Емитирането на нов дълг е сложна като технология тема и затова вероятно буди въпроси и може да има неразбиране. Това каза пред БНР днес министърът на финансите Владислав Горанов по повод предложението да бъде сключено споразумение с банки за средносрочна емисия на 8 млрд. евро дълг.

„И по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи – на новото правителство му се наложи, още в първите дни на своя мандат, да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората. Десетте процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално. В дългосрочния матуритет няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се случи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 г. и 2017 г. Около 6 млрд евро. дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати”, обясни министърът.

Според него винаги, когато има дефицит, ще се налага да бъдат поемани дългове. И припомни, че такива са били поети и през 2012 г. по времето на Симеон Дянков, а падежът на 5-годишната емисия от тогава е през 2017 г.

Горанов смята, че по-важният дебат в момента е трябва ли бюджетът да бъде с дефицит и да харчим повече, отколкото изкарваме.

„Дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика, и спекулациите, че, видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява комфорт да харчи, са меко казано „неточни“. Разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели. За съжаление обаче разходите са повече от приходите и за да може да се платят, трябва да се вземат пари назаем”, каза още Горанов.

Той коментира и поведението на БСП:

„Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 милиарда падежи, би трябвало да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. Обратно - представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари.”

Министърът приемал, че ДПС и БСП ще опитват „чисто пропагандно” да се противопоставят на поемането на дълг.

„Поемането на дълг в момента не е самоцел. То не е заради желание на правителството да разширява дефицита. Ние искаме всяка година дефицитът да намалява, и то с колкото може по-бързо. От началото на годината предприехме изключително сериозни мерки по отношение подобряване на събираемостта и неслучайно за пръв път от 2009 г. месец януари е на излишък, макар и малък. Ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че първо: ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстоянието си, защото държавата си взима своето, и второ – все по-успешен за тези, които искат да има по-малък дефицит”, добави финансист №1.

През януари т.г. приходите били с 440 милиона повече спрямо същия период на 2014 г. Това показвало, че имаме резерви в събираемостта.

В коментар за кандидатурата на Димитър Костов за подуправител на БНБ Горанов заяви, че ГЕРБ е била готова да го подкрепи, но партията е рискувала да попадне в капан, в който всеки да търси политически дивиденти при гласуването.

„След като няма консенсус, че трябва в момента да има избран подуправител на БНБ с ръководител на управление "Банков надзор", след няколко месеца така или иначе ще се проведе този дебат за избор на управител и тогава, към края на годината, може да бъде определен консенсусно и подуправител на "Банков надзор". ГЕРБ иска да има държавническо отношение към системата, но няма да приеме и няма да допусне други да използват опита ни да вкараме ред в системата за политически дивидент”, каза Горанов.