Войната в Украйна демонстрира за пореден път руската концепция за водене на бойни действия. Тя почива върху разбирането за ниската цена на човешкия живот. За Кремъл е оправдано той да бъде жертван на едро в името на "голяма" цел - в случая запазването на имперското пространство на Русия, недопускането на западно влияние в него.

Очакванията за светкавична война, в която руските танкове набързо ще прегазят Украйна и след това Москва ще диктува условията за мира на Киев и на западните му съюзници, не се сбъднаха. Това, което виждаме след три седмици война, е бавно и трудно руско настъпление с големи загуби в жива сила и бойна техника, разрушителни последици за руската икономика и нарастваща изолация на Русия в света.

Ако се опитаме да видим сраженията на чисто военно-техническо ниво, проличава пълното фиаско на руското разбиране за водене на конвенционали бойни действия, което изглежда не е напреднало много от Втората световна война насам. Страшилището на руските сухопътни сили, танковите войски, се оказа уязвимо и несъответно на очакванията да нанесе съкрушителен удар на противника. Защо?

Купола от унищожен руски танк край Суми, Украйна. Снимка Туитър

Краткият отговор според специалистите е остарялата съветска концепция за този род войски. От 40-те години на миналия век тя се базира на два приоритета: евтино и масово производство на бронирана техника и търсене на превъзходството преди всичко в нейната мобилност. Това обаче има цена и тя е по-слабата защитеност на екипажите - както вече отбелязах, в съветско-руските разбирания човешкият живот е по-маловажен от победата ("А нынче нам нужна одна победа / Одна на всех мы за ценой не постоим..." - може би си спомняте този стих на песента от популярния съветски филм "Белоруската гара").

"След края на Втората световна война и формирането на НАТО и Варшавския договор се развиват две различни философии на бронираната битка. Тези философии изиграват основна роля за това как са проектирани брониратите средства до началото на този век и след втората война в Залива през 2003 г.", пише специализираното издание https://www.indrastra.com/

"Доктрината на НАТО беше да държи линията на отбрана срещу числено превъзхождащи сили, така че в нея акцентът беше поставен върху бронята и ергономията. Доктрината на НАТО предвиждаше, че танковете и бойните машини на пехотата ще действат под тежкото прикритие на военновъздушните сили и артилерията с вероятно използване на тактически ядрени оръжия за намаляване на съветската (руската) численост. Резервите трябваше да бъдат използвани за запълване на възможни пропуски или за използване на възможни отвори за контраатака.

От друга страна, съветската философия беше „да се намали височината на бойното поле с поне 3 метра с помощта на артилерия и след това да се пуснат стотици парчета броня в равнините на Източна Европа и да не се спира по никаква причина“. Идеята беше бързо да се преодолее отбраната на НАТО, като по този начин се осуети възможността за въздушна подкрепа поради близостта и за тази цел резервите трябваше да се използват за усилване на пробиващите части. Руската военна доктрина приема факта, че няма война без жертви".

Руските танкове са по-малки от натовските (от 38  до около 50 тона като тегло, сравнено с над 50 дори до 70 тона за танковете в алианса) с по-малки габарити (до 2,30 м. на височина в сравнение с над 2,40 м за западните). Това ги прави по-маневрени, по-малко застрашени от затъване в меки терени, по-малки като мишени за противотанковите средства на земята, по-евтини за производсво поради по-ниската материалоемкост.

Но тези предимства имат обратна страна. По-малкото тегло означава по-тънка броня, т.е. по-голяма уязвимост. По-малките размери означават по-тясно пространство за екипажа и повече трудности той да напусне машината, ако тя бъде улучена.

Във всички съвременни натовски танкове (американските "Абрамс", германските "Леопард", британските "Чалънджър", френските "Льоклерк"), както и в израелските "Меркава", боеприпасите са в специални бронирани сектори, където са защитени от попадения на противотанкови снаряди, ракети и гранати. Това означава по-голямо тегло и по-големи габарити на съответните машини, съответно - по-висока цена. Същото означават и допълнителните модули за усилване на бронята, които се монтират на различните модификации на "Леопард" 1 и 2 например. Великобритания пък използва специален вид стомана със секретна формула (Chobham Steel) за да предпази екипажите на "Чалънджър" - машини показали завидна устойчивост и в двете войни в Залива.

Истина е, че в руските танкове по-тънката броня е компенсирана от динамична и активна защита. Първата представлява метални кутийки пълни с експлозив, наредени по повърхността на танка. При съприкосновение с насочен срещу него проектил, те го взривяват, преди той да е пробил самата пасивна защита, т.е. бронята. Активната защита се състои от сензори, които на 100 метра засичат приближаващ към танка противатанков боеприпас и малки снаряди, които които се изстрелват срещу него, за да го взривят на около 15 метра разстояние от целта. Според военни специалисти обаче практиката показва, че висока ефективност този вид защити са показали досега основно в израелските разработки, не и в руските.

Отделянето на боеприпасите в специален брониран контейнер означава, че те не могат да се зареждат автоматично в оръдието. Това в повечето от западните танкове все още прави човешката ръка. Затова повечето натовски танкове (с изключение на френския АМХ-56 "Льоклерк") са с четиричленен екипаж - командир, мерач, пълнач и механик-водач. 

Предимство на съветските и руските танкове след Т-64 (произвеждани и до днес в Украйна) и Т-72 (въз основа на чиято платформа са разработени по-съвременните Т-80, Т-84 и Т-90), е тричленният екипаж (командир, мерач и механик-водач). Пълнач няма, защото оръдието се зарежда автоматично, гилзите на снарядите са от синтетичен материали и изгарят след изстрелването им. Но тези предимства са за сметка на значително по-ниската сигурност на екипажа. В тези танкове боеприпасите са в едно и също отделение с екипажа - 22 снаряда в автомата за зареждане на оръдието и още 22 в корпуса.

Обикновено при попадение на противотанково средство, то взривява тези снаряди вътре в танка и от екипажа не остава нищо. От такива попадения обикновено са следствие търкалящите се по украинските бойни полета куполи недалеч от танковете, на които са стояли. 

Снимка Генерален щаб на Въоръжените сили на Украйна. 

 

Всички тези слабости на съветските и руските танкове от Т-64 до Т-90 са преодолени в построения върху съвършено различна концепция Т-14 "Армата". В него куполата е напълно автоматизирана, в нея няма хора, екипажът е изолиран в самостоятелна бронирана капсула и може да управлява танка дистанционно, дори ако го напусне. Този танк обаче още не е в серийно производство и никога не е изпитван в бойни условия за разлика от останалите, които показаха какво могат във войните в Залива, в Афганистан, в Сирия и в Либия. 

Според наблюдателите на бойните дейстия засега Русия се въздържа да използва в Украйна най-модерното бронирано въоръжение, с което разполага.

От десетилетия вече стремежът към по-малък габарит (особено височина) на танка е анахронизъм. Главните противотанкови средства днес са във въздуха - тактическа авиация, вертолети, дронове - и за тях няма никакво значение колко висока е целта. Насочването на боеприпасите е лазерно. Построеният по съветската концепция танк е просто по-тесен и по-нефункционален брониран ковчег, подвеждащ символ на мощ.

Една от важните причини Украйна толкова успешно да се бори днес с прехвалените руски бронирани части са модерните противотанкови оръжия, с които САЩ и Великобритания снабдяват Киев - системите Javelin и NLAW, отличаващи се с голяма поразяваща сила и прецизност. Може да се каже, че те играят същата военна и психологическа роля, която американските преносими зенитни ракети Stinger изиграха, за да откажат СССР от деветгодишната му неуспешна интервенция в Афганистан.  

Същата роля играят и турските и израелски дронове, с които украинските въоръжени сили нанасят неочаквани и болезнени удари на руските военни колони. Безпилотните апарати бяха в основата на победата на Азербайджан в кратката война с Армения за Нагорни Карабах в края на миналата година. Украйна изглежда, че е направила своевременно правилните изводи от този урок.

Тези оръжия са като прашката на Давид срещу Голиат - те са малки наглед, но удрят точно там, където трябва, и в един момент правят цената на войната непоносима политически и икономически  за военния гигант.

Като прибавим към това силната мотивация и сплотеност на украинците да бранят страната си и свободата си и разкритията, че много от руските войници не са знаели къде и защо ги пращат да се бият, бавният военен напредък на Русия и загубите ѝ стават съвсем обясними.