Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА – Десетки милиони долари от най-малко седем държави са постъпили във фондация на Хилъри Клинтън по времето, когато тя бе държавен секретар на САЩ, разкрива „Вашингтон поуст“. Сред даренията са половин милион долара от Алжир, които са в противоречие с правилата на политиката и са били запазени в тайна.

Получаването на пари от г-жа Клинтън е нарушило етичният контракт с кабинета на Барак Обама, коментират представители на „Фондация Клинтън“. Членовете на администрацията във Вашингтон не могат да получават дарения от чужди правителства, защото това може да влияе върху взимането на решения в тяхна изгода. Парите от Алжир били дадени, за да се подпомогне дейността на фондацията в Хаити след катастрофалното земетресение на острова през 2010 г. Получаването на споменатите $500 хиляди обаче съвпада с активното алжирско лобиране в Държавния департамент на САЩ. Правителството на северноафриканската държава се опитвало да смекчи критиката на дипломатическото ведомство на САЩ по отношение нарушаването на човешките права  в Алжир.

Фондацията на Хилъри години наред е докладвала всички дарения, но е спряла да публикува отчети по времето, когато тя е била шеф на американската дипломация от 2009 до 2013 г. Паричните суми, които са постъпили, са били изразходвани за хумантирани цели по света, заяви говорителят на организацията Крейг Минасян. В някои случай конкретни държави са превеждали неколкократно различни суми, които са били използвани за екологични цели, а така също за дотиране на цените някои скъпи лекараства срещу СПИН в страни от третия свят.

Някои от даренията идват от държави като Кувейт, Катар и Оман, които имат сложни отношния със САЩ в сферата на дипломацията, военното сътрудничество и финансите. Други суми са постъпили от страни като Австралия, Норвегия и Доминиканската република.

„Фондация Клинтън“ е голямо политическо предизвикателство за Хилъри Клинтън и вече даде повод за загриженост в Демократическата партия, докато тя със сигурност се готви да стартира кампанията си за президентските избори през 2016 г.

Това не е единствената организация с идеална цел, свързана с Хилъри, която попада на мушката на пресата. През 2014 г. в сп. „Клуб Z” пуснах статия за финансовата война на Рейгън срещу бившия Съветски съюз. В нея между другото ставаше дума за милиони долари прехвърлени във вашингтонската „Фондация за защита на детето“, в която бившата президентша играе водеща роля. Според добре информирани източници от банковите кръгове в САЩ, тази организация се счита за главна „касичка прасенце в сянка“ на политическия клан Клинтън. В нея от Швейцария са били прехвърлени милиони долари, които са помогнали на Бил и Хилъри да покрият дълговете от кампанията през 2007 г. В разгара на скандала около това сдружение с идеална цел,  в парк във Вашингтон бе намерен мъртъв един от правните съветници на Белия дом, Винс Фостър. Официланата версия бе, че Фостър се застрелял. В пресата обаче излязоха материали, че Фостър може би е бил убит, защото е знаел прекалено много. Освен това жълти издания предположиха, че между него и Хилъри е имало любовна връзка.

Часове преди да напусне Белия дом Бил Клинтън помилва сканадалния финансов аферист Марк Рич, който бе осъден в САЩ на 300 г. затвор по 33 обвинения, едно от които бе за неплатени данъци върху недекларирани $100 милиона печалба.  Част от цената на президентската милост бе чек за $1 милион, който Бил получил от съпругата на Марк – Денис Рич. Известно е също, че Рич е дарил $100 хиляди на същата фондация, а отделно е дал $450 хиляди на библиотеката на Бил Клинтън в Арканзас. Името на Марк Рич и неговата корпорация „Гленкор“ бе свързано с доставката през 90-те години на миналия век на зърно за посев на България на стойност $50 милиона долара, които бяха платени със заем от Световната банка. Тогава се оказа, че „Гленкор“ е използвал името на България и за фиктивна търговия с нефтени продукти.  На 26 юни 2013 г. Марк Рич, който бе гражданин на Белгия, Боливия, Израел, Испания и САЩ, почина и отнесе в гроба много финансовите тайни на клана Клинтън.

„Фондацията Клинтън“ е създадена през 2001 г., която бе последната от президенството на Бил Клинтън. Досега през нея са минали над $2 милиарда. Въпреки явния конфликт на интереси между администрацията и редица чужди правителства през 2008 г. в организацията са постъпили нови задгранични дарения, разкрива „Уолстрийт джърнъл“. „Рядко явление е, ако изобщо някога се е случвало преди в историята, лидер на САЩ и главнокомандуващ въоръжените сили на страната, да е бил свързан с организация, която е търсела финансова подкрепа от чуждестрании правителства“, коментира „Вашингтон поуст“. Официално Хилъри Клинтън става член на сдружението през 2013 г.  Случаят със „забравената“ да бъде докладвана сума от Алжир в размер на половин милион долара не е единственият. Не са съобщени също сумите от правителствата на Германия и Обединените арабски емирства, които са постъпили през същата 2013 г.

Интересно е да се отбележи, че едва след като сключва споразумението за етика с администрацията на Обама, Хилъри обявява официално, че фондацията е получила на два пъти от Саудитска Арабия сумите $10 милиона и $25 милиона.  В споразумението изрично се подчертава, че организацията може да „продължи филантропичната си дейност по света, избягвайки конфликти“. То е подписано от тогавашния шеф на фондацията Брус Линдси и Валери Джарет, която ръководеше екипа на Обама през периода на неговото встъпване на президентския пост. 

Влизащото в конфликт получване на чуждестранни дарения от сдружението попадна във фокуса, когато през 2008 г. Хилъри Клинтън се яви пред Сената, за да бъде утвърдена на поста държавен секретар на САЩ. Тогава бившата първа дама на САЩ посочи, че ще направи всичко възможно работата на организацията да продължи без да влиза в конфликт с политическия и пост. Тя обаче се опита да лавира като каза, че дейността на сдружението е „безпрецедентна и няма точна формула за нея“.

След слушанията, тогавашният сенатор републиканец Ричард Лугър посочи, че функционирането на фондацията е „изключително сложно и трябва да бъде ръководено с голяма прецизност и прозрачност“. След Лугър, и Джон Кери, сегашен държавен секретар, а по онова време шеф на Комисията по външните работи, посочи, че забележката на неговия колега има „законово основание“.

Засега никой от Белия дом не е взел официално становище по разкритията на „Вашингтон поуст“. Темата се очаква да се разгорещи още повече, след като Хилиъри Клинтън официално започне предизборната ис битка за Белия дом.