Eвропейската народна партия номинира в петък Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и архитект на еврото, за свой кандидат да оглави следващата европейска комисия.

Това е силен ход на европейската десница в състезанието с Партията на европейските социалисти, която седмица по-рано на конгрес в Рим издигна като кандидат за поста председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

Приемникът на португалеца Жозе Барозу начело на върховния изпълнителен орган на ЕС ще бъде посочен от държавните и правителствените ръководители на 28-те след европейските избори между 22 и 25 май. Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой е насрочил първи консултации по темата на 27 май в Брюксел.

Лисабонският договор казва, че националните лидери трябва да вземат под внимание изборните резултати, когато правят номинацията, подлежаща на одобрение от Европейския парламент - плод на същите избори. Договорът обаче не ги задължава непременно да посочат кандидат на участващите партии, нито пък кандидата на партията получила най-много гласове.

Между партийните преденденти за поста на Барозу са още сегашният лидер на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстадт, бивш министър-председател на Белгия и зелен тандем включващ французина Жозе Бове и германката Ска Келер.

Приемникът на Барозу няма да е просто избор от кратък списък с кандидати. Той ще е резултат от доста по-сложна сделка между европейските правителства, както и между тях и парламента за разпределението на ключовите постове в ЕС. След ноември, когато изтича мандатът на сегашната Комисия, Европа ще изглежда по съвсем друг начин, поне външно.

Освен нов председател на Комисията, ще има със сигурност и нов председател на Европейския съвет, също посочван от държавите-членки, тъй като досегашният, белгийският консерватор Херман Ван Ромпьой, обяви, че се оттегля от политиката. Ще се търси и приемник на главния дипломат на съюза – британската лейбъристка Катрин Ащън.

Повечето наблюдатели отсега обаче виждат Шулц (58 г.) и Юнкер (59 г.) като водещите кандидати. Зад тях стоят двете най-големи политически семейства на Европа, от които са повечето държавни и правителствени ръководители.

Ранните предвиждания за изборите дават малко предимство за левицата, която сега е втора сила в Европейския парламент. Това може да е коз на Шулц, както и репутацията му на издигнал се със собствени сили и талант човек от низините. Най-високият пост , на който той е служил преди европейската си кариера обаче, е кмет на градчето Вюрселен в Северен Рейн-Вестфалия, близо до родния му Аахен.

Юнкер е най-дълго служилият министър-председател в ЕС, от 1995 до 2013 година. Преди това е бил министър на труда в правителството на Жак Сантер, който го подготвя за свой приемник, когато оглавявава Европейската комисия през 1995. От 1989 до 2009 година Юнкер съвместява премиерския пост с този на министър на финансите. През останалите си мандати на премиер е също министър на труда и заетостта и на бюджета. Преди това заема висши постове в Световната банка и в Международния валутен фонд.

Шулц е ветеран на Европейския парламент. Той е избран в него през 1994 година и водеше групата на левицата от 2004 година до избора му за председател на парламента през януари 2012 година.

Юнкер е един от архитектите на Маастрихтския договор от 1992 година, с който Европейската общност се превърна в Европейски съюз. Той е сред създателите на Икономическия и валутен съюз, основан с този договор, следователно - и един от бащите на еврото. Той е първият председател на Еврогрупата, обединяваща държавите приели общата валута и заемаше този пост от 2005 до 2013 година. Беше един от главните актьори в епичната борба на еврозоната с дълговата й криза през изминалите три години.

И Шулц, и Юнкер са известни с подчертано проевропейските си позиции и противопоставянето си на евроскептицизма. Псевдонимът на Юнкер е „господин Европа“, а една от големите му заслуги – постигането на компромис между германския канцлер Хелмут Кол и френския президент Жак Ширак през 1996 година по изграждането на икономическия и валутния съюз.

Шулц е пословичен с острите си сблъсъци с крайнодесните в Европарламента и честа мишена на тяхната злъч. Той „прилича на Ленин и говори като Хитлер“ според предишния водач на френския Национален фронт Жан-Мари Льо Пен.

Шулц е сред най-острите критици на бившия десен италиански премиер Силвио Берлускони. През юли 2003 година той извади Берлускони от търпение с критики за вътрешната му политика. Берлускони, който тогава председателстваше ЕС, отговори на Шулц, че бил перфектен за ролята на надзирател във филм за нацистките концлагери.

И Шулц, и Юнкер са известни с ораторския си талант и с това, че са полиглоти. Шулц има дарбата бързо да учи чужди езици. Говори английски, френски, италиански и холандски. Юнкер говори свободно английски, френски, немски, както, естествено, и редкия език на собствената си страна.

Юнкер е магистър по право от университета в Страсбург, Франция, но никога не е практикувал като юрист. Шулц няма университетско образование. Преди да влезе в политиката е бил книжар, завършил е католическо училище.

Като млад Шулц е бил футболист, но заради контузия се простил с детската си мечта за спортна кариера. Юнкер няма много общо със спорта. Той е страстен пушач. След принудителната раздяла с футбола Шулц се пристрастява към алкохола, но постепенно преодолява зависимостта си.

Говори се, че Юнкер е също умерен любител на чашката. Петно на забележителната му кариера сложи парламентарна анкета за незаконни подслушвания и нарушения в тайните служби на страната му, която го принуди да подаде оставка през юли 2013 година.

Той пое политическа отговорност, без да признава пряка вина, след като коалиционният партньор в правителството му оттегли подкрепата си. На последвалите предсрочни избори неговата Християн-социална партия спечели най-много гласове, но те не й достигнаха за обикновено мнозинство и другите партии в парламента сформираха правителство.