Драги зрители, ето че отново сме в сериала „Спешна помощ в страната на чудесата“. Чудеса от глупост и абсурд.

Да започнем с една малка интродукция. Темата за пациентите е широко застъпена още в народното творчество. Нека да си припомним фолклора: „Руфинка е болна легнала“, „Лиляна е болна легнала“, „Болен ми лежи Миле Попйорданов“ и така нататък. Историята грижливо пази своите тайни, така че ние не знаем дали горните пациенти са здравно осигурени, нещо повече – не знаем и техните диагнози.

Но да минем в съвременността. Искам да споделя едно мое литературно съмнение. Вероятността да видиш здравно осигурен циганин е като тази да зърнеш бялата лястовица на Йовков.

Ето и първа среща с лястовичките.

Точно по обяд се отзовавам на повикване: мъж в безсъзнание, място – циганската махала. (Пардон, ромската, но и тя е пълна с цигани.) Не знам защо, но си мисля, че случаят има някаква връзка с алкохол. Линейката спира пред циганската Агора. Около стотина романи са в кръг, в чийто център са трима сенатори. Единият лежи в безпомощно състояние, а другите двама са седнали на земята, около тях има следните артефакти: разхвърляна пържена цаца, празни бутилки от ракия и един килим, нагънат на руло. Слизам и се доближавам бавно до великолепната тройка. Ракиената воня се усилва до зашеметяване. Тълпата оживено коментира крайния изход. Зад мен са двама млади полицаи, но ударната вълна ги държи на три метра назад.

Искам да разбера нещо от сътрудниците на пияния. Но те, освен че са пияни, се оказаха и неми. Мучаха и сочеха ту килима, ту падналия герой. Със същия успех бих могъл да сваля анамнеза от произволно избран вол.

Навеждам се над тялото, вонята вече може да се реже с нож. Тълпата застива в очакване. И - тъй като не е удобно да му бия шамари (ще ме разкъсат романите) - ползвам един ловък прийом. Внимателно хващам един мускул над ключицата (изключително болезнен мануален трик) и здраво стискам. И чудо – тялото се размърда, индивидът отвори очи и бавно се изправи до седнало положение. Тук казах великата фраза „Лазаре, стани!“ Тълпата изригна в неописуем възторг, а циганинът полека и с моя помощ се изправи. Ето какво е величието на духа.

Сеирджиите разбраха, че днес никой няма да умре и почнаха да се разпръскват.

Най-после и полицаите се престрашиха и запитаха:

- Докторе, къде ще го карате?

Тук пък аз се учудих и отговорих:

- Пиян е, не е за болница. А и у дома не мога – фризерът ми е пълен...

И в този момент видях решението! Я, момчета, вдигнете и другите двама и им дайте топа, килима де, да го хванат тримата.

Последното, което видях в огледалото на линейката, беше как великолепната тройка, хванала се за топа, нестройно, но неумолимо се отдалечаваше към своето местодомуване, или до следващата си ракия. Все едно, аз изпълних своето високохуманно задължение.

Р. S. Имам и подобен случай, само че в луксозен апартамент.

Пети етаж. Асансьор няма. Влизам. Не се чувствал добре. Работел в НАП-а, имали празненство. Мирише на алкохол. Сънен и ме удря през ръцете. Много дебел, пиян, със златен ланец (и той дебел). Опитва се да ме изгони, маха с ръка, пъди ме като муха. До леглото притеснени тъща и съпруга.

- Докторе, направете нещо...

- Добре, донесете кофа с вода.

Носят.

- Сега, слушайте ме внимателно! След като затворя входната врата, изсипете отгоре му кофата!

Вече бързайки по стълбището надолу, чух зверски псувни и си отдъхнах. Още един човешки живот е спасен! Моят.