АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ*

Три фактора са основни за развитието на конфликта в Сирия и Ирак - географията, инфраструктурата, социалното разделение. За това ви разхазахме в материала Географията - основен фактор във войната в Сирия и Ирак: Бойните действия се определят и от инфраструктура и социалното разделение". Имайки предвид тези основни позиции и вероятни сценарии за бъдещето развитие на конфликта, можем да очертаем основните цели на главните враждуващи страни в конфликта.

Правителствените сили на Сирия показаха, че за тях има няколко приоритетни направления през изминалата половин година. На първо място, това е ликвидирането или ограничаването на опозиционните анклави в района на Идлиб, Алепо и Дараа. В този смисъл, отвоюването на териториите около Идлиб и изтласкването на Свободната сирийска армия от непосредствените подстъпи към града се оказа основния успех на Дамаск за последните месеци. Алепо продължава да бъде оспорван град, в който опозиционните сили запазват ясен превес, докато Дараа остава извън обсега на сирийската армия, въпреки че част от силите на Асад се намират „пред портите“ на града.

Ситуацията в Сирия към началото на март.

През последните три месеца фронтът Ан Нусра засили позициите си около Идлиб и на теория заплашва присъствието на сирийската армия там, но на практика, Нусра са по-заети да се борят със ССА, отколкото да воюват със силите на Асад. Офанзивата на правителствените сили в района на Алепо беше подновена с нова сила през февруари, като силите на Асад не се поколебаха да използват т.нар. варелни бомби срещу контролираните от опозицията сектори на града. В резултат десетки цивилни са убити, а стотици – ранени, без това да доведе до някакво ефективно настъпление за Дамаск.

Като постоянен ангажимент на силите на Асад се явяват отбраната на Хомс от опозиционните сили и защитата на Деир ез Зор от Ислямска държава. Двата града са ключови за контрола над съответните сектори, а Деир ез Зор е последната пречка през ИД за установяване на непрекъснат коридор от Алепо в Сирия до Фалуджа в Ирак. Въпреки това, през последната половин година и и сирийската армия и ИД избират да водят ожесточени, но ограничени действия с наличните в сектора свои сили, без да пренасочват големи  контингенти от други части на Сирия. В района на Хомс военните действия оставят в патова ситуация, при която опозиционните сили са лишени от възможността за активно настъпление, а сирийската армия не успява да преодолее упоритата съпротива на своите опоненти.

Последната конфликтна точка, в която сирийската армия съсредоточава своето внимание е Хасака. Градът е ключов за контрола над пътната мрежа в североизточна Сирия и е оспорван от кюрдите, Дамаск и Ислямска държава. Между октомври и декември, Дамаск организира няколко последователни операции в тази част от страната, насочени най-вече срещу ИД, но въпреки краткотрайния първоначален успех, ислямистите успяха да възстановят почти всички свои предишни владения, спечелени през лятото и есента на 2014 г.

През декември ИД дори минаха в настъпление срещу кюрдите и сирийската армия, надявайки се да превземат граничния град Камишли, но в крайна сметка ИГП (основно) и сирийската армия (в по-малка степен) спряха офанзивата и върнаха фронта на позициите от ноември. През януари ИГП (Отрядите за обществена самоотбрана на кюрдите в Сирия - бел.авт.) преразгледа позицията си спярамо сирийската армия в град Хасака, който се намираше под смесен контрол. Увлечени от успехите си срещу Ислямска държава, кюрдите удариха и сирийската армия, обвинявайки силите на Асад в нарушаване на уговорките за неутралните зони на града. Това доведе до продължаваща вече няколко седмици конфронтация, в която кюрдите, към момента, имат осезаем превес.

Ситуацията в Ирак към 04.03.2015 г.

Правителствените сили в Ирак следват една повтаряща се, но и лесно предвидима схема за разширяване на своя контрол и изтласкване на ИД от страната. Става дума за концентрирани офанзиви по основния пътен възел Багдад-Самара-Тикрит-Байджи-Мосул. В това направление Багдад изпращаше поредица от вълни срещу силите на Ислямска държава. Първоначалния ефект от тези последователни офанзиви винаги бе поставянето на пътя под иракски контрол, а на няколко пъти силите на правителството съумяваха да проникват в Тикрит и да завладеят Байджи. Въпреки това, използвайки пустинята като плацдарм за провеждане на изненадващи офанзиви, ИД успя да се вклини в „просеките“, направени от иракската армия по време на настъплението й на север. По този начин, в много случаи, отделни сегменти от настъпващите войски  се оказваха откъснати едни от други. Към 3 март т.г. Багдад започна нова офанзива в същата посока, като Тикрит е атакуван от 30 000 души правителствена армия, а силите около Байджи успяха да установят пълен контрол над града и част от областта около него.

Паралелно с офанзивата към Мосул, силите на Ирак се заеха да изтласкат ИД от непосредствените подстъпи към Багдад. Тази задача се оказа доста трудоемка за дискредитираната (след провалите през юни и юли 2014 г.) иракска армия. Въпреки това, към януари 2015 г., основните позиции на ИД в района на град Мукдадия бяха ликвидирани, както и няколкото „анклава“, заплашващи да прекъснат пътя Багдад-Кербала. Декември се оказа ключов в тази посока, след като силите на ИД почти успяха да завършат обръча Фалуджа-Самара-Мукдадия и да прекъснат връзките на Багдад с правителствените сили по поречието на Тигър. Концентрирането на нови военни части и дислоцирането на шиитски милиции, част от които идващи от Иран, даде шанс на Ирак на ликвидира силите на ИД в района на Самара и Мукдадия и да ги изолира около Фалуджа и пустинната зона на югозапад от Самара.

Третият основен елемент от усилията на Багдад бе да постигне решителна офанзива срещу Ислямска държава в пустинната провинция Анбар. Двете страни неколкократно си разменяха контрола над граничната зона със Саудитска Арабия и Йордания, като градовете Требил, Рутба и Нухаиб се превърнаха в арена на атаки и контраатаки и от двете страни. През януари ИД дори атакуваха саудитска гранична застава, което предизвика тревога в Риад, където смъртта на крал Абдула доведе до сериозни вътрешнополитически сътресения. Заговори се дори за издигане на стена и охранителна зона по цялото протежение на Саудитско-Иракската граница. В крайна сметка, в последните две седмици на февруари, иракските сили успяха да затвърдят контрола си над граничната зона, а в самия край на месеца установиха присъствието си в Нуахиб, изтласквайки значително позициите на ИД.

Фронтът в Анбар се запомни и с краткотрайната иракска офанзива от град Хадита към вътрешността на пустинята. Подобно на тактиката, прилагана по поречието на Тигър, иракските сили потърсиха начин да се вклинят в земите на ИД и да овладеят град Рутба. Офанзивата им бе спряна само два дни по-късно, а ислямистите възстановиха натиска си към Хадита, който продължава и в момента.

Третата голяма фракция в иракско-сирийската гражданска война са кюрдите. Изминалите шест месеца бяха изключително драматични както за пешмергите в Ирак, така и за ИГП, и останалите военни формирования на кюрдите в Сирия. Битките за Кобане, Киркук и блокадата на язидските поселения в северозападен Ирак предизвикаха широк международен отзвук.

Наред със сирийската опозиция, кюрдите се оказаха основният враг на Ислямска държава, която чрез поредица от офанзиви се опита да ликвидира кюрдското присъствие в северна Сирия и да подчини голяма част от Иракски Кюрдистан. В продължение на няколко месеца, силите на кюрдите водеха отчаяна борба с ислямистите около Кобане, като самия град бе почти изцяло превзет от ИД към средата на декември. В Ирак офанзивата на ИД източно от Мосул и на север към контролираните от кюрдите земи около иракско-сирийската граница се разви далеч по-бавно. Въпреки това, около Коледа на 2014 г., изгледите за решителен кюрдски успех по фронтовете в Сирия и Ирак не бяха благоприятни.

Започналите удари срещу ИД, координирани от САЩ, внесоха нужната доза противотежест и дадоха шанс на кюрдите да прегрупират силите си. Решението на Турция да допусне сили на ПКК и пешмергите да преминат през нейна територия към Кобане също се оказа ключово. Пръв дойде пробивът в Северен Ирак, където силите на ИД бяха изтласкани след решителна офанзива започнала на на 19 декември м.г. и продължаваща до ден днешен. Целта на тази офанзива, както вече споменахме, е да прекъсне връзката на силите на ИД в Мосул с тези в Сирия, овладявайки единствената по-голяма пътна артерия в района, минаваща през град Тел Афар. Въпреки постигнатите успехи в тази насока, силите на ИД продължават да оказват сериозна съпротива и да удържат напора на кюрдите. Другата главна цел на кюрдите в тази част на региона е самия Мосул.

Пешмергите не крият желанието си първи да влязат във втория по големина иракски град и продължават своето бавно настъпление, което често спира заради ожесточената съпротива на ислямистите. През февруари, пред кюрдите в Ирак се появи и нов стратегически приоритет – запазването на Киркук. В опит да отклонят натиска към Мосул, ИД започнаха офанзива срещу Киркук, използвайки като отправна точка град Хауиджа в централен Ирак. Въпреки няколкото сериозни пробива на ислямистите в средата на февруари, към края на месеца офанзивата им бе спряна, а с оглед на новата атака на иракските сили към Тикрит, натиска на ИД към Киркук би следвало да намалее чувствително.

В Сирия ситуацията също претърпя значителен обрат, след като в края на януари 2015 г., кюрдите успяха да завземат Кобане и част от областта около града. Последва настъпление на кюрдите, чиито брой нарастваше непрекъснато с идването на нови попълнения през Турция и прехвърлянето на част от сирийските опозиционни сили от Алепо към Кобане. Офанзивата на кюрдите продължи през целия февруари и към началото на март анклавът, доминиран от ИГП, е стабилизиран, като следващите цели на кюрдите са градовете Дажрабулус и Тал Абиад, които освен ключови пътни възли са и гранични пунктове с Турция, през които често влизат подкрепления за ИД, идващи от цял свят.

Последната голяма офанзива, подета съвместно от кюрдите в Сирия и Ирак е насочена към овладяване на сирийско-иракската гранична зона (провинция Хасака в Сирия) в земите източно от ал Хасака, в района на Тел Хамис и на  югоизток  към ал Хаул. Въпреки първоначалната съпротива на ИД, кюрдите засилиха решително своя натиск и към 4 март т.г. ИГП са обсадили ал Хаул.

Сирийската опозиция, в лицето на Свободната Сирийска армия и Ислямския фронт, се намира в подчертано отбранителна позиция през последните две години. Ударите, нанесени на опозиционните сили от сирийската армия, Ан Нусра и най-вече ИД се превърнаха в дестабилизиращ фактор за отделните фракции, обединени в по-широката политическа кауза за премахването на Асад. Към днешна дата, основните позиции на сирийските опозиционни сили са концентрирани в земите между Идлиб и Алепо на север, а в югозапада на страната, бунтовниците контролират по-голямата част от граничната зона между Голанските възвишения (окупирани от Израел) и столицата Дамаск, въпреки че натиска на сирийската армия в този сектор е постоянен, а Ан Нусра се явява все по-засилващ се фактор в оспорваните територии. Отделни опозиционни анклави съществуват в района на Хомс и Ранкус, но те са обградени от сирийската армия и нейните съюзници от различните паравоенни милиции, както и сили на Хизбула и през последните месеци водят дефанзивни боеве за запазване на своето присъствие в съответните сектори.

С оглед на множеството врагове и малкото съюзници, основната цел на сирийските опозиционни сили е да оцелеят. Алепо се явява единствената по-вероятна позиция за значителен успех, но борбата за града тече непрекъснато от самото начало на гражданската война, без възможност за постигане на пълен успех. Натиска на ИД от изток и на Ан Нусра от запад допълнително отслабват нападателните възможности на опозиционните сили около Алепо.

Анклавът на кюрдите около Кобане е най-новата офанзивна инициатива на сирйската опозиция. В помощ на ИГП, около Кобане се сражават немалко сирийски бойци от различни фракции на ССА и Ислямски фронт, като тези сили са концентрирани най-вече срещу позициите на ИД около Джарабулус и Кара Каузак.

След като обърнахме внимание на политическите фракции идва ред и на ислямистите. Фронтът Ан Нусра се явява клон на Ал Кайда в Сирия и през последната една година позициите им в региона се засилват непрекъснато. Към момента, Нусра разполагат със значително присъствие южно и източно от Идлиб около градовете Маарат ан Нуман, Рами, Кафр Набл, Саракиб и Биниш. На юг, Нусра разполагат със свои солидни позиции в Дараа,  Науа, Даел и Хирак, както и по границата между Ливан и Сирия, където Нусра се съревновава с ИД и Хизбула. За разлика от ИД, Нусра водят по-активна политика за конфронтиране със сирийската армия, но дори и сега целите им, изглежда, са по-скоро да изместят останалите опозиционни групи от своите сектори, отколкото да водят някакво решително настъпление срещу Асад. Това се оправдава и от относително ограничената численост на бойците на Фронта Нусра, които едва ли надвишават 10-12 000.

Друг коз за печелене на позиции е привличането на отделни групи от останалите фракции в Сирия чрез следването на твърда и принципна политическа и религиозна линия. По същия начин действат и ИД, надявайки се да спечелят на своя страна онези бойци и групи, които са разочаровани от делата на своите бивши части или пък се радикализират в следствие на действията на сирийската армия и анти-ИД коалицията, чийто въздушни удари и бомбардировки отнемат повече невинни животи отколкото на реални бойци.

В този смисъл, целите на Нусра ще бъдат да утвърдят своите позиции в района на Дараа на юг, както и да изтласкат правителствените сили, ССА и ислямски фронт от Алепо и Идлиб. С оглед на малката численост и сериозната съпротива на своите опоненти, шансовете на Нусра в Северозападна Сирия остават доста съмнителни към настоящият момент.

Последният, но може би най-важен играч към момента е Ислямска държава. Оглавявана от самопровъзгласилия се халиф Ибрахим (Абу Бакр ал Багдади), Ислямска държава е най-страховитата терористична организация до момента. Тя успя да създаде своя собствена квазидържавна структура, под чиято власт живеят около осем милиона души. Нещо повече, армията на ИД нараства непрекъснато не само на базата на местни набори, но и чрез мащабно рекрутиране на доброволци от цял свят. Макар февруари да бележи сериозен териториален регрес за ИД, а офанзивите на кюрдите и иракската армия в началото на март да обещават нови загубени земи, Ислямска държава не е нито бита, нито победена. Въпреки успеха на кюрдите източно от Хасака, на запад от града позициите на ИД се засилват в следствие на мощна офанзива, започнала паралелно с кюрдското настъпление в края на февруари.

В Ирак ликвидирането на анклава на ИД в Мукдадия съвпадна с ликвидирането на правителствената офанзива в Анбар, а щурмът на пешмергите към Мосул бе контриран от сходен удар на ислямистите към Киркук. Единствено загубата на Кобане и последвалата офанзива на ИГП и сирийската опозиция в района остават безответни. Но дори и това настъпление попадна в застой, а отбраната на Джарабулус от страна на ИД се явява не по-малко упорита от борбата на кюрдите няколко месеца по-рано.

Макар Ислямска държава да заяви претенция за политическо, военно и религиозно присъствие в земите от Алжир до Индия, реалната оперативна зона на организацията остават Сирия и Ирак. Създаването на т.нар. уалиати (провинции) в Северна Африка, Ориента и Индия е една по-скоро пожелателна, отколкото реална стъпка в политиката на ИД за налагане на нов халифат. В Сирия и Ирак Ислямска държава ще преследва няколко цели, които са част от по-голямата схема, върху чиято реализация работят лидерите на организацията, сред които са и мнозина от бившите офицери на Саддам Хюсеин. 

На първо време, ИД ще трябва да затвори „пробива“ при Кобане и да се опита да изтласка кюрдите на север, както и да спре настъплението им в района на Хасака, което заплашва да прекъсне директните връзки между основната база на организацията провинция Рака и бастиона на ИД в Ирак – Мосул. Друг непосредствен проблем пред ИД е новата офанзива на иракската армия към Тикрит. Ислямска държава вече започна прехвърляне на свои части през провинция Анбар от Рутба към Тикрит, а можем да очакваме и изтегляне на част от бойците от Киркук с цел спиране на иракския натиск и евентуално връщане на позициите около Байджи и на юг в посока Самара.

Докато преследват тези първостепенни задачи, бойците на ИД подновиха своя натиск и в централа Сирия, където отрядите им разшириха своята зона на контрол източно от Дамаск, както и подновиха настъплението си срещу позиции на сирийската армия в района на ал Хурайджа (източно от Хомс и Хама). Евентуален успех или стабилизиране на фронта около Кобане вероятно ще даде шанс на ИД да подновят настъплението си към Алепо или ще дадат шанс за нова офанзива срещу задочната цел Деир ез Зор, чийто петролни рафинерии продължават да са от първостепенна важност за каузата на ИД в Сирия. Като оставим това противопоставяне, изглежда че сирийската армия и ислямистите предпочитат да не хабят сили едни срещу други, а се опитват да ликвидират отслабените опозиционни сили. Освен това, ИД ще се борят за ликвидиране и на Ан Нусра, която се явява конкурентна организация, към която се обръщат част от бойците, които иначе биха попаднали в редиците на Ислямска държава. В този смисъл е много по-вероятно ИД да се опитат да изтласкат Нусра и Опозицията от Алепо, отколкото да атакуват „крепостите“ на Асад в Хомс и Хама. Тук не става въпрос за пресмятането на някаква ИД-Асад конспирация, а за отчитането на чисто прагматични подбуди в действията на двете страни.

Нито за Багдади, нито за Асад е тайна, че техните фракции са най-силните в Сирия и от една изтощителна борба по всички фронтове по между им ще спечелят разклатените сили на опозицията, засилващите се кюрди и укрепващата Нусра. Нещо повече, за да се справи със сирийската армия, чиято сила остава значителна, ИД ще трябва да използва целия си наличен потенциал, а с оглед на проблемите в Ирак, това би било невъзможно.

За ислямистите ще е много по-изгодно да тормозят силите на Асад в определени точки и да удрят по слабите звена на опозиционните сили и кюрдите, докато същевременно се опитват да тушират настъплението на пешмергите около Мосул и атаката на иракските военни и паравоенни формирования към Тикрит. Големият проблем на Ислямска държава, подобно на Германия от времето на Втората Световна война е, че разполага с много добра военна сила, която, обаче, е принудена да разпределя върху твърде много фронтове, за да може да си позволи ефективна концентрация на силите в една точка. Подобна концентрация не е невъзможна за ИД, но би могла да се окаже фатална в по-дългосрочен план, оголвайки фронтове, които да бъдат прегазени от опонентите на „халифата“.

Вижте още:

"Географията - основен фактор във войната в Сирия и Ирак: Бойните действия се определят и от инфраструктура и социалното разделение"

-----

* Александър Стоянов е роден през 1987 г. в София. Завършил е НГДЕК и история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по История на европейската експанзия и глобализация в Лайденския университет в Холандия. Докторант е на същия университет. Създател и главен реактор на списание „Военна история”.