Хората с психични проблеми в България се нуждаят от дългосрочна и комплексна грижа от държавата, а не от лечение в болница, убедена е проф. Вихра Миланова, национален консулстант по психиатрия. Повод за коментара й пред Клуб Z бе случаят в Горна Баня, където мъж се барикадира в дома си и откри огън по полицията. Провокираха го и думите на вътрешния министър Веселин Вучков: "Такива хора, които са в очевидно болестно състояние, да бъдат от време на време в изолация от обществото".

"Какво значи да се изолират хората с психичkи проблеми?, отговори му задочно проф. Миланова. - Не повече от 5% от тях се нуждаят от грижи в специализирана институция, а около 15% са тези, на които им се налага по-често да влизат в болница. Останалите 80 на сто могат да водят съвсем пълноценен живот, ако състоянието им бъде контролирано".

По думите й на случая в Горна Баня не бива да се гледа еднозначно, защото не са ясни нито подробностите около причината за свадата със съседите, нито състоянието на човека, стрелял по полицията.

"Психично болните не са едни и същи. И никой не избухва току-така. Трябва много добре да се огледат всички факти, преди да се правят заключения. Истинският проблем е, че за психично болните у нас се сещат само, когато стане инцидент. В същото време ежедневно се убиват хора, напълно здрави ментално."

Според проф. Миланова проблемите на този контингент би трябвало да имат съвсем друг фокус в обществото:

"За държавата ще е много по-евтино, а и за самите пациенти ще е по-добре, ако те не са в болниците. Но след като излязат навън с подобрение, би било добре да се поддържа състоянието им. В момента няма достатъчно служби, които да се грижат за тях, както и механизми, за да се проследява дали се влошават или не. Психично болните имат достъп единствено до амбулаторни психиатри, с които да се консултират или да си получат рецептата за безплатните лекарства."

Най-големият пропуск спорд националния консултант по психиатрия е, че не достигат дневните центрове за обслужване на психично болните. Освен това в тях се предлагат повече социални, отколкото медицински грижи, и на практика никой не следи дали пациентите редовно взимат предписаните им медикаменти. Няма и актуален регистър на болните, но проф. Миланова твърди, че той няма да реши проблемите в сектора:

"Един регистър може да е само средство тези хора да бъдат по-добре проследявани и обслужвани. Особено пациентите с т. нар. опасно боледуване, които могат да наранят себе си или другите. Но като ги сложим в регистър всъщност увеличаваме стигмата. Белязваме ги и ги отричаме. А това е пълен противовес на политиките за социалното им интегриране."

"В световен мащаб психиатрията е постигнала много успехи и отдавна е доказала, че психично болните могат да бъдат съвсем адекватна единица в обществото. Съществуват модерни лекарства, които не само поддържат дълго време състоянието им, но им помагат да създават трайни контакти, да намират приятели и дори да се реализират на пазара на труда. Затова е важно държавата да им осигури дългосрочна грижа, а не да се сеща за тях само когато "луд се развихри по улиците", заяви в заключение националният консултант.