Бенедикт Къмбърбач: Никога не съм се чувствал млад

Разговарям с 38-годишния англичанин, който се снишава на стола си, виждайки Робърт Дювал на 40 метра от него. „Това е Робърт Дювал. Леле!”, казва Бенедикт с притихнал глас.

- Никога не съм срещал актьор, който да не го идолизира. Познавате ли Дювал?

- Той е един от властелините. Не съм се срещал с него досега, но с удоволствие бих го направил.

- Може би ще го видите довечера на гала вечерята (бел ред. – едно от заключителните събития на феста в Палм Спрингс)?

- Като фен бих могъл да го хвана за края на дрехата. Но в същото време, за да има значение тази среща, трябва да си малко встрани от тоя цирк. Това не е най-подходящото място да му се представя. Затова толкова харесвам кръглите маси, на които канят номинираните актьори. Може да си поговориш без задръжки за актьорски работи.

- Какво научихте от тези срещи и разговори?

- Има го този момент, в който се срещаш с твоите герои и ги възприемаш като нещо друго, като нещо повече от теб. В следващия момент обаче общият ви занаят изтрива това. Най-хубавото нещо на моята професия е, че тя помита различията в класата, във възрастта, в пола, в расата, издига се над тези предразсъдъци. Ти винаги си част от екипа, независимо колко много или колко малко си известен или награждаван.

Основното нещо, което съм запомнил от срещите ми не само на тези маси, но и с колегите, с които съм снимал, е, че няма един-единствен начин, по който да подходиш към роля.

Първият човек, който ми го каза, беше Мерил Стрийп. Снимахме „У дома през август”, когато я попитах как успява да пресъздаде толкова много състояния – депресия, алкохолизъм, рак, скръб. Ролята й в този филм беше едновременно комична и супер разстройваща сетивата. Тя ме погледна сериозно и отвърна, че няма калъп, по който да влизаш в роля. „В противен случай никога нямаше да успея да пресъздам и половината неща, които досега съм изиграла. Понякога го намирам в себе си, друг път нещо, което ме заобикаля ме вдъхновява да вляза в персонажите си и да ги разбера.” В този миг разбрах колко я обожавам.

- Миналата година на Оскарите се „натресохте” в снимката на U2 с доста впечатляващ скок зад гърба им. И оттогава досега фотобомбардираш звездите на почти всички събития. Явно доста ти е интересно на червения килим?

- Да, на Оскарите добре се забавлявах. И да, голямо подскачане падна тогава.

- Заради което е виновна Елън Дедженерис, нали (бел. ред. – Дедженерис беше водеща на церемонията)?

- И водката.

- На вас май ви се удават шантавите неща?

- Бях пиян…! Всъщност, това не е вярно. Ще ми се да обвиня алкохола за всички злини и да кажа на децата да не правят това, но върша такива щуротии и когато съм трезвен. В случая с U2 един приятел ме помоли да ги снимам. Не да се завра при тях, а ако ги мерна, да ги фотографирам. Импровизирах на момента. Нямах в себе си фотоапарат, а не бих си позволил да ги помоля за селфи.

- Доста нависоко бяхте скочил!

- Белите могат да скачат!

- Не ви ли се стори, че кинозвездите бяха игнорирани заради ирландските музиканти? Като че ли всички искаха да се снимат с U2?

- Питате ме дали резултатът е 1:0 за рок звездите, а не за филмовите? Възможно е, но не и когато билетите за „Хамлет” се разпродават по-бързо от тези за турнето на Бионсе и Джей-Зи (бел. ред. – билетите за спектакъла „Хамлет“, който ще се играе през август тази година с Къмбърбач в главната роля, бяха изкупени още в първия ден на продажбата си). Но ако не броим това, да, рок звездите са с едни гърди напред.

- Бяхте казали, че най-голямото ви съжаление е, че не сте станал баща до 32-годишна възраст? Защо точно 32?

- Когато растях, имах странна обсесия на тема „32 години“. За мен тази възраст разграничаваше зрелостта от наивността. И винаги съм се чувствал като стара душа. Нямах интерес да бъда млад и не приемай това за ексцентричност.

Но сега се радвам, че не съм станал баща досега. Вече знам, че всичко се случва с причина. Намерих правилния човек, с който да създам семейство. Затова не съжалявам… (бел. авт. – актьорът Дейвид Ойелово, който играе Мартин Лутър Кинг в „Селма”, приближава.) Дейвид, как си? Тилът ти е навсякъде. Снощи, докато шофирах, ми се навираше отвсякъде в очите.

Ойелово: - Имам един от най-известните вратове в историята. Но ти с твоите Ричард III, Хамлет, Шерлок, направо си ме отвял. Много високо вдигна летвата. Трудно е човек да те догони.

Къмбърбач: – Ако се проваля, хората ще си кажат, че са ми дошли много дините под една мишница. Но ако трябва да съм честен, не можех да пропусна тези възможности.

Ойелово: – Съмнявам се на някого да му мине през ума, че си се изчерпал.

- Как вие, актьорите, успявате да балансирате историческото наследство и повествованието в биографични ленти като „Игра на кодове” и „Селма”?

- Не може да снимаш филм по истински случай и да бягаш от фактите. Критикуваха ни, че не сме показали повече от хомосексуалността на Тюринг, че едва ли не сме я скрили, което изобщо не отговаря на истината. Аз не съм заинтересован от суетата на героя или от моята като актьор. Идеята, че някой допуска, че сме направили компромис с историята заради някакво его, е най-малкото перверзно.

Цялата структура на филма е за това да покажем мъж, живеещ живот, който не му е позволен. Трябва ли да доказваме, че е гей, ако снимаме героя ми как прави секс с мъж? Според мен балансът беше на място, нямаше нужда да се прекрачват граници, в противен случай филмът би изглеждал безвкусен.

- В крайна сметка, може да направят друг филм за Алън Тюринг, който да набляга на сексуалността му.

- Има толкова много материал в тази история… Ние трябваше да се съберем в два часа, които отчупват само парче от пъзела. Опитахме се едновременно да сме шпионски военен трилър, в следващия момент искахме да покажем трагичната история на мъж, който живее в нетолерантно общество, а най-накрая трябваше да почетем някой, който е различен.

Всеки има своята версия на историята, която иска да види и аз силно уважавам това. Очевидно и другите трябва да уважат моята защита на „Игра на кодове”, защото съм се опитал да бъда правдив и безкомпромисен в желанието си да представя този велик мъж.

Материала препечатваме от сайта "Площад Славейков".http://ploshtadslaveikov.com/?p=15780