Днес депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев  предложи да се въведат законови ограничения за .нар. тролове в интернет – най-често анонимни коментатори на медийното съдържание. Обществена тайна е, че голяма част от тях са платени да създават настроения в полза на полически и корпоративни интереси и често си служат с обиди, клевети, език на омразата.

 Във Великобритания има предложение за углавно наказание от до две години затвор за т.нар. „тролене“, каза Тренчев.
 

Очаквано, становището му предизвика оживен дебат. Ето една реакция във фейсбук, също от човек с десни убеждения  - Илиан Дамянов от групата „Либертарианско общество“:


„Иииииии само десни и десни предложения, ей... 
Искам държавата да регулира количеството сол, което слагам в качето с кисеуото зеуе!!! И да глобява жена ми, когато ме троли за това, че не съм измил чиниите!
Регулации! Репарации! Конфискации!
Искам, искам, искам...
Искам всичко! Искам ако може някой да увеличи администрацията на 400 милиона души в България за да можем да санкционираме всеки аспект от жалкото ни съществуване!!!“
 

Изключвам г-н Дамянов от следващиге ми разсъждения.

Струва ми се, че първите, които ще рипнат срещу предлаганото от Тренчев законодателство са лицемерните защитници на свободата на словото. Душат гласа народен, ще кажат те.

Чакайте, откъде накъде решихте, че това е гласът народен, а не някаква негова привидност? Ако един трол пише на ден стотици коментари под няколко прякора срещу заплащане, това vox populi ли е, или фалшификация?

Да, всеки може да пише каквото си иска, никой не е длъжен да го чете и още по-малко да му вярва и да споделя написаното. Но еднакво способни ли са всички информирано да осмислят съдържанието, което ги залива? Защо законът пази хората от наркотици и порнография, а не ги пази от подвеждащо съдържание, което може да крие не по-малки опасности на първо място за самите тях?

Съзнавам, че границата между тези въпроси и оправдаването на цензурата е тънка.

И в най-толерантните и демократични общества няма абсолютни свободи. Те винаги вървят под ръка с определени отговорности, от които анонимността освобождава трола.

Като журналист аз нося отговорност, включително и наказателна, за всяка дума, която публикувам. Попадам по ударите на закона, ако клеветя или обиждам, ако призовавам към насилие, ако проповядвам тоталитарни или расистки възгледи.

Всичко това изобилства в социалните мрежи и във уеб-форумите напълно безнаказано.

Ето пресен пример поместен в профила на партия „Атака“ във фейсбук. И още един поместен в сайта „Полезните идиоти“ на ЦРУ в България. Те включват държавния глава и поне половината правителство.

Тези, които ме познават, едва ли биха ме определили като фен на Борисов. Смея да твърдя, че съм сред шепа журналисти, които смееха да го критикуват и то остро, когато беше на върха на властта си. Тогава мнозинството от медиите и техните първи ръководители му подлизурстваха в пълно съотвествие с модела „КОЙ“, от който първото му правителство се възползва .

Колегите, с които работим заедно с Брюксел, си спомнят какви реплики сме си разменяли на пресконференциите му по време на срещите на върха на ЕС в Брюксел. Тогава на никого и през ум не му минаваше да му каже в очите, че се държи като управник на бананова република. Камо ли да го напише черно на бяло.

Никога обаче не съм си позволявал да го обиждам. Не само защото това е наказуемо, а защото е неетично и в крайна сметка работи както против автора и против този, които го публикува.

Под връзките по-горе обаче чета и чувам несъмнени обиди и клевети, които минават толкова безнаказано, колкото и грабежът на КТБ. Кой е авторът им? Народният гений? Кой е издателят им? Някой истински патриот, или радетел за присъединяване към Евразийския съюз на Владимир Путин?

Благодарение на троловете през социалните медии, които вече конкурират традиционните, може да се упражнява скрита информационна власт, която на практика е вън от всякакъв обществен контрол за разлика от традиционните медии.  

Дадените по-горе примери са капка в морето. Няма да занимавам читателя с онова, което научават за себе си колегите ми от коментарите под техните дописки.

Знам например евродепутати, които са плащали, а някои може  би още продължават да плащат на тролове от пари отпускани им за други цели от европейския бюджет (десетки хиляди евро на месец), за да пишат под материалите ми, че съм в най-добрия случай „идиот“, че приличам на „сериен убиец“, че мустаците ми (които няма да обръсна) са като на Хитлер и са ме съветвали „до послушам вътрешния си глас, който нашепва да се самоубия“.

И тук е поредното ми несъгласие с Илиан Дамянов.  Ще го илюстрирам с две крилати фрази на Волтер. От една страна: “Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. От друга обаче: „Моите права свършват там, където започват правата на другите“.

Не, държавата не бива да регулира всичко. Не, тя не бива да ограничава свободата на словото. Не, тя не трябва да назначава паризитен апарат с тази цел. Но, да, свободата (на словото и изобщо) не означава липса на правила, а точно обратното – консенсус между свободните граждани за правилата. Да, дълг на държавата е да бъде техен пазител.

В случая с троловете тя не изпълнява дълга си, преследвайки подписалия се с името си журналист (който например е съобщил неприятен за властта факт) и толерирайки анонимния псувач, който хули нея или опозицията в нарушение на най-елементарни етични и демократични правила, при това срещу заплащане.

Някои ще кажат, че и при сегашните закони засегнатите могат да защитават правата си нарушени от публикации в интернет, прокуратурата може да образува производства срещу публикувалите съставомерно съдържание. Не, не могат. Защото това законодателство е отпреди ерата на социалните мрежи. То не отчита нито анонимността, нито възможностите за пропаганда, които те дават. За разлика от другите форми на свободното слово, тук не винаги имаме ясен субект, затова пък имаме мощно влияние.

Да не говорим за третия аспект на тролстването – непрозрачността. Данъчните гледат под лупа моя издател, колегите ми, мене самия. Някой в държавата проследявал ли е паричните потоци към троловете? Как да ги проследят, като не знаят кои са и къде са? Съществен обаче е въпросът откъде извират тези реки от левове и евро и къде се вливат? Плащат ли се върху тях данъци – подоходни и ДДС?

Какво вълнуващо предизвикателство за ДАНС (по някои от действията им личи, че четат и фейсбук, и туитър), за финансовото разузнаване, за Националната агенция поприходите, за  БОРКОР и дългия списък от държавни органи и обществени организации, които се борят с корупцията! Откъде се вземат тези пари? Колко са те? Като какви се осчетоводяват? Не се ли перат?

И в крайна сметка: по-евтино от още малко регулация ли ни излиза скритото плащане за отравяне на обществената атмосфера и липса на открит, цивилизован и аргументиран дебат?