Предстоящото Вечно дерби много напомня на това през есента на миналата година. „Левски“ бе в криза, в ЦСКА всичко бе наред, а „червените“ биха с 3:0 за пет минути. Начело на „сините“ отново е Тони Здравков, но за разлика от предишния мач, който бе първи за него през сезона, този може и да е последен, по думите на президента на клуба Тодор Батков.

Съдбата намигва интересно в този кръг, който е и последен от редовния сезон. Следват плейофи и битка за оцеляване, но в този 26-и кръг ставаме свидетели на две дербита, от които Вечното е второто по важност за пръв път от много време насам.

В другия възлов мач се срещат първият и вторият в класирането, фаворитите за титлата „Литекс“ и „Лудогорец“, които са разделени само от една точка. А в голямото, Вечното дерби, се срещат просто имената „Левски“ и ЦСКА, сините и червените фланелки, историята, незабравимите мигове, титлите и купите, но не и футболът.

Футболът отдавна е отлетял от „Герена“ и „Българска армия“, той е като прелетна птичка, която чакаме да се завърне, но топлите дни така и не идват. Студ и мраз е сковал и „Левски“, и ЦСКА – това е истината.

Тази новина обаче всъщност не е новина.

„Вечните“ съперници от много години насам се намират в блатото на посредствеността, а тяхното място като лидери в „А“ група бе логично заменено от тези клубове, които напипаха верния път. Към „Литекс“ и „Лудогорец“ можем да добавим и „Ботев“ Пловдив, дори „Берое“… А до миналия сезон и „Черноморец“ Бургас.

„Левски“ и ЦСКА от много години насам дори не пълнят стадиона, независимо дали играят на националния „Васил Левски“, на „синия“ „Георги Аспарухов“ или на „червения“ „Българска армия“. Спомняте ли си един мач между двата така наречени гранда през 2010 г., който завърши 0:0 пред полупразен стадион, а за всичките 90 минути двата отбора не сътвориха нищо на терена освен 30-40 нарушения? Ето този мач описва най-добре Вечното дерби в най-новата му история. Направете справка и със статистиката, за да видите резултатите от последните, нека кажем, 10 години. Те казват много, всъщност почти всичко.

Дори последната победа на ЦСКА от есента с 3:0 бе по-скоро плод на случайността, отколкото на някакъв невероятен футбол. На старши треньора на ЦСКА обаче не може да му се отрече едно нещо – Стойчо Младенов знае как да бие „Левски“. Друг е въпросът с какъв футбол, но за добро или зло, „червените“ фенове искат победи. С едно на нула, с половин на нула, с десет удара във вратата, с един полуудар – победата си е победа и ще се помни вечно.

Впрочем чарът на Вечното дерби идва от това, че успех за който и да е от двата отбора може да осмисли целия сезон. Дотам са стигнали „Левски“ и ЦСКА, че да използват успеха над кръвния враг като една своеобразна салфетка, с която да избършат сълзите си.

„Сини“ и „червени“ са като скачени съдове. И това е по-скоро тъжно, отколкото радващо. Защото радостта от победата е временна, състоянието на клуба е трайно. Нещо подобно пеят и феновете на „Ливърпул“ – формата е временна, класата е вечна. Не е зле привържениците и на „сини“, и на „червени“ да се позамислят върху това.

За кой от двата отбора победата е по-важна,

ако се абстрахираме от идеята за Вечно дерби? Отговорът е: за ЦСКА. А ако останем в полето на Вечното дерби, отговорът е: за „Левски“.

За „Левски“ е важно ако не да победи, то поне да не загуби дербито. Поради две причини. Първо, и по-важно – „сините“ са в много затруднено положение, направо да си го кажем – в „Левски“ цари пълен хаос. (ЦСКА поне на този етап е стабилен.) Отборът няма спортен директор, има старши треньор, който не иска да води тима, има раздразнени и крайно недоволни фенове, има стадион, който си остава все така срутен, има и една наближаваща дата – 24 май, а на нея „Левски“ се събужда като столетник. И въпросът е как ще се събуди.

Голяма част от отговора се крие в изхода от днешния сблъсък на стадион „Васил Левски“. А евентуална победа на ЦСКА ще означава и дубъл за „червените“ през сезона, което не се е случвало от близо 30 години. Второ, ако „сините“ паднат днес, то ЦСКА ще дръпне с цели седем точки преди плейофната фаза, или така наречените първа и втора седмица.

За ЦСКА трите точки днес са важни, защото отборът е далеч по-балансиран и играе по-стойностен футбол от „Левски“. Което обаче не означава, че като цяло „армейците“ играят добре. „Червените“ имат доста по-големи шансове от „сините“ да завършат в тройката и да си гарантират участие в Лига Европа и едни три точки днес ще ги доближат до тази цел и ще ги отдалечат от преките им конкуренти, най-вече в лицето на „Ботев“ Пловдив.

На този етап просто не се вижда как „Левски“ ще успее да измъкне достатъчно победи срещу отборите от Топ 7, за да завърши сезона на трето или дори четвърто място. А ЦСКА начело със Стойчо Младенов ако не да играе стойностен футбол, то поне знае как да взима точките от големите мачове. Макар и с много себераздаване, пълна мотивация и пределна концентрация. И стратегия тип мач за мач.

ЦСКА вече би „Левски“ през сезона, една победа за „сините“ или пък равенство няма да са фатални нито за амбициите на Стойчо Младенов и неговия отбор, нито за привържениците, които бяха стоплени от онова есенно 3:0, придружено от абсолютно безпомощната игра на момчетата на Тони Здравков.

„Левски“ се нуждае повече от победата днес. Но пък Стойчо Младенов знае в какво състояние се намира кръвният враг и е наясно, че една победа би го превърнала едва ли не в бог за привържениците! Сега е неговият шанс да запише името си в историята. А след Тройчо какво следва – Петорчо?

Важно е обаче да отбележим какъв вреден ефект може да има една победа върху „Левски“. Донякъде загубата е по-желаният вариант за самия клуб, за да се спре със самозалъгването, за да се слезе на земята… Но с този президент начело – толкова. Нещата не стоят по-различно за ЦСКА и Александър Томов.

Докато не дойде пролетта, докато не се разтопи ледът на „Герена“ и на „Армията“, и с пет на нула да биеш, все същото. Няма да започнеш да играеш стойностен футбол, какъвто между другото ще наблюдават феновете на стадиона в Ловеч и на телевизионните екрани.