Големи очаквания и малко конкретика, това са водещите тези в развитието на публичните финанси в програмата за управление на ГЕРБ за периода 2014-2018 г. 

Ако се вярва на прогнозите, хазната ще се препълни с пари. Експертите очакват ръст на бюджетните приходи с 4,4 млрд. лв. (9,4%) само от овладяване на контрабандата и повишаването на акцизите на цигарите и горивата до минималните европейски ставки, което ще стане до 2018 г. 

Ще има промени в данъчната система, но не е ясно какви са те. Предстои обществен дебат по цялостната данъчна политика и изготвяне на нов модел. Какъв ще е той, може само да се предполага. Категорично е, че  ще се въвежда данък върху операциите на капиталовите пазари, но дори и за него има конкретика, защото тепърва предстои да се изучи опита на европейските държави в това направление.

Идеята за обединение на данъчни и митници, кято беше лансирана още и по време на кабинета "Орешарски" от среди в ДПС, също е на дневен ред чрез създаването на единна приходна агенция.

В енергиен план ще се продължи либерализацията на енергийния пазар, една дълго отлагана тема, като ще се позволи на и на битовите потребители да избират доставчика си. За инвеститорите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) идват трудни времена. Предвижда се хармонизиране на законодателството в областта на енергията от възобновяеми източници за интегрирането ѝ в условията на либерализиран пазар чрез изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.

Но за сметка на това се дава "пълна газ" на АЕЦ "Козлодуй" чрез продължаване на живота на 5-и и 6-и блок и повишаване на мощностите им на 104%. Помислено е и за нова ядрена мощност, като ще се прави предпроектно проучване с подробен финансов модел. Продължава забраната за фракинг, но в същото време ще се търсят местни източници на петрол и газ.

Продължава развитието на междусистемните газови връзки "България-Гърция", "България-Турция" и "България-Сърбия". Това са проекти, които датират от десетилетия, но поради една или друга причина досега не са се сбучили.

На дневен ход излиза и идеята за създаване на Национален катастрофичен застрахователен пул за финансиране на превантивни дейности, свързани с намаляване на риска от бедствия. От мотива "Създаване на среда за набиране на средства за защита на собствеността на гражданите и стопанските субекти от бедствия" не става ясно как ще бъдат набрани необходимите средства за него - дали чрез задължителна застраховка, или по друг начин.