Държавата поставя в абсурдна ситуация болни деца и техните родители, които са принудени да се съобразяват с взаимноизключващи се нормативни разпореждания. В резултат дете с тежко автоимунно заболяване, за което диетата е животоспасяваща, няма как да се храни.

Случая разгласи Ива Славкова, майка на 5-момиченце с диагноза цьолиакия. А това означава, че имунната му система напада собствените клетки на тялото. Болестта се причинява от протеина (глутена), който се намира в житото, ръжта, ечемика и понякога овесените ядки. Болните спазват безглутенова диета до края на живота си и всеки залък от продукт с традиционното брашно може да ги увреди изключително тежко.

Въпреки тези изисквания, детската градина, в която е записано детето на Ива, не само не може да му осигури индивидуална диета, но спазвайки законовите разпоредби за безопасността на храните, не позволява и на родителите му да приготвят храната в домашни условия. На практика те се озовават в Параграф 22, защото детската градина за 5-годишните е задължителна, но в случая е крайно неприемлива и даже опасна за дете с рядко заболяване.

За да намери решение, Ива подава молба до ХЕИ с искане контролните органи да направят изключение. Те изискват всичката налична документация за състоянието на детето, но въпреки това отхвърлят молбата. Накрая отчаяната майка се обръща с писмо до здравния министър Петър Москов с надеждата той да разреши сложния казус.

В резултат жената и шефката на кабинета на Москов се оказват в небивала караница, която двете изваждат на стените си във фейсбук, оплаквайки се взаимно една от друга. Ива Славкова получила обаждане от Руслана Петрова да се срещнат в министерството, за да обсъдят случая. Петрова била заета да докладва по дневния ред за деня на министъра и помолила да я изчакат 30 минути, но майката - излязла за малко от работа в обедната почивка, нямало как да остане толкова време и си тръгнала, пише самата тя в писмо до здравния министър.

"В указания час излязох от работа, за да се срещнем, но очевидно госпожата бе твърде заета и затваряше мобилния си телефон. 27 минути по–късно напуснах сградата на оглавяваното от Вас министерство, а г–жа Петрова ми се обади след още 15 минути, но не да ми се извини, както очаквах, а да ми покрещи", пише Славкова.

После обещава да даде гласност на случая и го споделя в социалната мрежа, за да знаят родителите на деца с редки заболявания какво могат да очакват от администрацията на здравното ведомство.

Два часа по-късно Петрова отговаря пак във фейсбук със своята версия на скандала. В нея се разказва, че понеже ставало дума за "здравето на детенце" тя предприела всичко необходимо, ангажирала с казуса зам. здравния министър Ваньо Шарков и в края на краищата решение на проблема било намерено. Какво е то в изявлението не се споменава. В същото време Петрова недоволства, че майката не е намерила начин да изчака срещата с нея, защото се предполагало, че когато става дума за детето й, ще намери начин да обясни на началниците си своето отсъствие. Началничката на кабинета дори дава пример с това, че като й заболяло кученцето самата тя излязла в неплатен отпуск, за да ходи по ветеринари. Вместо това обаче Славкова "си била тръгнала бясна".

"Веднага й се обадих, започвайки да се извинявам като ученичка (...) Междувременно някъде между хилядите извинения успях и да й кажа, че сме се свързали със Столична община и СРЗИ и сме намерили вариант, с който да разрешим проблема, единствено трябва да ми каже името на детето, детската градина и да ми изпрати медицинската документация. И от тук последва един огромен шамар или както казват хората „Няма ненаказано добро“. Жената започна да ми крещи и да ме обижда и ми обясни, че не я интересува това, че сме намерили решение за проблема й , тъй като фактът, че ме чакала цели 25 минути бил показателен за това колко ми пука. Обясни ми, че не съм човек, защото съм искала да разреша само нейния проблем, а имало още много деца в тази ситуация и категорично ми заяви, че не може да се съобразява с това, че министърът ме извикал, тъй като тя си имала ангажименти и не можела да чака".

Кой е закъснял и кой е дошъл навреме в случая е прозаичен въпрос. Случаят е пример за това как лошата комуникация може да провали и най-добрите намерения за справяне с невероятния нормативен хаос, който е завладял държавата по всички етажи.

Добрата новина все пак е, че проблемът на детето има решение. Остава родителите да предоставят данните на детето, за да може то да бъде регистрирано във всички ведомства, от които зависи не само да ходи на градина, но и да получава безопасна храна. Остава да видим какво ще предприеме и законодателят, за да не се стига до подобни абсурдни ситуации.