Във футбола се получават възможности, които не зависят от това, докъде си пропаднал в своето падение. Формулата с квалификации допринася на сиви и невзрачни отбори като българския да им се подарява шанс да играят с най-добрите в света. И съдбата отреди единствения ни досег като нация с големия футбол през този век да се случва чрез мачовете с великата „скуадра адзура” - един от само трите четирикратни световни шампиони.

България няма официален мач с Германия от онези паметни три незабравими двубоя през 1994-1995 година. България няма мач срещу Франция след "Евро '96" в Англия. България няма официален мач срещу Испания от 1998 г. - световното във Франция. България няма официални мачове с Аржентина и Бразилия вече от незапомнени времена. С голяма условност можем да броим два двубоя срещу Англия отпреди две квалификации, но британският отбор не е на нивото на изредените по-горе, независимо че също е световен шампион.

Винаги насреща е добрата стара Италия

През новия век съдбата, или по точно жребият, ни срещна с италианците пет пъти, а сега и още два. Играхме срещу тях на европейското в Португалия, когато ги водеше Джовани Трапатони. Четири години по-късно ги срещнахме като актуални световни шампиони, начело с третия треньор, който ги позлати - Марчело Липи. След това имахме сблъсък с тях при човека, който ги направи втори в Европа през 2012-а - Чезаре Прандели. И сега ги срещаме при новото начало с Антонио Конте.

Италия и Хърватия ще станат първи и втори в нашата група

Изброих всичките треньорски светила, защото за „скуадрата” институцията на треньора е от най-важно значение. За италианците той винаги е №1. До този пост никога не допускат случаен човек, а е направо кощунство да се помисли за чужденец. Само 10 богоизбрани са имали уникалната чест да бъдат треньори на Италия в последните 40 години.

Двама от тях - Енцо Беарцот и Липи, са стигали до световната титла. С Ариго Саки са втори на световно през 1994 г.. С Адзелио Вичини стигат два пъти последователно на полуфинал през 1988-ма и 1990 г. С Дино Дзоф и Чезаре Прандели са финалисти на европейско първенство, съответно през 2000-ата и 2012 г. Почти всеки техен треньор е оставил отпечатък в стената на футболната слава на Италия.

Сега наред е Антонио Конте

И неговите амбиции са безмерни. В своите сънища той се вижда до Беарцот и Липи. Не му липсва самочувствие. Като футболист спечели всичко възможно, макар и от непривлекателната позиция на помощен полузащитник. Помним го повече с начина, по който се радваше на головете и успехите на другите. Сега като треньор вече е централна фигура. Не е първият, който „избива комплексите” от терена на пейката. И досега го прави по блестящ начин. На 42 години пое в свои ръце съдбата на „Ювентус” и го изправи на крака. Накара "Старата госпожа" да хвърли бастуна.

Помага му това, че е уникално себичен. Не признава никой за по-велик от себе си. Способен е да говори с часове. Риториката е втората му специалност. Любимото му занимание е да поставя журналистите на мястото им. А италианските репортери най-трудно се дават, защото пресата на Апенините е вечна, а такива като Конте са временни.

"Скуадра адзура" на тренировка преди мача с България

Но всички застават мирно пред успехите му. Поне докато не се провали с Италия, а той няма никакво намерение да го прави. Антонио Конте е напълно наясно, че на всеки 6 години „скуадра адзура” постига нов исторически успех или направо връх. Световна купа или поне финал на европейско. Следващият "термин" е 2018-а на мондиала в Русия.

Мъжът с присадената коса е различен от всички досегашни треньори на Италия

Липи и Трапатони бяха катедрали. Прандели бе благочестив. Конте е като водопад. Той иска да направи една съвсем различна Италия. Намерението му е отборът да играе атакуващо през цялото време, без да се съобразява с противника. Проблемът е, че това се прави с големи звезди, а италианците ги нямат. Към днешна дата те притежават неизброим брой средни по класа футболисти. Толкова много, че дори можеше да бъде подменена цялата група за мача България тази вечер и нищо да не се промени съществено.

Самият Конте смята, че от 2011 г. насам Италия играе неговия стил. Факт е, че Прандели взимаше огромен брой футболисти от по-големия отбор на град Торино. Акцентът обаче падаше върху защитата, а Конте иска да промени тенденцията и да направи Италия далеч по-опасен и изобретателен в нападение тим.

В „Ювентус” имаше Карлос Тевес, Артуро Видал, Андреа Пирло и Пол Погба, а в националния е само един от четиримата. А и той - Андреа Пирло, сега е контузен. Това пък е отличен шанс за Марко Верати, играчът който очарова света в мача между „Челси” и ПСЖ в Шампионската лига. И все пак Италия няма играч като Тевес. Нападателите общо са вкарали през този сезон не повече от 20 гола. Едва ли и на Конте му е комфортно да поверява свещената деветка на Симоне Дзадза, който е от малкия и незврачен „Сасуоло”.

Големите проблеми обаче изпъкват срещу големите отбори

Срещу България не се очертават особени главоболия. Този път не сме на старта на кампанията - гостите пристигат с чувствителен брой точки от предишните си 4 мача. При сегашния регламент няма никаква опасност от бараж. Италия твърдо ще е сред двата отбора, които се класират. Мачове като днешния са повод за корекции и подобрения.

Италия няма звезди, но си остава световна сила

Притеснителното за Конте е, че подопечните му досега не изиграха нито един блестящ мач в кампанията. Картината от двубоите с Хърватия и Малта дори бе много притеснителна. Реагираха адекватно и журналистите, които задават въпроса дали пък Конте не се взема прекалено насериозно? Може би техните критики ще бъдат туширани с една силна и атрактивна игра в София. А може би не?