Законопроектът за държавния бюджет на Републиката за 2022 година бе приет на първо четене в залата на Народното събрание с гласовете на управляващото мнозинство. Така, след като вчера приети бяха и текстовете на т.нар. малки бюджети - тези на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса, първият парламентарен кръг от пълното влизане на разпоредбите в сила е преминат успешно. 

Днешният ден затвърди напълно тезата, че новият финансов министър, вицепремиер и съпредседател на спечелилата изборите "Продължаваме промяната" смята да преформатира философията на държавните финанси и да зареже 25-годишната традиция на консервативна фискална политика. Очевидно е, особено след днес, че страната поема завой към умерени дефицити, повишени нива на дългово бреме, по-високи социални разходи и ударни инвестиции от страна на държавата. 

"Няма да се примирим с факта, че сме бедни и ще си останем бедни завинаги. Това свърши", подчерта Василев, твърдейки, че неговият проект на бюджет е бюджет на растежа и на икономическата транформация. 

Какво предполагат текстовете? 

Бюджет 2022, ако бъде приет окончателно, ще е с рекорден обем в най-новата ни история. Правителството смята да изхарчи малко над 63 млрд. лв. или 13% повече сравнение с миналата година. 

Заложеният дефицит е от 4,1%, което в номинално отражение означава дупка в хазната в размер на 5,9 млрд. лв. Финансовото министерство твърди, че ако бъдат махнати COVID мерките, дефицитът се смалява до 2,5%. Макар и нелогично на пръв поглед, такова разделение има резон в момента, защото Европейската комисия позволи таванът на дефицита да надхвърли критериите от Маастрихт за 3%, но само заради мерките за борба с пандемията и икономическата криза. 

Кабинетът увеличава ударно минималната работна заплата с 60 лв. до общо 710 лв., както и прага на максималния осигурителен доход от 3000 лв. до 3400 лв. Последното обаче е несигурно, че ще бъде прието, защото дори коалиционни партньори като "Демократична България" са против. 

Дългът ще порасне с нови 7,3 млрд. лв., като 3 млрд. лв. от него са предвидени за рефинансиране на стари задължения. Според Василев останалата част от дълга ще финансира инвестиционната програма на правителството. 

А тя е именно гвоздеят в програмата на министерството на финансите. Предложението е за 8,2 млрд. лв. капиталови инвестиции - отново рекорд в досегашната история и ако бъдат реализирани, то това означава, че ще достигнат два пъти нивото на миналогишните. 

Увеличени редица социални плащания като обезщетенията за безработица, обезщетението за втората година майчинство, безплатни детски градини и ясли. 

Дебатите

Макар и продължила над 7 часа дискусията не предложи някакви големи изненади, нито впечатли с особени изяви на ораторска мисъл. Опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" критикува бюджета "Василев", наричайки го проинфлационен, раздут и нереалистичен. От своя страна депутите на коалицията и най-вече младите народни представители на "Продължаваме промяната" го защитаваха пламенно, обещавайки край на бедността и начало на ново икономическо възраждане. 

Любопитен беше обаче сблъсъкът между Василев и Кирил Ананиев - предшественик на поста министър на финансите. Двамата спориха дълго и напоително по философията и разходите, като в един момент дори се оказаха на трибуната рамо до рамо. Но не и за да си стиснат ръцете. 

"Валутният борд заложи като ценност консервативната фискална политика. Ние няма как да подкрепим този бюджет, който въплъщава погрешна философия, политика и техника на бюджетното планиране", атакува Ананиев.

Василев поиска реплика и обяви, че Ананиев е прав и че именно разликата във философията е основната между двете правителства - това на ГЕРБ и коалиционното в момента. Новият министър изрази недоумение от водената консервативна политика след влизането ни в Европейския съюз, особено след като станало ясно, че то не води до ускорен растеж и страната продължава да дращи по дъното на стандарта на живот в ЕС. 

"Вие продължихте със старото - не инвестирахте в хора, не инвестирахте в инфраструктура, не намалихте държавната администрация и резултатът е, че половин милион български граждани отидоха в държави, които са по-продуктивни и с по-високи доходи", заяви Василев. 

Залата избухна в аплодисменти, а Ананиев - в смях. 

"Този министър прави социален експеримент, а вие му се радвате като малките деца в детската градина", обърна се той към залата. 

Що се отнася до другите критики - те вече са ясни и известни. Повечето опозиционни депутати смятат, че капиталовите разходи на правителството са надценени, че няма проектна готовност да се изпълняват и че накрая правителството ще остане с едни пари, които ще раздаде през постановления на министерски съвет. 

Йордан Цонев от ДПС застъпи същото мнение и допълни, че в последните 30 години именно финансовите министри са били ключов фактор в определянето на политиката на страната.

"Икономиката, глупако, не репресиите", обърна се той с неясно послание към Василев, очевидно припомняйки мотото на предизборната кампания на Бил Клинтън. 

Очаквано - други изненади нямаше. Румен Гечев и БСП пламенно защитаваха дефицитите и дълговете, "Демократична България" пестеливо похвали някои от идеите на Василев, други критикува. Партията няма да подкрепи вдигането на прага на МОД и ще предложи да се направи анализ на въздействието. 

ИТН харесва амбициозната инвестиционна програма и смята, че тя може да доведе до ускорен растеж.

"Ако трябва да направя някаква аналогия по подобие на постната пица на Симеон Дянков, то бих определил този бюджет като голяма мазна кутия, в която няма пица", завърши критиките на ГЕРБ пък Томислав Дончев, обяснявайки, че този бюджет нямал фокус, цел и политика. 

"Има пица за всички. Няма за крадците", приключи спора Асен Василев. 

Какво предстои? 

В следващата седмица всички парламентарни групи ще могат да направят своите предложения между двете четения. Следва ново разглеждане във всички комисии, с водеща - тази по бюджет и финанси. 

След това - окончателното приемане на текстовете в залата на Народното събрание. 

Бюджет 2022 трябва да влезе от първи юли, тоест ще действа само 9 месеца и то не точно. Не точно, защото коалиционните партньори вече обещаха актуализация през юли, която да отрази направените анализи на системите и да включи по-тежки реформи на секторите.