СИМОНА РУСЕВА

Сваляне на напрежението в отношенията с Москва е възможно. Президентът Путин трябва да бъде убеден, че след като спечели Крим, загуби Украйна. Естествено, Европа трява да остане твърда и да говори на един език.

Тази основна теза излага френският специалист по международни отношения проф. Доминик Мойзи в коментар, отпечатан във в. “Ди Велт” под заглавие: “Време е да се постигне съгласие с Путин”.

“В схватката с Русия по повод Украйна слабостите и разнобоят вътре в Европейския съюз окуражиха руския президент Владимир Путин точно така, както това направи американската колебливост по отношение на Сирия”, пише авторът, намеквайки, че липсата на решителност от страна на Вашингтон е довела до укрепването на властта на Асад в Дамаск. “Ако Европа иска да действа отговорно, то нейната политика спрямо Русия трябва да се определя от три основни концепции – твърдост, яснота и готовност да се постигне приемлив компромис”, смята ученият и конкретизира:

“Нищо не става без твърдост. Естествено, че Европа и САЩ направиха грешки след разпада на Съветския съюз. Особено на САЩ може да се вмени във вина, че действаха арогантно и ненужно унизиха Русия. Залезът на Съветския съюз беше резултат от дълга поредица от стъпки накриво, която започна още с неспособността на пред съветска Русия да приеме съвременността. И до днес постсъветското руско ръководство не е осъзнало тези пропуски”.

Същевременно с агресивното си и ревизионистично поведение Путин е направил стратегическа грешка с историческо измерение.

“Примерът за Путин би следвало да е Петър Велики. Неговата амбиция беше обвързване бъдещето на Русия с Европа. Вместо това Путин се вдъхнови от Николай I, най-реакционният сред руските царе на XIX век”, прави паралел проф. Мойзи.

Провалът на политиката на Путин ставал очебиен при съпоставянето на Русия и Китай: “Никога не е била по-голяма пропастта между двете страни - както по отношение на поведението им, така и спрямо достиженията им. На срещата на върха на Г-20 в началото на месеца в Бризбейн Китай майсторски изигра картите си и доказа добрата си воля, особено по въпроса за промяната на климата. Обратното – по своя вина Русия се изолира и то по най-трагичния начин, съдейки по отраженията на тази изолация върху руската икономика.”

Авторът припомня срива на рублата, която се обезцени с над 30 на сто, както и падането с над 25 на сто на цените на газа и нефта – носещите колони, върху които се крепи бюджетът на Кремъл.

За разлика от Китай Русия е силно зависима от енергийните си ресурси. Падането на цените на световните пазари удря страната болезнено.

“Единствената сила на Путин е слабостта и нерешителността на Европа. Ето защо целта на Европа би следвало да бъде поставянето на ясни граници на амбициите на Путин. Все едно е дали той се стреми да отслаби Украйна или да разшири територията на Русия – отговорът на Европа трябва да е твърд. Путин трябва да бъде убеден, че не може да направи нито едното, нито другото, без за това да плати такава цена, каквато народът му не е готов да приеме”, пише авторът.

Според него Путин вече не е онзи лидер, какъвто е бил при влизането във властта през 2000 г. Дори не и лидерът от 2008 г., присъединил към Русия част от територията на Грузия. Сега неговото управление, белязано от авторитарност и концентриране на власт, представлявало смесица от ултрарелигиозен национализъм и тактики и методи от съветските времена, сочи професорът.

“Това е една опасна смесица, която почива върху принципи и методи, които доведоха предишни руски империи – царската и съветската, до залез и гибел”, сочи примери от историята проф. Моаси и продължава:

“Твърдост и ясна позиция са неотменими. Но те не са достатъчни, за да се формулира единна европейска политика. Едната сдържаност на Русия не може да е цел. Трябва да се намери компромис. Естествено, че на Русия й липсват средства, за да се осъществят целите на Путин. Въпреки това останалият свят се нуждае от сътрудничество и от добрата воля на Путин, за да дадат резултат усилията за пресичане на ядрените цели на Иран, както и в борбата срещу групировката “Ислямска държава”. Но докато Русия продължава да преследва неприемливи цели, съчетавайки ги със свистенето на ядрената сабя, ще бъде трудно да се постигне компромис. Путин далеч не е идеалният партньор, с когото би могло да се осъществят  двата основополагащи принципа на муждународното право – човешкото право на самоопределение и ненарушимостта на границите. Но не е и невъзможно. При всеки компромис не бива да се пропуска напомнянето за Крим, нито за независимостта на Украйна. Путин трябва да бъде убеден, че като спечели Крим, загуби Украйна.”

Същевременно авторът предупреждава Киев: “В замяна на съгласие на Русия за прием на Украйна в Европейския съюз, ръководството в Киев трябва да поеме ангажимент да не поиска членство в НАТО. Стане ли това, ще последва поетапна отмяна на санкциите, което би позволило на всички страни да се съсредоточат върху икономическите си и стратегически приоритети.”
“При преговорите си с Русия Европа има по-добрите карти. Ако обаче продължава да ги играе толкова лошо, както досега, Путин ще печели всяка игра”, заключава коментара си проф. Доминик Мойзи.

--------------------------

Проф. Доминик Мойзи преподава в Института за политически проучвания в Париж. Той е и главен експерт към френския Институт за международни отношения, както и гостпрофесор в Кралския колеж в Лондон.