ВАЦЛАВ КЛАУС

Украйна в днешния си вид е в значителна степен изкуствено образование, превърнало се в самостоятелна държава единствено в резултат на разпадането на СССР преди 20 години.

Това образование, от една страна, включва територии на Запада, които никога не са били част от Руската империя (Закарпатската област, Галич и т.н.), и са били присъединени към Русия едва след Втората световна война. Територии, белязани с борбата за украинска независимост (и на страната на нацистите).

От друга страна, има чисто руски области (Крим, Одеса, Източната част) още от ХVІІІ век, за които независимостта на Украйна означава, че те са изтръгнати от първоначалната си национална общност.

Определена изкуственост на държавното образование и различните представи на неговите граждани за своето бъдеще и за вектора на развитие парализираха политическия живот от самото начало. И от Прага това добре се виждаше. Своята роля изигра и неотдавнашната трансформация на страната и тежкото наследство на комунизма, и икономическия и политически хаос от последните 20 години.

Украйна остана (и не можеше да не остане) икономически силна страна, свързана с постсъветското пространство, опираща се на Русия и до голяма степен зависима от Русия. Това е естествено. И не съществува лесен начин това да се промени.

За Русия Украйна е повече, отколкото близка чужбина. Тя означава много повече, отколкото, например Естония, Таджикистан и Азербайджан. Това е историческата люлка на руската държавност и култура, родина на десетки милиони руснаци.

В този контекст съображенията на някои лица в Европа, и както ни се струва, основните представители на Европейския съюз, представителите на Чехия и най-важното – политическите активисти – че е възможен конфликт за ориентацията на Украйна и може да води борба за нейното насочване на Запад или на Изток, игнорира действителността. Това вкарва страната в неразрешим конфликт, който може да приключи само с трагедия.

Запазването на Украйна в нейната обективно съществуваща геополитическа ситуация като независима и в същото време функционираща и процъфтяваща държава изисква от дълго време значителна издържливост и дипломатически такт както от украинските политици, така и от чуждестранните партньори. Но за съжаление, от всички страни ние виждаме точно обратното.

От страна на Запада това е голяма безотговорност – да подхранва амбициите и илюзиите на радикалите от Западна Украйна спрямо това, че наистина съществува избор между Изтока и Запада, и че ЕС и САЩ са способни не само да подкрепят Украйна като единно цяло в нейната прозападна ориентация, но и за продължителен период да осигурят нейната сигурност.

На Запад в действителност не съществува ясен интерес и желание за даване на жертви в името на Украйна. Западът помогна за разгръщане на криза, която в действителност не му е нужна, и с последиците на която той не желае да се занимава.

Да поставим Украйна пред избор – Изток или Запад – означава да я разбием. За съжаление ние май наблюдаваме точно това.

В същото време ми се струва, че мнозинството участващи страни започват да осъзнават това.

Въпросът е: не настъпи ли това осъзнаване твърде късно? Илюзия е също така представата, че проблемът в Украйна може да се реши от нови избори.

Вацлав Клаус е президент на Чехия от 2003-2013. Статията е публикувана от Института "Вацлав Клаус"./превод БГНЕС