Кой колко пари да връща на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при отчетен от нея преразход за медикаменти? По този въпрос спорят вече повече от месец представителите на фармацевтичните фирми у нас. Конфликтът бе провокиран от новите финансови рестрикции на правителството в областта на лекарствената политика, но внезапно ескалира след като лобито на оригиналните производители надделя в дебатите със здравното министерство. В резултат ресорната парламентарна комисия ще разгледа нови промени между първо и второ четене в Закона за здравното осигуряване, които вменяват солидарна отговорност на всички фирми в бранша към каузата "по-малко харчове за здравната каса".

Както Клуб Z вече писа, ябълката на раздора са задължителните ежегодни отстъпки, които НЗОК ще започне да договаря с производителите на оригинални медикаменти веднага щом депутатите окончателно приемат готвените промени. Ако фирмите откажат, лекарствата им няма да попадат в позитивния списък и съответно няма да бъдат заплащани с публични средства. Планирана е и допълнителна мярка, според която, ако въпреки дадената отстъпка, продажбите нараснат над очакваното, компаниите с най-висок преразход да възстановяват допълнителните харчове на касата. Само по този начин НЗОК ще може да изпълни ангажимента си да се вмести в 90% от реално похарченото за лекарства през миналата година, какъвто е стремежът на правителството.

За да избяга от личната отговорност, оригиналната индустрия лансира своя визия по въпроса и настоява ангажиментите към преразхода за лекарства да бъдат разпределени по равно между всички играчи на пазара. Конкретните предложения са описани в изготвен от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM) "Пакт за стабилност", който се подкрепя от ресорното ведомство и дори е внесен като законопроект за допълнителни изменения в Закона за здравното осигуряване. Идеята е пари на НЗОК да връщат всички фирми с ръст в продажбите над 5% годишно, независимо дали й предлагат скъп или евтин продукт, а индивидуалните суми от общия преразход да се образуват в зависимост от пазарния дял на всяка компания в позитивния лекарствен списък.

"Проблемът е, че формулата не е съобразена с пазарните характеристики на отделните компании", алармираха партньорите им от Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), които не одобряват документа.

Организацията подкрепя всички записани в Закона за здравното осигуряване мерки за ограничаване на публичните разходи за лекарства и е съгласна на отстъпки при преразход, но не одобрява идеята генеричната индустрия да поема харчовете, натрупани от скъпите оригинални продукти.

Според лансираната от оригиналната индустрия формула, фирмите, осигуряващаи 20% от продуктите в листата, ще поемат съответно 20 на сто от отчетения общ преразход и това ще е доста повече в сравнение с другите, които участват с 10% в портфолиото на касата. Работата е там, че оригиналните медикаменти представляват по-малката част от продуктите в позитивната листа, но са главните виновници за големите харчове, защото струват най-скъпо (по няколко хиляди лева за опаковка). С други думи, преразходът на оригиналните компании в бъдеще ще се разпределя върху генеричната индустрия, която на свой ред очаква да отчете сериозен ръст в продажбите заради новата правителствена политика, която ще стимулира изписването и отпускането на генерици.

"Ситуацията е съвсем проста: представете си, че всички сме в луксозен ресторант, но едните консумират телешки стек, другите - салата с киноа, а третите - само вода. И когато на финала ни донесат сметката, всички трябва да я платим по равно. Дори тези, които не са изхарчили много. Никак не е справедливо", коментираха представителите на БГФармА.

Солидарният принцип не им допада, защото купуването на генерични продукти по презумпция гарантира по-ниски цени, а според последните изследвания може да намали с 20 до 30 на сто публичните разходи за лекарства. По данни на НЗОК само за 18 от лекарствените молекули под патент ведомството дава 40% от бюджета си, с които лекува едва около 20 хил. пациенти. В същото време само в онкологията навлизането на по-евтини генерични продукти е свило разходите за 220 молекули от над 28 млн. лв. до почти 16 млн. лева. А това са спестявания, които в крайна сметка могат да бъдат инвестирани в иновативно лечение с оригинални медикаменти.

Освен това индустрията от години работи с фиксирани отстъпки. Едно от условията за включване на генеричен медикамент в позитивния списък е неговата референтна стойност да представлява 20% от тази на оригиналния продукт в съответната терапевтична група. Отделно цените им са подложени на външно рефериране и трябва да са по-ниски от най-ниските в 17 европейски държави. Не на последно място генеричната индустрия винаги дава и допълнителни отстъпки за онколекарствата и някои други медикаменти, които предлага. 

На този фон идеята за допълнителни плащания в системата е даже рискова, защото поставя генеричните фирми в изключително неблагоприятни пазарни условия. Компаниите отдавна работят на ръба на печалбата, а неотдавна силният ценови натиск принуди част от тях да преосмислят взаимоотношенията си с касата. За последната година и половина те са изтеглили над 200 свои продукта от лекарствения списък, защото не намират икономическа обосновка да ги предлагат на пределно ниски цени с нулеви постъпления. В резултат някои лекарства в областта на онкологията и психиатрията са на път напълно да изчезнат от българския пазар.

От всичко това в крайна сметка ще пострадат пациентите, защото могат да останат без достъп до адекватно лечение. От БГФармА се опасяват, че ако "Пактът за стабилност" бъде приет в този вид, компаниите ще продължат да изтеглят продукти от пазара и по всяка вероятност ще се откажат от позитивния лекарствен списък. Първи ще го напуснат медикаментите с ниска реимбурсация (тези, за които НЗОК поема 25% от цената в листата), което означава, че пациентите в бъдеще ще си ги купуват сами. Съществува и риск фирмите изцяло да напуснат българския пазар, изтегляйки от него цялото си портфолио. Това почти сигурно ще принуди болните да сменят терапиите си и ще увеличи разходите на касата за социално-значимите заболявания. От асоциацията припомнят, че преди години заради изтеглянето на двата основни генерични имуносупресора от позитивния списък (приложими при трансплантации и автоимунни заболявания) здравната каса е платила с 1 млн. лв. повече за тази група продукти.

За да не се провокират допълнителни проблеми с лекарствоснабдяването, фармацевтичните фирми ще се опитат да постигнат консенсус до средата на следващата седмица, за да предложат схема, която се подкрепя от цялата индустрия. В противен случай отговорността остава за властимащите.