По отношение на руската агресия срещу Украйна, нещата много зависят от това, какво ще прави по-нататък Владимир Путин. Но това, което ще прави Путин, зависи не само от неговото предвиждане на възможния отговор на НАТО (и най-вече САЩ). Защото той трябва да си даде сметка и колко яростно украинският народ ще отговори на всяка по-нататъшна ескалация на ситуацията от страна на Русия. И, за да очертае пълен кръга на оценката си, Путин трябва да прецени доколко реакцията на Киев ще бъде повлияна от приемането или отхвърлянето от украинските граждани на Кримската агресията,  и от факта, дали нацията вярва, че САЩ и НАТО наистина я подкрепят.

Агресивните тактики на Путин в превземането на Крим разкриха някои приоми на неговото планиране. Той предварително е знаел, че замаскираната му инвазия ще срещне обществена подкрепа от руското мнозинство в Крим. Очевидно обаче не е бил сигурен как точно украинските военни, разположени на полуострова, ще реагират, затова вкара хора маскирани едва ли не като мафиотски гангстери. И в случай на сериозна украинската съпротива, просто би отричал негови войски да са нахлували,  а същевременно да ги връща обратно на руска територия.

Първоначалният му успех сега може да го изкуши да приложи  по-открито същата тактика и в източните провинции на Украйна. При успех,  следващата фаза ще бъде постигната още по-успешно, чрез комбинация от политически вълнения и все по-явното използване на руските сили, за сваляне на правителството в Киев. Така резултатът би бил подобен на двете фази на анексирането от Хитлер на Судетската област след Мюнхен през 1938 г., и после на окончателната окупацията на Прага и Чехия през 1939 година.

Много зависи и от това колко ясно Западът дава сигнали на диктатора в Кремъл, който е частично комична имитация на Мусолини и по-страшно - напомня на Хитлер, че НАТО няма да бъде пасивен, ако избухне война в Европа. Ако Украйна се разцепва, докато на Запад просто гледат, то в граничните Румъния, Полша и трите балтийски републики, свободата и сигурността също ще бъдат застрашени.

Това не означава, че на Запад, или конкретно Съединените щати, трябва да заплашват с  война. Но Западът трябва да работи  със сегашното правителство на Украйна като с легитимен орган. Несигурността по отношение на правния му статут може да изкуши Путин да повтори Кримския поход . Западът също трябва ясно да заяви, без на този етап да се унижава Русия - че украинската армия може да разчита на незабавна и пряка помощ, за да подсили отбранителните си способности. Не трябва да се допуска в съзнанието на Путин да остане съмнение, че на атаката срещу Украйна няма да има бърз отговор, нито у украинците да остане страх, че ще бъдат изоставени на произвола на съдбата.

Междувременно, силите на НАТО, в съответствие с планирането за извънредни ситуации на организацията, трябва да бъдат поставени в бойна готовност. Ако Западът иска да избегне конфликт, трябва ясно да внуши на Кремъл какво може да се случи, ако продължава авантюрата и използването на сила в сърцето на Европа.

За да помогнат на Путин да избегне грешки в изчисленията на рисковете, които биха могли да доведат и до война, западните лидери трябва да покажат на Русия, че са за съвместни усилия за решаване на кризата. Също и да помогнат на Киев да се възстанови икономически. Западът трябва да вдъхне увереност на Москва, че не се стреми да вкара Украйна в НАТО или да я обърне срещу Русия. Украинците сами могат да определят близостта на отношенията с Европа и рамките на тяхното икономическо сътрудничество с Русия.

По-късно Киев може да преразгледа някои от разпоредбите за специалния статут на Крим, но в никакъв случай не трябва да го прави под натиска на имперските амбиции на техния съсед.

Авторът е един от най-известните политолози в света. Бил е държавен секретар по сигурността на САЩ от 1977 до 1981 г. Статията е публикувана във в. "Вашингтон поуст".