СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Какво мисли Михаил Горбачов за днешния тревожен свят? Какви са оценките на първия и последен президент на Съветския съюз за политиката на Владимир Путин? Защо отношенията му с германската канцлерка Ангела Меркел са обтегнати? Прав ли е да я вини, че цели свалянето на Путин от власт?

На тези и много други въпроси отговаря бащата на гласността и перестройката в обширно интервю за най-новия брой на сп. “Шпигел”. Разговорът, воден в кабинета на Горбачов в Москва, е продължил близо три часа.

Той първо споделил, че вече приличал на булдог и ненавиждал да го снимат. Подпухнал е от многото лекарства които взима. 83-годишният Михаил Сергеевич претърпя три операции – на гръбначния стълб, на простата и на аортата.

Като политик, допринесъл съществено за слагане край на студената война, сега той съзира опасност тя да се завърне: “Изглежда историята се повтаря. Имаше времена, когато беше издигната една стена (Берлинската – бел. ред.) и време, когато тя беше съборена. Заслугата не е само моя. Сега се издигат нови стени, положението заплашва да ескалира. Аз действително съзирам всички признаци на една нова студена война. Ако не действаме, всеки момент може всичко да бъде взривено. Загубата на доверие е катастрофална. Москва вече не вярва на Запада, а Западът не вярва на Москва. Това е ужасно!”

Попитан дали вярва, че в Европа отново би избухнала пагубна война, Горбачов отговаря: “За това изобщо не бива дори да се помисля. Днес една такава война неминуемо ще се превърне в атомна. Във всички случаи повишаването на тона и вихрещата се пропаганда ме карат да се опасявам от най-лошото. Ако при това напрежение някой изпусне нервите си, няма да доживеем близките години. Не говоря лекомислено. Аз съм човек на разума. Но положението е такова и аз действително съм много разтревожен.”

Относно новата отбранителна доктрина на Москва, в която като основна заплаха за сигурността на Русия се сочи НАТО, коментарът е: “Разширяването на НАТО на Изток разруши европейския ред за сигрност, който залегна в заключителния документ от Хелзинки през 1975 г. Разширяването на пакта на Изток беше обрат на 180 градуса. Когато като президент Дмитрий Медведев предложи да се изгради нова съвместна архитуктура за сигурност, Западът отвърна с аругантност. Сега виждаме резултата. Конфликтът в Украйна не възникна единствено по политически причини. Да се твърди обратното, би било странно. Аз съм половин украинец. Майка ми беше украинка, съпругата ми Раиса също. Първите ми думи като дете бяха на украински, такива бяха и първите песни, които слушах. Ставропол, откъдето съм и където бях партиен секретар, по съветско време беше побратимен с Донецк, където днес бушува тази ужасна война. Навремето взаимно си помагахме. Бяхме приятели и живеехме в една държава. И днес имам роднини и приятели в Украйна, както това е при много руснаци.”

А не мисли ли, че Путин руши всичко, за което Горбачов се е борил?

“Не съзирам нищо подобно. Не са мъртви нито гласността, нито демокрацията. В Русия израстна едно поколение в коренно различна обстановка, далеч по-свободна от тази по времето на Съветския съюз. Времето не може да се върне назад. И нищо не е разрушено”, контрира Горби.

На напомняне, че Путин руши демокрацията и въпреки това мнозинството от руснаците одобряват управленския му стил, Михаил Сергеевич отговаря: “Когато Путин влезе в Кремъл, той завари тежко наследство. Навсякъде цареше хаос. Икономиката беше съсипана, цели региони искаха да се отцепят. Появи се заплаха Русия да се разпадне. Путин спря този процес. Това ще остане като най-голяма заслуга на управлението му. Нищо друго да не би постигнал, това е достатъчно. Да, той посяга към авторитарни методи. Често съм се изказвал против подобен подход, бях и против негов трети мандат. Русия е извървяла едва половината от пътя към демокрация, другата е пред нас. За жалост сега Кремъл залага на консервативна програма. За мен това е грешка.”

Кое мотивира Путин?

Отговорът е: “Не мога да надникна в неговата същност, не знам. Но без демокрация и народно участие няма да постигнем напредък. Нужни са ни свободни избори и участие на хората в политическия процес. Не може да бъде, както досега, заран да се обсъжда един закон, а вечерта вече той да е приет. Не е редно и да се потискат инакомислещите, както и да се поставя под домашен арест блогърът срещу корупцията Алексей Навални, само защото си е отворил устата. Не е добре и с връзки да се заемат висши държавни постове, както това става у нас.”

Интервюиращите припомнят какво е казал Горбачов при представянето на новата си книга през ноември м. г. в Берлин – че Путин страда от болестта, която навремето е налегнала и него: прекалено самочувствие. Путин бил и вторият след Бог.

Горбачов отговаря през смях: “Може би той се вижда дори редом до Бога. Естествено, той изобщо не е бог. Но който носи огромна отговорност, му е необходима решителност, в известна степен здравословна самоувереност.”

Горбачов присъства през ноември м. г. на честванията в Берлин на 25-годишнината от падането на Берлинската стена и разговаря с Меркел в канцлерството. Как е минал разговорът?

“Дружелюбно. За жалост силите не бяха правилно разпределени. До канцлерката беше нейна съветничка и така срещу себе си имах две жени. Ясно долових, че канцлерката е под натиск – във вътрешно и външнополитически план. Обясних й, че трябва да се преговаря, докато се намери решение. До нищо не водят прибързани изявления и взаимни обвинения. Ангела Меркел се съгласи с мен, макар да действа по друг начин.”

Горбачов отказва да отговори дали е обсъждал с Меркел наложените срещу Русия санкции. Той не издал и на Путин нищо от съдържанието на разговора си с Меркел.

Горбачов обаче смятал санкциите за погрешен ход: “Те са в ущърб на икономиката и на двете страни. Погрешно беше и да се изважда Русия от “Г 8”. Това напомня на кървава мъст и не води до нищо. Санкциите не са инструмент, ако искаме да запазим добрите си отношения. Западът изолира Русия от решаването на глобални проблеми – от борбата срещу тероризма до опазването на климата. Кому е от полза всичко това? Длъжни сме отново да размразим отношенията си. Ние, руснаците, ще направим всичко необходимо. Мисля, че Русия насочва политиката си в тази посока. В Германия обаче изглежда се провежда състезание – кой ще заеме по-твърда позиция спрямо Русия. Тази нова Германия иска навсякъде да се меси. С какво право взима отношение по Крим? Дори да е имало нарушения при референдума, вън от съмнение е, че хората ясно и еднозначно казаха, че искат да са част от Русия.”

Попитан наистина ли е разочарован от Германия, Горбачов заявява: “Изглежда мнозина в Германия искат да участват в новото разделение на Европа. По-добре е да спра дотук. Престанете да ме провокирате. Аз съм руснак и не би следвало да говоря много за вътрешните работи на Германия. Отношенията между Германия и Русия се отразяват върху политическия климат в цял свят. Това никога не бива да забравяме, не и при кризата в Украйна.”

По твърдението на Меркел, че Путин живее в друг свят, Горбачов изразява несъгласие: “Не споделям изцяло подобно мнение и аз не съм единственият, който мисли така. Грешка е да се прави опит за отърваване от Путин. Това би била страхотна глупост и зключително опасно. След каря на мандата му той трябва да освободи мястото за друг. За жалост явно германската концепция е съвсем друга. Санкциите трябва да се затягат дотогава, докато руснаците залеят улиците и свалят Путин от власт.”

На вмятане, че явно Меркел не му харесва особено, Горбачов отвръща: “Напротив! Тя ми харесва като човек и политик. Това обаче не означава, че нямам право да я критикувам, както и тя има право да критикува мен. Същото важи и за отношението ми към Путин. Той е опитен президент, който направи и прави много за Русия. Някои неща обаче трябва да му се казват.”

Горбачов признава, че гледайки назад, бил щастлив човек, макар навремето да е твърдял, че няма щастлив реформатор. Съжалявал, че вече краката не го държели и скоро трябвало да се “моторизира”, визирайки инвалидна количка.

Макар цял свят да се борел срещу стареенето, нищо не можело да помогне.  Той бил решен да доживее дните си, а не да вегетира и да чака смъртта. През февруари възнамерявал отново да лети за САЩ, където изнася лекции. Живеел единствено от хонорари, от писане на книги и даване на интервюта. Известно е, че Горбачов  дава интервюта срещу солидно заплащане в хиляди долари.