След близо пет часа заседание, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев излезе с констатации, които са общоизвестни на всички български граждани - армията ни е в лошо състояние: нито има съвременна техника, нито способни войници. В резултат се оказва в невъзможност да изпълнява съюзнически ангажименти в НАТО. Отделно от това напрежението в региона на Черно море ескалира и това води до рискове и заплахи за националната сигурност.

Какви решения предлага КСНС? Накратко, да се купи съвременна бойна техника и да се привлекат повече българи към военната професия. Как ще стане това, ще трябва да мисли правителството. Засега КСНС му поръча да изготви нормативни промени, които да ускорят модернизацията на армията и да издигнат престижа на военната професия, и да ги внесе в парламента.

Министрите получиха задача и да разработят приоритизирана инвестиционна програма за отбраната с хоризонт до 2032 година. Но още следващата година финансовият министър Асен Василев ще има задача да отдели 2 на сто от БВП за отбрана, въпреки че страната ни е поела ангажимент това да се случи чак през 2024 г. (Всъщност вече страната ни е харчила повече от 2 на сто от БВП за отбрана - през 2019 г., след като правителството преведе наведнъж 1 млрд. и 200 млн. долара по сметките на САЩ за осемте нови изтребителя F-16.)

Отделно КСНС поръча на правителството да разработи целеви инвестиционен фонд за модернизация на армията, в който да влизат и собствените приходи на Министерството на отбраната (вероятно например от продажба на имоти с отпаднала необходимост), както и да включи България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации.

След заседанието коментар направи съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов. По думите му "съдържателно разминаване" между участниците не е имало. Всички разбрали, че трябва дългосрочно да се инвестира в армията - "така че чакаме Министерство на отбраната да предложи проектите за модернизация".

На въпрос как правителството ще докара забавените F-16, Иванов посочи: 

"Ще форсират (от правителството, б.р.) разговорите с американските ни партньори. Това означава да е приоритет и да се работи активно по него".

Ето и изявлението на Радев на КСНС:

"Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на Въоръжените сили на Република България. Членовете на съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства.

Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични Въоръжени сили е все по-отчетлив.

В рамките на заседанието бе анализирано състоянието на Въоръжените сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба.

Темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете Въоръжени сили не се развиват балансирано. Констатирано е забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива.

Съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на Въоръжените сили, който въпреки положените през годините усилия не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база. Членовете на Съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите.

Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО.

Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:

1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:

- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;

- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;

2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;

3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.

4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските  сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.

6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.

7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic)."