КИРИЛ МАРТИНОВ

Социалните мрежи в Русия се тресат в сладки конвулсии. Казват, че над Кремъл прелетели хеликоптери. Игор Иванович (вицепремиерът Сечин - б.р.) бил подал оставка. А Дмитрий Анатолиевич (премиерът Медведев - б.р.) май бил в траур. На трона като че ли се възкачило ново правителство начело със сияйния Сергей Борисович (Иванов, шефа на администрацията на Путин - б.р.). Това било май нещо като зората на нашата нова, истинска военна хунта. Това е кайросът (благоприятният момент - б.р.), когато или всичко започва, или всичко се срива. Ситуацията е сериозна. На Ремчуков (зам„-председателя на Обществената палата на Москва - б.р.) му прошепнали нещо в театъра. Иларионов (политологът, съобщил за падането на Путин - б.р.) се досеща за нещо. Чуждестранните кореспонденти задават въпроси. Скоро ще съобщят и на народа под звуците на траурните сирени на заводите, като при Брежнев. Никой не е виждал Путин вече от една седмица. Путин вече го няма.

Оказва се, че можеш не просто да искаш смърт. Не просто да се кефиш на смъртта, не просто да я викаш или да правиш за туитър смешни колажи с трупове. Можеш да си позволиш и по-сериозен, стратегически жест. А именно - да свързваш със смъртта на политическите си опоненти единствената си надежда за победа, за бъдещето. Казват ни, че истинският живот ще настъпи, когато умре Путин. О, светът ще бъде изпълнен с багри. Зората на демокрацията ще вее над умовете ни.

И усещате ли колко сладко е това чувство? Да чакаме, когато ще победим без усилия, когато военни вертолети ще преминат покрай нас, като возят трупа на нашия враг.

Но Путин няма да умре никога. Тайната му изобщо не живее нито в медицинския картон, нито в тайните опити на лекуващите го лекари. Можем да оставим настрани морала, защото още Макиавели ни учеше, че политиката няма връзка с морала. Да забравим и че опитът да градим политически ценности върху чужди кости, дори върху костите на тиранина, противоречат на всичко, на което се опитваме да учим собствените си деца в училищата, включително на светския хуманизъм и основите на православната култура. Няма да разсъждаваме, че очакващите смъртта на вожда, мечтаещите за нея така, както строителите на комунизма мечтаеха за отделно жилищно пространство, изведнъж се сляха със своите алтер его от противоположния лагер до степен на подобие. От "Антимайдан" искат ние да пукнем, а ние отвръщаме със същата любезност, като създаваме подобие и каним цялото руско общество в това своеобразно "свръхново мнозинство" (където всеки иска смъртта на останалите). Да забравим, че ни предлагат да се радваме на въображаемата смърт на Путин две седмици след гибелта на Борис Немцов, и че тогава също се намериха няколко граждани, изпитали остра публична радост.

Тук по-важен е политическият смисъл на мига. Умря не Путин, а вие - ако смятате, че смъртта му ще ви направи по-свободни.

Ако смятате, че свободата или промените, демократизацията или социалният процес могат да бъдат постигнати в съвременния свят, без да си мръднете пръста, скрити в кибритената кутия на личния живот. Като изчакате да минат тежките времена, като мълчите, отказвате се от солидарността, очаквате официалния траур и слънцето да изгрее на нашата улица. Ако смятате, че такава победа ще има някаква стойност, Путин е жив, той постигна всичко, за което би могъл да мечтае.

Путин никога няма да умре, защото ще живеете вие, радващите се на смъртта му. Защото самите вие сте Путин.

Именно във вашето тържество, плаха надежда, иронично острословие е принципът на тираничната власт. Именно за сметка на вас, взиращите се с ужас и трепет в пиедестала, на който почива тялото на вожда, действа машината за аватари. Вашият робски морал тика системата напред - в търсене на ново тяло, в което ще се въплътят вашите страхове и вашата вяра, че всичко наоколо е определя от факта за наличието на Путин.

Народът на Северна Корея оплакваше пред целия свят смъртта на своя вожд. Народецът на рускоезичния туитър и фейсбук тези дни извършва подобен емоционален и политически подвиг. Само че обратно - той се радва. И в двата случая крепостните селяни имат една надежда - новият господар да се окаже по-добър.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Авторът е коментатор в руския вестник "Новая газета", откъдето препечатваме статията.