднопосочни улици е предостатъчно ефективна, на всички по-сложни точки са поставени огледала, които дават отлична възможност за ориентация, и в крайна сметка мирното съвместно съществуване на автомобили и пешеходци е факт, с взаимни отстъпки от двете страни заради ограниченията в пространството.

Относителната откъснатост на азорците от останалия свят ги е научила да се справят със собствени средства, разчитайки на даровете на океана от една страна /макар на любимият им китолов с харпун да е сложен рязък край с присъединяването към ЕС/, и на това, което носи земята им от друга. А то е всякакво - тютюн, царевица, захарна тръстика, мандарини, портокали, лимони, зеленчуци, които не съответстват непременно на европейския калъп, но имат вкус. Пак на остров Сан Мигел се намират и двете единствени чаени плантации на територията на ЕС, а особено голяма местна гордост са ананасите, от които се произвеждат и разнообразни сладка и ликьори. Благодарение на климата реколтите картофи могат да бъдат и по три годишно, а оттам нататък природата поднася и най-различни изненади - като например ширнали се поляни с див чесън.

Впрочем - природните чудеса са на всяка крачка и дават възможност за повече от разнообразно прекарване, ако времето е благосклонно: паркове, езера, реки, водопади, кратери, пещери, горещи минерални извори. Топлината на земята определено не се разхищава - Сан Мигел разполага и с геотермална централа, която покрива част от енергийните нужди. А извън нея високата земна температура служи и за атракция: именно в горещата земя азорците приготвят един вид вулканична капама - „cozido“, която се ползва с голям успех сред гостите на острова.

Това своеобразно блюдо може да се опита в градчето Фурнаш. Другото градче по пътя - Потоачао - се гордее с макар и малкия си зоопарк, край по-следващото има комплекс от възстановени воденици, които функционират, а в най-източното Нордесте може да се види как се развиват занаяти като тъкането и бродирането. Накратко - това, което е типично за острова, се пази и поддържа много грижливо, и поне толкова грижи се полагат за светналия външен вид на градчета и селца, в които само много трудно може да се открие нещо занемарено или запуснато. За срещащите се все пак тук-там руини обяснението е пределно прозаично - немотията е подтикнала навремето към един милион азорци да напуснат родината си и да се насочат към Америка.

Но това е било преди. Тези, които са останали, очевидно не са недоволни от това, което днес им предлага родният остров. За това свидетелстват и големият брой детски колички, тикани с гордост от младите майки, и множеството училища, от които като че ли всяко претендира да бъде обявено за образцово. А нервите, напрежението и суматохата /макар неизбежно да ги има някъде под повърхността/ изглеждат нещо чуждо и напълно неприсъщо: азорският модел е друг, може би леко анахроничен и провинциален в най-добрия смисъл, но определено такъв, в който човеците се чувстват добре, без ни най-малко да им липсва трескавостта на мегаполисите с техния свръхдинамичен начин на живот. «Скайлайнът» на Азорите са кротките крави, които прилежно пасат по яркозелените морави край бреговете край океана - и носят сигурност и спокойствие, които никакъв мегаполис не може да предостави.