Русия иска силите на НАТО да напуснат Румъния и България като част от предложенията ѝ в сферата на сигурността, предаде днес Ройтерс, цитирана от БТА.

Съобщението идва часове преди държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и руският външен министър Сергей Лавров да се срещнат в Женева в преговори, които мнозина виждат като последен шанс за мирно уреждане на споровете около Украйна.

България и Румъния са членки на НАТО и техните собствени въоръжени сили са част от силите на алианса. В двете страни обаче периодично присъстват за учения и войски и средства на НАТО, която укрепи отбраната на източния си фланг сред руската анексия на Крим и подкрепа за сепаратисткия бунт в Донбас през 2014 г.

Гаранциите в сферата на сигурността, които Русия иска да получи от Запада, включват клаузи, изискващи силите на НАТО да напуснат Румъния и България, заяви днес руското външно министерство, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Москва поиска юридически обвързващи гаранции от НАТО да спре разширяването си и да се върне в границите си от 1997 г.

Отговаряйки на въпрос какво ще означава това за България и Румъния, които се присъединиха към НАТО след 1997 г., руското външно министерство каза, че Русия иска всички чуждестранни войски, оръжия и друга военна техника да бъдат изтеглени от тези страни.

"Става дума за извеждане на чуждестранните сили, техника и въоръжения и за други стъпки с цел връщане към конфигурацията в състоянието от 1997 г. на териториите на страните, които не се били членки на НАТО на указаната дата. Към тях се отнасят и България, и Румъния", каза руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ТАСС.

През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха Основополагащ акт, в който отново потвърдиха, че „не се смятат за противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“, пише още руската държавна агенция.

Тя припомня, че през 1999 г. към алианса се присъединиха Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. - България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. - Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония. В момента НАТО обединява 30 държави и продължава политиката си на отворени врати. Русия иска НАТО да ѝ сложи край и заплашва, че в противен случай ще предприеме неуточнени засега действия за гарантиране на своята сигурност. Западът се опасява от подновена агресия срещу Украйна по чиито граници са струпани над 100 000 руски войници с техника и въоръжения.

Изнесените многонационални бойни сили на НАТО са разположени в Естония, Литва, Латвия и Полша. Това показват данни, разпространени днес от пакта и цитирани от БТА.

НАТО е отбранителен съюз, а разгръщането на нашите сили е съобразено с международните задължения, допълват от алианса. Уточнява се, че изнесеното присъствие на изток е разгърнато от 2016 г. заради агресивните действия на Русия срещу Украйна.

Многонационалните изнесени батальони са ключова част за осигуряването на отбрана и сдържане по източния фланг, се пояснява в съобщението.

Данните показват, че в батальона в Естония участват сили от Дания, Франция, Великобритания и Исландия. В Литва са изпратени сили от Германия, Белгия, Чехия, Исландия, Люксембург, Холандия и Норвегия.

В Латвия работят войски от Канада, Албания, Чехия, Исландия, Италия, Черна гора, Полша, Словакия, Словения и Испания. В Полша са разположени сили от САЩ, Хърватия, Румъния и Великобритания. Посочени са също точните места на разгръщане на многонационалните сили.