Владимир Путин превърнал ГДР в свой идеал и се оптива да изгради нейно миниподобие в Русия.

И всеки, който би искал да разбере днешното му поведение, трябва да знае какво му се е сучило в драматичната нощ на 5 срещу 6 декември 1989 година, пише сп. "Би Би Си магазин".

По-малко от месец преди това - на 9 ноември, паднала Берлинската стена. ГДР е на смъртен одър и, изглежда, никой не може да се опре на народната сла.

"А Москва мълчи"

Онази вечер тълпата тръгнала да щурмува дрезденската централа на Щази - тайната полиция на ГДР. Малка група се отделила от демонстрантите, пресякла улицата и се озовала пред сградата, където била местната централа на КГБ - съветския Комитет за държавна сигурност.

В тази сграда е била централата на КГБ в Дрезден.

"Караулният на вратата незабавно влезе в къщата", спомня си Зигфрид Данат, един от хората в онази група. "Малко след това се появи един офицер - доста дребен и възбуден. Той каза на групата ни: Не се опитвайте да проникнете тук. Моите другари са въоръжени и имат право до използват оръжие в извънредни случаи."

Така човекът убедил групата да се оттегли.

Офицерът от КГБ обаче знаел колко е опасна ситуацията. Години по-късно той разказа как е звънял в разположената в Дрезден съветска танкова бригада и искал от нея защита.

Отговорът, който получил, бил шокиращ.

"Не можем да направим нищо без заповед от Москва", отговорил гласът на другия крй. "А Москва мълчи."

Фразата "Москва мълчи" постоянно преследва оттогава Владимир Путин, пише "Би Би Си магазин". Не желаеш да се подчини, но безпомощен пред революцията от 1989 г., сега самият той стана "Москва" - президентът на Русия Владимир Путин.

Путин в униформа на КГБ

"Мисля, че тук е ключът към разбирането за Путин", казва германският му биограф Борис Райтшустер. "Без годините му в ГДР бихме имали друг Путин и друга Русия."

Уроците от Дрезден

От Дрезден той получил такива уроци, които никога няма да забрави. Онези години изградили у него идеите за образцово общество и подхранили амбициите му за агентурна мрежа и лично богатство.

Но онова време най-вече оставило у него горчивото усещане за слабостта на политическите елити и за това колко лесно те могат да бъдат свалени от народа.

Путин пристигнал в Дрезден в средата на 80-те г. на ХХ век на първата си задгранична мисия като агент на КГБ.

ГДР - комунистическа държава, създадена в окупираната от СССР зона на следнацистка Германия, била изключително важен преден пост на мощта на Москва - близо до Западна Европа, пълна със съветски военни и шпиони.

Путин искал да влезе в КГБ още като тийнейджър, вдъхновен от популярните съветски книги за смели разузнавачи. "Усилията на един човек можеха да постигнат това, което цели армии не можеха. Един шпионин можеше да реши съдбите на хиляди хора", спомня си той години по-късно.

В началото обаче работата му в Дрезден била скучна.

В местните архиви на Щази има писмо, в което Путин моли за помощ от шпионското ведомството да бъде инсталиран телефон на информатор. Там има и много сведения за безбройните съветско-източногермански сбирки, в които е участвал Путин.

Но макар работата на шпионина да не била толкова приятна, Путин и младото му семейство поне можели да се насладят на стандарта на живот в ГДР. Той бил съвсем различен от този в СССР, спомня си тогавашната му съпруга Людмила.

"Улиците бяха чисти. Миеха прозорците веднъж седмично", разказа тя в интервю, публикувано през 2000 г. като част от биографичната книга "От първо лице". Тя съдържа разговор с все още малко известния тогава временен президент на Русия. Путин става временно държавен глава след оставката на Борис Елцин на 31 декември 1999 г., докато печели изборите през май 2000 г.

Путини живеели в специален блок с агенти на КГБ и Щази.

Путин и семейството му живеели в този блок на "Радебергерщрасе" 101.

"Хората от службите на ГДР вземаха по-високи от нашите момчета заплати. Поне така съдя от начина им на живот. Разбира се, ние се опитвахме да пестим достатъчно, за да си купим кола", разказва Людмила Путина.

Източногерманците имали по-висок стандарт. Бившият колега на Путин в КГБ Владимир Усолцев си спомня как бъдещият президент с часове прелиствал доставените му по пощата западни каталози, за да бъде в час с модата и световните марки.

Той обожавал бирата и си осигурил седмична доставка от местната пивоварна "Радебергер". Заради нея той бил по-пълен, отколкото на снимките, които обикновено разпространява неговата пресслужба.

ГДР се отличавала от СССР и с още нещо. Тя имала няколко политически партии, макар да била твърдо комунистическа държава. "Той много се е наслаждавал на този малък рай за него. ГДР е неговият политически модел. Той възстанови нещо като ГДР в днешна Русия", смята Борис Райтшустер

Шокът с края на ГДР

През есента на 1989 г. обаче този рай се превърнал в ад за КГБ. Путин наблюдавал раждането на народната власт по улиците на Дрезден.

В началото на октомври същата година хиляди източногерманци, поискали политическо убежище в посолството на ФРГ в Прага, получили разрешение да отпътуват на запад в запечатани влакове. Докато минавали през Дрезден, огромни тълпи се опитали да пробият през кордоните и да се качат на влаковете, за да избягат и те.

Тогавашният местен комунистически кмет Волфганг Бергхофер разказва, че мнозина очаквали насилие.

"В града имаше съветска танкова бригада. И техните генерали ясно ми казаха: Ако получим заповед от Москва, танковете ще излязат по улиците", спомня си Бергхофер.

След падането на Берлинската стена на 9 ноември тълпите навсякъде станали по-смели. В Дрезден те започнали да обсаждат централите на Щази и КГБ.

Путин също без никакво съмнение очаквал висшите съветски офицери, с които толкова често се срещал, да изкарат танковете. Горбачовата Москва обаче "мълчала". Танковете нямало да бъдат използвани.

"Никой не си мръдна пръста да ни защити", споделя след години Путин.

Той и колегите му от КГБ по спешност изгорили всички улики за разузнаваческата им дейност.

"Лично аз изгорих голямо количество материали", разказва президентът в "От първо лице".

След две седмици Путин получил още по-голям удар. В града пристигнал канцлерът на ФРГ Хелмут Кол. В речта си там той дал да се разбере, че обединението на Германия е неизбежно. И ГДР се сринала.

Кол похвалил Горбачов - човека в Москва, който отказал да изкара танковете. Канцлерът използвал и патриотичен език, като произнесъл думата Vaterland (отечество), която била табу в Германия след края на Втората световна война. Тълпата изпаднала в екстаз.

Не се знае дали самият Путин е бил сред тълпата. Но като агент на КГБ със сигурност е знаел всичко.

Краят на ГДР разбил дотогавашния негов и на семейството му живот.

"Имахме ужасното усещане, че страната, която почти стана наш дом, вече няма да съществува. Съседката ми, която беше моя приятелка, плака цяла седмица. Това бе краят на всичко - на техния живот, на техните кариери", казва Людмила Путина.

В началото на 1990 г. се самоубива генерал-майор Хорст Бьом - една от главните свръзки в Щази на Путин. Той е човекът, помогнал за инсталирането на онзи телефон в дома на информатора. Бьом бил постоянно освиркван и обиждан от демонстрантите.
Путин обаче разбрал какво може да стане, когато движеща сила стане човешката власт.

Една пералня... и още нещо

"Техни германски приятели им дадоха 20-годишна пералня и с нея те отпътуваха за Ленинград. Той смята, че служи на родината си и няма за какво да съжалява", разказва Маша Гесен - биографка на Путин и негова критичка.

Той се завърнал в страна, трансформирана от Михаил Горбачов, която също била на ръба на разпадането.

"Той се оказа в държава, променена по начин, който той не разбираше и не искаше да приеме", изтъква Гесен.

Родният му Ленинград станал Санкт Петербург. Какво щял да прави там Путин?

За кратко той дори обмислял да стане таксиджия. Скоро обаче Путин осъзнал, че си дошъл от ГДР с нещо много по-ценно от пералнята втора ръка.

В Дрезден той е бил част от мрежа от хора, които може да са се лишили от съветските си роли, но имат добра възможност за личен и политически просперитет в нова Русия.

Той пази спомена как нещо може да бъде променено не само със сила, но и поради слабост и дори поради емоция. През 1989 г. той видя в Дрезден как патриотизмът в съчетание с жаждата за демокрация се оказаха много по-силни от комунистическата идеология.

Така че когато се чудим каква ще бъде следващата стъпка на Путин, нека си припомним какво е преживял той досега.

Едно е сигурно - докато той е на власт в Кремъл, Москва няма да мълчи, заключава "Би Би Си магазин".