АУТИЗМЪТ Е БОЛЕСТ НА СЪВРЕМИЕТО, НЕ НА ВАКСИНИРАНИТЕ

Противниците на имунизациите защитават тезите си, позовавайки на съвременната статистика, според която случаите на аутизъм в световен мащаб се увеличават. Наистина, преди 20 години децата, диагностицирани с този вид разстройство, са били 5 на 10 хиляди, а към момента са 1 на 100 и броят им продължава да расте. За същия период обаче медицината се разви до такава степен, че е способна много по-бързо и с много по-голяма точност да установи симптомите на заболяването, в резултат на което то вече не е непознато. И да - има повече болни, но не защото са ваксинирани, а защото лекарите са способни да поставят диагноза.

Не бива да се забравя също така, че днешните опасения тръгват от лъжа, разпространена преди цели 17 години. През 1998 г. д-р Андрю Уейкфийлд публикува в медицинското списание The Lancet заключението от свое изследване върху 12 деца, според което 8 са развили аутизъм след поставена ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Разбира се, твърдението му хвърля в паника не само родителите и медицинската общност, но и цялата фармацевтична индустрия.

В последствие се оказва, че д-р Уейкфийлд нарочно е манипулирал данните в изследването, защото е планирал да се възползва финансово от скандала. Медицинското списание публикува опровержение, а правата на доктора са отнети заради нарушение на медицинската етика. И въпреки че производителите на ваксини до момента са похарчили милиони, за да докажат, че няма връзка между имунизациите и аутизма, слухът продължава да се разпространява.

 

ИМА ДВА ВИДА ЖИВАК И САМО БЕЗОПАСНИЯТ СЕ ПОЛЗВА В РАЗТВОРИТЕ

Да, във ваксините има живак. По-точно дериват на етилживак. Нарича се тиомерсал и се прилага, за да дезактивира бактериите, от които се очаква да предизвикат имунен отговор. Заедно с това се използва и за консервант, а количеството му е между половин и един микрограм на ампула. Доста по-малко от живака, скрит в консерва с риба тон, например.

Проблемът всъщност е, че твърде малко хора знаят, че има два вида живак. Единият е въпросният етилживак, за който няма никави доказателства, че причинява каквито и да е щети на организма. За разлика от него събратът му - метилживакът (флуидът от старите термометри), е невротоксичен във високи дози. Среща се лесно в природата, включително в почвата, водата и различни храни, но става опасен при продължително приемане на големи количества. Ето защо регулаторните агенции периодично следят за нивата му в околната среда и храните, за да не се стига до опасни за здравето насищания.

 

КОЛЕКТИВНИЯТ ИМУНИТЕТ НЕ Е ВЪПРОС НА ЛИЧЕН ИЗБОР

“Няма да пречим на никого, ако не имунизираме децата си. Другите нали ще са ваксинирани”, разсъждават привържениците на т. нар. “антивак” движение. И може би щяха да имат право, ако въпросът не опираше до колективния имунитет на нацията.

Той се изгражда, когато поне 80% от населението е ваксинирано, и е изключително важен за предотвратяването на тежки епидемии. При колективен имунитет защитени са дори и неваксинираните, защото на практика възможността да се заразят от друг е сведена до минимум. Спадне ли броят на имунизациите обаче, рискът от предаване на заболяването рязко скача, а при безпрепятстваното разпространение сред голям брой неваксинирани предизвиква епидамия с тежки последствия - както икономически, така и социални.

Никое общество в съвременния свят не може да си позволи да издържа болни и инвалиди при налична превенция. Затова е повече от безотговорно да се прокламира отказ от имунизации. Важен е животът не само на “моето”, но и на “нашите” деца.

Още по темата вижте ТУК.