„Баща ми беше прав, когато говорехме за комунизма. Той казваше, че марксизмът трябва да се изучава внимателно. Така ще разберем, че да си комунист не е въпрос на убеждение, а въпрос на характер“, спомни си граф Карл Йохан Непомук Йозеф Норберт Фридрих Антониус Вратислав Мина или просто г-н Шварценберг – наследник на благородна фамилия и министър на външните работи на Чешката република от 2007 до 2009 година. Той е специален гост на конференцията „Наследството на тоталитаризма. Проблеми и развитие на обществото сред края на комунизма“, организирана от Софийския дискусионен форум и подкрепена от фондация „Конрад Аденауер“.

„Комунистическата идея изчезна и сега имаме успешни съюзи между бивши комунистически партии и националистите и това наистина е много забавно. Едните бяха интернационалисти, а сега се превърнаха в националисти. Отговорността обаче е на демократите, защото те страдат от липса на идеи. Християндемократите и социалдемократите не предлагат никакви нови идеи“, продължи Шварценберг.

Бившият дипломат №1 на Чехия призова европейците да бъдат смели и да потърсят нови идеи. Според него идеите от 90-те и 80-те години на миналия век вече не са достатъчни. Така той обясни и впечатляващите случаи най-богатите милионери и мултимилионери да се оказват точно сътрудниците на бившите тайни служби и активни членове на комунистическите партии.

Комунистите по убеждения умряха отдавна. Днес виждаме хора, които използват идеологията, само за да натрупат икономическа и политическа власт“, коментира още Шварценберг.

Според него Европа има нужда от политици, които могат да казват Не. И даде пример с българските държавници от 40-те на миналия век, които казали Не на Хитлер и спрели депортацията на евреите.

Червенокафявия синдром

Посланикът на ЕС в Грузия и бивш министър-председател на България Филип Димитров нарече появята на влиятелни популистки сили в бившите социалистически страни „червенокафявия синдром“.

„Всички говорят за това колко корумпирани са всички политици. Тази съблазън е тайно марксистка. Пролетариатът се противопоставя на всичко, което е успяло да постигне нещо“, коментира Димитров.

Според него една от важните задачи в нашите страни е защитата на представителната демокрация и противопоставяне на призивите за въвеждане на пряка демокрация, участие на неизбрани граждани във взимането на решенията, идеите за национализация.

Филип Димитров призова за публична дискусия, която да разсее мъглата:

„Мъглата, която убива представителната демокрация, убива спомена за нацизма и комунизмаИ която ни пречи да надмогнем рамката на политическата коректност и да кажем, че наистина има истина, има вина и злото съществува, а ние имаме право да му се противопоставяме. Включително с разумното и допустимо от закона насилие“, завърши бившият премиер.

Филип Димитров припомни, че държавите от Източна Европа все пак са постигнали нещо колосално - „без масово кръвопролитие да постигнат една фундаментална промяна“.

Wi-Fi и никакъв джаз

Основателят на Атлантическият клуб в България и бивш министър на външните работи Соломон Паси предложи конкретни идеи на Европа, след като констатира, че нито старият континент прави нещо за останалия свят, за да разпространи демокрацията, нито България прави нещо за себе си, за да не забравя комунистическото си минало.

Бях в Северна Корея – най-големият концлагер в света. Европейският съюз като цяло нехае. Това, което ЕС може да предложи е „храни срещу wi-fi. Информацията може да разруши тоталитаризма в Северна Корея“, предложи Паси.

Друга негова идея е на Куба да бъде предложено членство в НАТО. Соломон Паси предложи вместо да обсъждаме демонтирането на паметника на Съветската армия, да го поставим в неговия контекст и да издигнем от едната му страна мемориал на Чехия'68, от другата – на Унгария'56, отделно мемориали на Гулаг, сталинизма и т.н.

„Голяма част от нашите съграждани мислят политиката комунистически. Крайната цел на марксизма е да няма политика – тя се схваща като болест“, обясни политологът и евродепутат от Реформаторския блок Светослав Малинов.

Според него е било наивност да вярваме, че след премахването на идеологическите дисциплини, хората ще се насочат към демокрацията.

„Това е все едно да си вярвал, че след като направиш достъпа до култура свободен, хората ще слушат рок и джаз. А те избират и нещо друго“, продължи Малинов.

Той сподели наблюдението си, че властва комунистическото разбиране за политиката, но без „облагородяващия финал“ - мечтата за комунизма. Това според Малинов е най-лошият вариант – да приемаш политиката по този начин и да не вярваш в мечтата.

Предпочитам хората поне с мечти“, каза евродепутатът.