Членовете на Висшия съдебен съвет искат промяна в Закона за защита на класифицираната информация, за да получат допуск до класифицирана информация на принципа "необходимост да се знае", пише "Правен свят". Те предлагат допълване на чл. 39, ал. 1 от ЗЗКИ и наред с президента, премиера, председателя на НС, министрите, главния секретар на МС, депутатите, конституционните съдии, съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите, и членовете на ВСС да получават допуск без да минават през проучване за надеждност от спецслужбите.

"При изпълнение на нашите задължения възникват много случаи, в които липсата на достъп препятства изпълняване на задълженията ни", мотивира се Ясен Тодоров, който от името на Етичната комисия, внесе за обсъждане мерки за подобряване на работата на председателите на окръжни съдилища и упълномощени от тях заместници при издаването на разрешения за използване на СРС.

Дебатът дали членовете на съвета имат нужда от допуск до класифицирана информация се води от години, припомня правният сайт. Предишният състав на ВСС първоначално смяташе, че имат такъв на принципа "необходимост да се знае", защото са си магистрати. Същевременно тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов на среща с членовете на съвета заяви, че всички те трябва да минават през проверка на спецслужбите, за да получат достъп.

Такъв текст дори бе вкаран в Закона за съдебната власт. Но вкрая на 2011 г. Конституционният съд го отмени като противоконституционен. "Членовете на съвета не могат да ползват класифицирана информация, придобита чрез използване на специални разузнавателни средства, защото те не са свързани с работата на ВСС, а са относими към нуждите на наказателното правораздаване и националната сигурност", мотивираха  се конституционните съдии. В същото решение КС заяви, че членовете на съвета не са и магистрати.

В сегашния състав на ВСС само двама членове – Ясен Тодоров и Галя Георгиева минаха през проверка на спецслужбите и получиха достъп до класифицирана информация. Наскоро стана ясно, че двамата извършват проверка на констатациите в доклада на Националното бюро за контрол на СРС по разработката "Червеи". Не е ясно на какво основание е проверката, а придобитата от Тодоров и Георгиева информация по никакъв начин не може да бъде споделена с останалите членове на съвета.

Днес единствено Калин Калпакчиев се противопостави на идеята за исканата промяна в ЗЗКИ.

"Не можем да ползваме класифицирана информация за целите и функциите, които изпълняваме. Затова не е необходимо да имаме достъп. В случаите, в които двама от членове на ВСС имат достъп до такава информация, те не могат да я предоставят за решаване на едни и други въпроси от компетентността на ВСС – тази информация не може да послужи нито по дисциплинарни производство, нито по кадрови въпроси. Не сме правораздавателен орган, нямаме такива функции и затова смятам, че няма необходимост от такъв достъп", заяви Калпакчиев.

Въпреки всичко мнозинството в съвета одобри това предложение на Етичната комисия.

Друго обаче предизвика всеобщ отпор. Идеята на Ясен Тодоров бе ВСС да препоръча на всички административни ръководители на окръжни съдилища и упълномощени от тях заместници да спазват стриктно Закона за СРС при разрешаване на използването им.

"Мнозина от вас контактуват с такива магистрати. Знаете какъв уплах цари между тях. Поставени са между чука и наковалнята. Някой път може да откажат да дадат такива разрешения, за да не бъдат обвинени в нарушения. Но тогава могат да бъдат обвинени в осуетяване на разкриване на престъпление. Трябва да им изострим вниманието", обоснова предложението си Тодоров.

"Спазването на закона е задължително най-вече за магистратите, а и за всички граждани. Така че няма какво да им препоръчваме. Ако вниманието не им е изострено от случаите напоследък, не знам от какво може да им бъде", отсече Елка Атанасова. На същото мнение бяха председателят на ВАС Георги Колев, Юлиана Колева, Румен Боев, Румен Георгиев, Калин Калпакчиев.

Другите две мерки, начертани от Етичната комисия, срещнаха разбиране и подкрепа. Едната е административните ръководители и техни заместници, които издават разрешения за СРС, да минават през обучение. А другата – да се създаде единен електронен регистър на издадените разрешения за прилагане на СРС. Така информацията ще е на разположение на магистратите, които издават разрешения. Те ще знаят дали за въпросното лице някой някъде вече е искал използването на СРС за същото нещо, каза Тодоров.

Румен Георгиев предложи да се организира съвместна среща с председателя на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков и административните ръководители на окръжни съдилища, за да обсъдят проблемите и възможните законодателни решения.

В крайна сметка ВСС възложи на Комисията по професионална квалификация и информационни технологии да обсъди създаването на регистъра и обучението на магистратите.