Русия премества доставките на природен газ за Европа от десетилетния им маршрут през Украйна към ново трасе под Черно море през Турция до Гърция. Шефът на държавния газов монопол "Газпром" Алексей Милер обяви това на среща със заместник-председателя на Европейската комисия по енергийния съюз Марош Шефчович вчера.

Руският министър на енергетиката Александр Новак заяви открито, че целта на маневрата е доставките за Европа да заобиколят сегашната транзитна страна Украйна, с чието прозападно правителство Русия е в конфликт. Сега "Газпром" не може да врътне кранчето на украинците, защото това може да засегне транзита за Европа в нарушение на търговските договори.

"Изпълнението на договорите между "Газпром" и потребителите ще продължи в пълен обем ... ние само разнообразяваме (маршрута - б.а.) и снемаме риска от ненадеждни страни", каза усмихнат Новак в съвместен брифинг с мрачен Шефчович.

Стъпката е втора лоша новина за европейците след съобщението на руския президент Владимир Путин в Анкара на 1 декември 2014 г., че спира проекта "Южен поток", който трябваше да доставя 63 милиарда кубически метра газ през България до Италия и Унгария. Руснаците ги пренасочват към Турция. ЕС има две години да построи необходимата инфраструктура, с която да приема газа от турско-гръцката граница, каза Милер.

Шефчович заяви, че е  "много изненадан" и че "нещата няма да станат така". "Търговската система и търговските навици, които имаме днес са различни и това няма да запази образа на "Газпром" като надежден партньор", каза той. Изненадата му обаче е трудно разбираема. Малко след съобщението на Путин от Анкара Милер беше обявил, че "Газпром" не иска повече Украйна като транзитна страна.

Да се строи нова тръба под Черно море, само за да бъде наказана Украйна, е скъпо политическо упражнение. Шефчович основателно отбеляза, че не вижда икономическата му логика. Но за Русия то има смисъл. Украинската преносна мрежа е стара и се нуждае от реконструкция и модернизация. В Киев няма нито пари за това, нито правителство, което е склонно да я продаде на "Газпром".

Със смяната на маршрута руснаците ще лишат Украйна от милиарди евро транзитни такси, които ЕС ще трябва в крайна сметка да компенсира с икономическа помощ. Освен това европейските държави ще трябва да се бръкнат с още милиарди евро, за да строят нова инфраструктура. Т. е. преместването на тръбата може да се разглежда и като скрита икономическа санкция спрямо Европа.

Ходът лишава от досегашните сигурни доставки североизточния фланг на ЕС, най-вече Полша, която заедно с Швеция е архитектка на политиката за откъсване на Украйна от руската сфера на влияние и приближаването ѝ към Европа. Освен от транзитни такси Украйна ще бъде лишена и от възможността да получава газ обратно от Полша, Унгария и Словакия, който тя вече е транзитирала до тях. Така Украйна напълни хранилищата си за тази зима.

Следващият ефект е, че вземайки ключа към енергията от Украйна, Москва иска да го даде на Турция - държава, с която ЕС има сложни отношения. Тя е ключов пазар и търговски партньор, важен съюзник в сферата на отбраната и сигурността, но и страна-кандидатка, от която ЕС изисква реформи и с която е в спор по ред въпроси като върховенството на закона, човешките права, гражданските свободи, окупацията на северен Кипър. Накратко, преместването на доставките намалява лостовете за влияние на ЕС върху Турция и създава нова точка за натиск от Турция върху Европа.

Никой не знае дали Турция ще транзитира или ще препродава руския газ, или част ще транзитира и част ще препродава. Ако го препродава, това може да оскъпи още синьото гориво за европейските потребители.

По-нататък промяната на маршрута създава нова разделителна линия между европейците. От една страна е Западът, който е инфраструктурно по-развит и получава доставките си от Норвегия и Северна Африка или по дъното на Балтийско море пряко от Русия (Германия). От другата са всички останали, включително България, които зависят от доставки през транзитни държави или държави-посредници. Как при тази обективна разлика в позициите и интересите на различните си членки Европа ще направи единен енергиен пазар и енергиен съюз? Съгласен ли ще бъде например германският данъкоплатец, чиито доставки са гарантирани и който дава най-голямата вноска в бюджета на ЕС, да я види харчена за нови тръби и "хъб"-ове в Югоизточна Европа?

Важен детайл е, че в руския замисъл краят на тръбата не е на турско-българската, а на турско-гръцката граница. Гърция в момента е едно от най-слабите звена в ЕС. Не е отминала опасността тя да излезе от еврозоната, което ще е равно на напускане на ЕС. Изборите на 25 януари се очаква да доведат на власт крайната левица, която евроскептична заради наложения на страната болезнен финаново-оздравителен режим. Освен че са православни като руснаците, днешните гърци са масово гневни на Европа, защото под неин диктат загубиха предишното си жизнено равнище. Те са икономически слаби, шеста година са в рецесия, имат безработица от 25 на сто, изгладнели са за инвестиции, следователно съществуват предпоставки да са податливи на натиск.

Българите не са по-богати и по-независими, но носителите на руското влияние сред тях катастрофално загубиха обществена подкрепа благодарение на поведението си при предишното правителство. Начинът, по който се опитваха да прокарат "Южен поток" обрече проекта. Той се нареди сред символите на корупцията, олигархията, еврофобията. Макар потенциално икономически изгоден, той стана политически неприемлив. И дори сред смъртта си продължава да работи против Европа - сега тя  ще бъде сочена като негов гробокопач. Заради нейните правила българите за пореден път жертват свой жизнен интерес - след югоембаргото и след затворените реактори на АЕЦ "Козлодуй".

За огромна част от енергийните си доставки България става зависима от съседна страна, с която има сложно минало и от която има етническо малцинство. Не може да се каже, че на братушките-освободители им липсва стратегическо мислене. "Турски поток" казва на България: Като не щеш руска зависимост, на ти турска.

Картината обаче не е чак толкова черна. Кризата е възможност. Входът на руския газ, макар вече да не е на българския черноморски бряг, се премества близо до южната българска граница. Балканите стават ключова зона за Централна Европа. България остава на пътя на потенциалните транзитни трасета до нея. Нищо чудно проектът "Набуко-Запад" (Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия) да възкръсне. Българското правителство трябва да работи за това в групата на високо равнище, която ЕС създаде от държавите ангажирани в "Южен поток" - Австрия, България, Гърция, Италия, Словения, Унгария и Хърватия. Първата им среща трябва да е в София.

На разположение на България е европейско финансиране за изграждане на двупосочни връзки с Гърция и Румъния. Правителството трябва да търси начини да го увеличи, както и да разшири капацитета им. Освен "Турски поток" в Турция и Гърция до 2019-2020 година трябва да влязат и 10 милиарда кубически метра газ от Азербайджан годишно през изграждащия се Трансадриатически газопровод.

Промяната на маршрута през Украйна ще отнеме време и няма да е лесна правно. Шефчович припомни, че в сегашните договори на европейските потребители с "Газпром" са посочени точки на доставка. Едва ли ще е толкова лесно те да бъдат променени.

„Службите на  Комисията сега ще анализират съобщението на „Газпром“ от гледна точка на неговата икономическа жизнеспособност и на регулаторната и правната му изпълнимост, както и на правните последици, преди да заемем окончателна позиция“, каза днес Ана-Каиса Итконен, говорителка по въпросите на енергетиката в Комисията в отговор на въпрос на Клуб Z.

„Във всеки случай ние очакваме, че задълженията следващи от съществуващите газови договори ще се спазват“, добави тя. „Не бива да се създават основания да се поставя под въпрос репутацията на „Газпром“ като доставчик на газ в това отношение“.

 

Не е ясно и доколко трайни са намеренията на руснаците. Те ги обявиха, точно когато ЕС трябва да реши дали да остави в сила осакатяващите икономиката им санкции. Посланието към европейците би могло до се чете: Ако продължавате да ни причинявате загуби, ще ви спрем газа през Украйна и ще го пуснем през Турция. Ако Европа излезе по-сговорчива, не е изключено само част от украинския транзит да замине към "Турски поток".

„Европейската комисия призовава „Газпром“ да остане ангажиран с ЕС в ранния етап и да проучи всички възможности да доставка в югоизточния регион“, каза Итконен. „Сигурността на енергийните доставки и газовото сътрудничество в Югоизточна Европа и Украйна са от първостепенно значение за Европейската комисия“.

Не е за пренебрегване обстоятелството, че Шефчович, който ще предлага законодателството за енергийния съюз и ще отговаря за свързаните с него решения, е словак - т. е. от страна също като България, преобладаващо зависима от руските доставки и тежко засегната от преместването на маршрута им. Той заедно с Кристалина Георгиева, заместник-председателка на Комисията по бюджета, имат значителни възможности за влияние върху бъдещите решения за изграждането на европейската енергийна инфраструктура.

Възможности за това дава Европейският фонд за стратегически инвестиции, чието проектозаконодателство Комисията обяви онзи ден. Проекторегламентът, който трябва да бъде приет до края на юни, предвижда в рамките на фонда да има регионални инвестиционни платформи. Това е възможност за държавите-членки на ЕС в Югоизточна Европа. Евентуален техен съвместен проект за свързваща инфраструктура с Турция и Гърция има всички данни да спечели гаранции от фонда и да привлече частни инвеститори - той е от общоевропейско значение, гарантира сигурността на доставките, създава работни места.

България е сравнително малка потребителка на газ - под 3 милиарда кубически метра годишно. В по-добрите икономически времена потреблението беше близо до 4 милиарда кубически метра в годината. Това означава, че повишаването на енергийната ефективност, т. е. намаляването на разхода на енергия, трябва да стане приоритет на правителството заедно с разработването на собствените газови залежи в Черно море, които според неколкократните изявления на министър-председателя Бойко Борисов са обещаващи.

Правителството трябва да вдигне мораториума върху проучванията за шистов газ, дори и това да е само знак, че България не е абсолютно безпомощна и няма намерение да се поддава на извиване на ръце. Румъния вече вдигна своя мораториум.

Основателни са съмненията, че смятаната за популярна съпротива срещу шистовия газ у нас е режисирана и платена от енергийни лобита и отвън. Тя е подозрително самотна успешна акция на еколози у нас в целия посткомунистически преход. Зелените групи в България са традиционно слаби.