Две момчета - Георги Игнатов (още ненавършил 16 г.) и Йоан Матев (3 месеца преди да навърши 18 г.) се срещат за пръв и последен път край пейка в Борисовата градина. Датата е 2 юни 2015 г., часът 11:43 ч., преди започнат сирените в памет на Христо Ботев.

Георги издъхва в хрипове за около 10-20 мин. За да е съвсем гадно - пред очите на приятелката си Лора Крашевска. Намушкването му с един удар с нож става в периода 11:43:01 ч., когато затваря телефона, и 11:43:32., когато отново звъни на Лора с думите „Наръган съм“. В 12:02 часа на мястото пристига линейка, която заварва Георги убит и лекарите само констатират смъртта.

С присъдата си от 12 март 2021 г. мнозинството от петчленния съдебен състав оправдава подсъдимия Йоан Матев, като приема, че не е доказано авторството на деянието. Съставът се дели "на ръба" 3:2 - нещо, което не се вижда често. Младшият съдия Андрей Георгиев и двама заседатели са на мнение, че липсват достатъчно доказателства за вината на Йоан. Председателят на съдебния състав - Руси Алексиев, и едната съдебна заседателка са на особено мнение - подсъдимият е виновен и следва да бъде осъден. 

Пропуски и дупки

Макар и кадрите на "бягащото момче" от Борисовата градина да обиколиха за 20 месеца всички медии, всички училища и дори стигаха до западните ни партньори за евентуално съдействие в разследването, после в делото се оказа, че камерата на БНР, която ги е заснела тогава, се разминава с 13 мин и 12 сек с действителното време.

Прокуратурата не отрече това, както и разкри, че компютърът, който контролирал видеокамерите, се сверява ръчно, както и че ако се коригира грешката във времето, "момчето" съвпада с присъствието на телефона на Йоан Матев на същото място. Разминаването обаче все пак даде козове на защитата.

Напомняше се и че малкият брат Марсел Матев - макар после пред съда да отказа да дава показания, е разказал поредица от случки пред психоложка от СДВР в рамките на беседа около полиграфическо изследване. Тя после бе свидетел по делото - един от най-интересните елементи в цялата история.

Прокуратуратаа напомняше и че тогава Марсел (който е по-малък от Йоан) е насочил разследващите към оръжието на убийството - нож с голямо острие, който е намерен в шахта до местопрестъплението, и лично е разпознат от брата на подсъдимия (отделна тема е защо шахтата е на 30 м от мястото на убийството, а ножът не е открит от разследващите над 20 месеца, б.р.). Когато обаче е открит, ножът вече е „покрит с кал от стичаща се струя мръсна вода". По него няма нито една категорична улика. Въпреки това и съдът приема за установено, че е оръжието на убийството и има белезите, описани в обвинителния акт

Държавното обвинение пледираше още, че подсъдимият не разполага с алиби, не е бил на училище в деня на убийството, като всичките му твърдения в тази насока - за участие в тенис турнири и други събития, са оборени. Акцентира се и върху това, че след датата на убийството Матев е променил външния си вид, сменил е имената на профилите си в социалните мрежи и е променил местоживеенето си.

Както е известно, адвокат Ина Лулчева настояваше за недоказаност на деянието. Тя се позоваваше, че разпознаването на подсъдимия на видеозаписите не е категорично, че е налице разминаване в часовото време на появата на заснетото "бягащо момче" в записа и часа на убийството, както и че дори при идентичността на оръжието на убийството няма достатъчна сигурност. А това, че Йоан след случая генерално променил вида си било харакетрно за възрастта му, пък и не е вярно, че не посещавал училище известно  време – защото просто имало лятна ваканция.

В мотивите си, публикувани днес (от 133 страници) мнозинството от състава приема за доказано, че към часа на убийството - 11:43 ч на 02.06.2015 г., "на мястото на убийството, след като преди това не се явил на обичайната си тренировка по тенис на кортовете на клуб „Левски“ в Борисовата градина, около 300 м източно от местопрестъплението, се е намирал подсъдимият Йоан Матев, който възприел намушкания Георги Игнатов и решил да се отдалечи от местопрестъплението".

При това бил заснет от охранителна камера на БНР - момче с ръст 193 см, с раница на гърба, черно яке с цип, светлосини дънки и светлосини маратонки със светъл ръб на подметката, "да се затичва при преминаването си през паркинга с особена походка с повдигане на гърдите си" и да се отдалечава по бул. "Драган Цанков" в източна посока. 

"Бягащото момче", за което разследващите търсиха помощ от чуждестранни служби.

Записано от устройството (с грешка) е, че от 11:30:21 ч. до 11:30:33 ч въпросният млад мъж навлиза в зрителното поле на камерата на БНР в горния ляв ъгъл, движи се по тротоар в лявата част на записваната област, излиза замалко от нея, за да заобиколи качен на бордюра автомобил, връща се в зрителното поле на камерата, след което преминава през платното за движение на автомобили в рамките на паркинга отляво надясно от позицията на заснемане, при което се затичва.

В мотивите си мнозинството на два пъти приема за доказано само, че Йоан е „възприел“ наръгания Георги . Отишли с брат си на кортовете, за да проведат тренировка, но тъй като...

„... и двамата не посещавали тренировките особено редовно, подсъдимият си тръгнал, без да тренира на кортовете, и започнал да обикаля из Борисовата градина. След като възприел Г.В.И. ранен с ножа, той тръгнал в южна посока към служебния паркинг на БНР и на 58 метра от мястото на убийството, на 13 метра северно от изхода от служебния паркинг откъм бул. „Драган Цанков“ започнал да тича в посока изток  нагоре по бул. „Драган Цанков“.

Поради множеството свидетелски показания, целият състав от 5-има не подлага на съмнение, че на камерите е именно Йоан Матев. Един от съучениците му разпознава Йоан най-вече по това, че типично гащите му са леко смъкнати и ги придърпва, като ходи. Но освен това - „по носа, прическата, бакенбардите, челото и движенията“,

И тримата оправдаващи го, приемат, че Йоан Матев този ден не се явил на училище и не е представил извинителна бележка, но в това частно училище „е имало практика да не се пишат отсъствия и да не се представят извинителни бележки, тъй като дисциплината на учениците е била ниска и много от тях рядко са присъствали в учебните часове“.

Разколебава се само една свидетелка, която първо твърди, че видяла Йоан да се мие на чешмата в училището, и чула нещо като „не бях аз“. После пък твърди, че е чула само „не“... А не е сигурна и дали става въпрос за датата 2 юни.

В рамките на делото се установява категорично, че часовото време на охранителните камери не е било синхронизирано и често се е стигало до отклонения, като служителите от охраната на БНР не са следили особено стриктно за сверяване на часовника на видеонаблюдението. Мнозинството от съдебния състав приема, че ако приспаднем отклонението, подсъдимият навлиза вточно в 11:43:32 в полезрението на камерата, „при това... първоначално се движи със спокоен ход, намирайки се... на 36 метра от мястото на намушкване на жертвата, а след това, при отдалечаването си, започва да тича без видима външна причина и без около него да се намират други хора.

„Това дава основание да се приеме, че подсъдимият Й. М. е бил притеснен от нещо, а с оглед гласните доказателства по делото, това е обстоятелството, че според мнозинството от съдебния състав е бил свидетел на намушкването с нож на жертвата, или как жертвата Г.В.И. лежи с прободна рана на пейката“, заключават тримата, които го оневиняват.

Както е известно, пробивът по това дело идва, след като през втората половина на 2016 г. Стефания - съученичка на Матев от частното езиково училище, намира начин и се свързва с Лора Крашевска. Двете момичета се срещат на пилоните на НДК.

Най-големият провал обаче е, когато на заседанието на 18 май 2018 г Марсел Матев - брат на Йоан, прави пълен отказ да свидетелстнва, т.е. - по всякакви въпроси, а не само по някои. И пожелава да напусне заседанието - което е негово право по НПК. 

Психоложката

Психоложката обаче, която е водила "беседа" с Марсел в СДВР като част от изследването с полиграф, свидетелства. Тя е категорична, че Марсел й разказал - че двамата отишли на тенис тренировка, но Йоан казал, че няма да тренира в този ден, а ще се "поразходи". След което при завръщането си казал, че е "направил глупост", защото наръгал с нож някакво момче, на което искал да вземе парите, а ножът, с който го наръгал, изхвърлил в шахта.

Въпросната психоложка М. Р. казва, че Марсел тъврди, че Йоан видял момче да стои само на пейка, и случайно го намушкал в опит да го сплаши, за да му вземе парите. 

Полицай пази местопрестъплението на 2 юни 2015 г. - далеч преди историята да се "разплете". Тя остава такава и до днес.

 

Въпросната психологическа беседа се провежда на 22 февруари 2017 г. (за последващите събития - виж по-долу, б.р.) Марсел казва още,  че ножът е купен от лице от ромски произход някъде около рибарника до Кокаляне, година преди убийството - през 2014 г. 

Марсел обаче, както казахме, после отказа да свидетелства пред съда.

Ето какво казват в мотивите си тримата от съдебния състав:

"Правото на близките на един обвиняем да не дават показания за него е израз на хуманното начало на държавата. Съвременната правова държава, за разлика от древната такава, не следва да допуска конфликт между самосъхранението на човека и контактите му с неговото семейство, и задълженията към обществения ред.

Драматичността на тази ситуация е позната в световната литература както от разказаната от Тит Ливий в неговото съчинение от I век от новата ера "От основаването на града", в което разказва как първият консул на Римската република Луций Юний Брут, присъствал лично на екзекуцията на двамата си сина, понечили да организират държавен преврат, като в очите на римската публика това се е смятало за върховна проява на вярност към римската държава като идеал за общност от граждани, по-важен от семейството.

В доста по-противоречив смисъл е тълкувана митологизираната от съветското правителство история на Павлик Морозов, който бил свидетелствал срещу баща си, който издавал документи с невярно съдържание, за да спаси хора от заточение. Властта в този случай възхвалява желанието да бъде подкрепена дори срещу членове на семейството, но оценката на масовата публика към тази версия за събитията остава доста по-спорна и по-скоро на страната на това да запазиш семейните отношения. И в двата случая конфликтът се разглежда като тежка морална дилема между лоялността към кръвните връзки и тази към държавата."

Именно в този контекст се оценяват и показанията на свидетелката психоложка –  която верифицира показания, дадени от брата на подсъдимия, който после се отрича от тях. Съставът приема, че по принцип показания може да бъдат заместени с показанията на друг човек. За да може, обаче, такова заместване да е допустимо, то свидетелските показания следва да са дадени от свидетеля свободно и задължително след като същият е бил запознат с правата си.

Ключов момент според тях е, че беседата с психоложката е около обяд на 22 февруари 2017 г. а разпитът на малкия Марсел пред орган на разследването е започнал в 14:20 часа. За този по-късен разпит вече има и официално отразен факта, че тийнейджърът е предупреден, че може да откаже да свидетелства. Приема се, че разпитът при психоложката обаче става преди това.

„Макар и по принцип да е допустимо чрез полицейски органи да се възпроизвеждат признания и разкази на други лица, в случая е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния процес с правата им... Съдът, според мнозинството от съдебния състав, не следва да цени показанията на свидетелката М.Р.“

Като допълнителен аргумент в тази насока тримата посочват, че към датата на разпита на по-малкия брат разследващите органи "са разполагали с достатъчно данни, които биха могли да уличат именно последния като извършител на убийството", казано просто - имали са лост да го натискат.

Развръзката по въпроса с ножа

Именно вечерта на същия ден на разпита на Марсел - в 20:52 ч разследващите отиват при шахтата, посочена от младия брат и при оглед намират окаляния нож от убийството, станало повече от 20 месеца по-рано.

По него в крайна сметка не са открити дактилоскопни следи, тъй като повърхността му е силно замърсена. Намерени са само два „нишковидни обекта“, останали по него, като само по единия би могло да има „луковица“, която да съдържа ДНК. Такава обаче не е намерена. А пък вторият обект не е изследван „поради липса на части, които да приличат на луковица“. Крайният извод на съда е , че намереното парче косъм има само „общи сходства“ с космите но починалото момче.

Напротив - при съдебно-медицинска трасологична експертиза, вещите лица са категорични, че „намереният нож... който има дължина 31,5 см, а на острието - 18,5 см, покрит със засъхнала кал, с черна пластмасова дръжка и острие с ръбове по нережещата част, а в основата си по режещия ръб има П-образна вдлъбнатина на 7 мм от края на дръжката, е послужил за наръгване на жертвата Георги Игнатов.“

Извода си експертите правят при налагане на мащабни снимки на ножа със съставени при аутопсията на жертвата снимки - установява се пълно съответствие между широчината на острието на ножа от режещия до нережещия ръб и широчината на прободната рана. 

Съдът приема, че това е оръжието.

Обаче:

„... Според мнозинството от съдебния състав по делото, не се доказа, въпреки положените процесуални усилия, връзката между местоположението на подсъдимия на мястото на убийството и установеното оръдие на убийството - намерения в шахтата нож.

Предприетите следствени действия не водят до...

... убедителен извод за връзка между ножа и подсъдимия.“

Въпреки, че след 2 юни 2015 г Йоан има "серия необичайни промени в поведението си", тримата от състава го оправдават с мотив, че "тази реакция не следва да получава свръхинтерпретация... като тя издава определена гузност, но може да се обясни не само с това, което подсъдимият евентуално е направил, а и с това, че е видял убит човек  - още една индиция, че подсъдимият е бил на мястото на убийството при или непосредствено след извършването му, както се установява от видеозаписите, обсъдени по-горе, и информацията за местоположение на телефона му".

Нищо не излиза и от получените разрешения за подслушване на телефона на Йоан – разследващите дори не ги прилагат по делото.

Окончателният извод на мнозинството от младши съдия и двама заседатели за Йоан звучи така:

„По делото няма преки доказателства, които да установяват извършването на инкриминираното убийство от подсъдимия Й.И.М. От косвените доказателства се установява, че той е бил на мястото на убийството, включително и по внезапното му затичване, за да избяга от мястото, последвалото му гузно поведение и промяната във външния вид.

Липсват обаче доказателства, установяващи връзка на подсъдимия с фактическото извършване на убийството - няма следи от него по оръжието на убийството или трупа, а присъствието му на местопрестъплението би могло да се приравни на извод за извършване на същото само в случай, че се установи, че на мястото няма други хора освен убиеца и жертвата."

Припомня се, че според НПК присъдата не може да почива на предположения. Тя трябва да отразява "логически такава съвкупност от доказателства, която да води само до един възможен извод - че подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт деяние".

Съдия Руси Алексиев. Снимка бТВ

 

Особеното мнение

Председателят на състава Руси Алексиев (който е бивш зам.районен прокурор на столицата, б.р.) и едната съдебна заседателка пишат забележително със своята мотивировка особено мнение. Самото то е 38 стр. на стандартен Word.

Те заявяват на първо място, че „по делото е налице верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират помежду си в такава връзка, че обосновават осъществяването на престъпното посегателство от страна на подсъдимия Йоян Матев по начин, непораждащ и минимално съмнение“.

Намират и с вързват в корелация три категории обстоятелства, установени безспорно.

Те са:

Първо - точният час на извършване на деянието и местонахождението на Йоан в момента. В момента, в който доказано е станала трагедията – от 11:43:01 часа до 11:43:24 ч, е явно, че Матев се е намирал там. Той навлиза в периметъра на камерата – ако се приспадне неточният чесовник – в 11.43,33 ч.

При това, като се има предвид скоростта на придвижване на „бягащото момче“ от видеото – първоначално 9.13 км/ч (2.54 м/сек), а след това, от около средата на записа, започва да бяга със скорост от 10.25 км/ч (2.85 м/сек), се налага изводът, че е напълно възможно във времевия интервал от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 2 юни това лице да се е намирало на мястото на извършване на инкриминираното деяние.

А и целият съдебен състав не отрича, че именно Йоан е на записа. Тази първа група сама по себе си не би била достатъчна, посочва се в изводите на съдия Русеи Алексиев.

Втората група факти, които имат категорично отношение към убийството, касае средството за извършване на деянието – ножа, неговото установяване и приобщаване към доказателствената съвкупност.

Както вече казахме, при оглед по тъмно – в 20:52 ч на 22 февруари 2017-а, 20 месеца след убийството, е открит нож в шахта, намираща се северно от сградата на БНР, от другата страна на бул. „Драган Цанков“. Няма спор и, че намереният  31.5 см нож с дължина на острието 18.5 см., покрит със засъхнала кал, е оръдието на престъплението.

Според малцинството от състава „по делото са събрани достатъчно категорични и убедителни гласни доказателствени средства, въз основа на които може да се направи еднозначен извод, че процесният нож, послужил като средство за извършване на деянието, преди инкриминираната дата е бил притежание на подсъдимия Йоан Матев, а на 02.06.2015 г., след извършване на деянието, е бил изхвърлен именно от него в шахтата, където е намерен при извършения на 22.02.2017 г. оглед.“

Най-интересно е какво мислят двамата за показанията на полицейската психоложка М. Р. Съдия Алексиев и колежката му приемат, че те са „напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите, събрани по наказателното производство доказателствени средства“ (да припомним, че Марсел изяснява пред нея дори откъде са маратонките, с които Йоан е на видеото, както и че после е изхвърлил дрехите край мол „България“, б.р.).

Най-възловото в делото остава спорът вътре в съдебния състав – дали при това положение да се кредитират показанията на психоложката за доказателства, или да се „изхвърлят в коша“ - както на практика постъпва мнозинството и постановява оправдателна присъда.

Руси Алексиев намира за съществена процесуална грешка на колегите си, че приемат, че психоложката е разговаряла с брат на обвиняем, който към този момент не е предупреден, че има право да не свидетелства. Така те взимат твърденията й за недопустими - не се коментира дали са недостоверни.

Обаче точно към онзи момент...

„... Йоан Матев не е бил конституиран в процесуалното качество на обвиняем, нито по делото е имало каквото и да е друго обвиняемо лице. Това означава, че противно на приетото от мнозинството, към този именно съществен за обсъждане допустимостта на показанията на свидетелката М. Р. за разговора ѝ с Марсел Матев последният не е бил „брат на обвиняем“, нито е следвало да бъде предупреждаван, че „не е длъжен да свидетелства“.

Съдията пише още, че никъде в закона не пише, че преразказаните факти може да са само изявления на "лица, които са били запознати с правата си по НПК".

Именно затова той нарича пряко, но производно доказателство показанията на психоложката. Както и отбелязва, че те „не остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Като разбира се изтъква най-вече факта на намиране на ножа още същата вечер след разприказването на Марсел точно на посоченото от него място. Обратното би значело, че съдиите приемат това за просто съвпадение.

И този отбор от съдии привежда цитат от древността – в случая римската сентенция Nescit vox missa reverti - "казаната дума не се връща вече".

“Eдин от най-изтъкнатите римски творци от Златната ера на римското изкуство - Хораций, я използва за да прогласи, че веднъж изречени, думите имат свое собствено битие и не могат да бъдат върнати назад.

Ние, останалите в малцинство членове на съдебния състав, напълно споделяме това разбиране... Намираме, че правото да се откажеш да свидетелстваш е различно от това да се откажеш от показанията си.“

Третата група обстоятелства, която се явява в подкрепа на извода им за вина, е последващото поведение на младия мъж след датата 2 юни. Освен, че той явно бяга от местоперстъплението, се посочва „нарочна и очевидна промяна, както във външния вид на лицето, така и в поведението му след инкриминираната дата“. Йоан бил променен – както физически, така и психически.

„Установява се и това, че в деня след убийството - на 03.06.2015 г., подсъдимият Йоан Матев променил профила си в социалната мрежа „Фейсбук“, като вече се записал като „Too good“ (на английски „твърде добър“), премахнал личните си снимки и ги заменил с други такива, на които не бил заснет той, а били поставени снимки от други места в интернет - със снайперисти и други картини, както и снимка на кучето му. Предприетото от него поведение недвусмислено обективира, според нас, желание да ограничи публично достъпната информация за външния му вид към 02.06.2015 г.“, пише в изводите на двамата.

Те напомнят, че промените у Йоан макар сами по себе си да не може да се интерпретират като доказателства... „ в контекста на останалите факти и обстоятелства, свързващи категорично подсъдимия с мястото на инкриминираното деяние и оръжието на убийството, обаче, това му поведение добре обяснява именно съпричастността му към инкриминираното деяние.“

Двамата в малцинство заключават, че действително са събрани само косвени доказателства, но те „се намират в такава логична и хронологична връзка едно спрямо друго, че обуславят един - единствен възможен извод, че именно подсъдимият Йоан Матев е извършител“.

Според съдията и съдебната заседателка, налице е...

„... верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират помежду си в такава връзка, че обосновават осъществяването на престъпното посегателство от страна на подсъдимия Йоан Матев по начин, непораждащ и минимално съмнение.“

По отношение размера на евентуално наказние, двамата в крайните си изводи посочват, че не е налице нито едно смекчаващо отговорността на Матев обстоятелство. Затова, вземайки предвид факта, че е непълнолетен и още други обстоятелства предлагат присъда от 6 години затвор.

"Изолирайки го от обществото в пенитенциарно заведение, от една страна ще се отнеме възможността на подсъдимия да извършва други престъпления, а от друга същият ще има реална възможност да претърпи положителна промяна на личността си, с оглед и рестриктивния режим в тези заведения, която би могла да доведе и до преоценка на основните човешки ценности и поправянето му, което е напълно постижимо, предвид възрастта на подсъдимото лице.

Отделно, така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за престъпно поведение и в останалите членове на обществото“, казва се в мотивите.

Прокуратурата вече обяви, че ще протестира оправдателната присъда пред Софийския апелативен съд.