Двата остри сблъсъка между ЕС и Полша ни припомниха, че в добрата стара Европа нещата далеч не вървят по мед и масло. И че освен кризите с бежанците, COVID-19, цените на енергията, икономиката, на Стария континент има и постоянна политическа криза.

От една страна, напълно нормално е при една демокрация да има противоречия. Но, от друга страна, тези противоречия напоследък се задълбочиха твърде много и заплашват да прелеят в нещо много по-сериозно.

Сблъсъкът

Европейската комисия отдавна е „вдигнала мерника“ на Полша и Унгария. Нека бъдем честни – основания не липсват. Управниците на двете държави в лицето на партиите „Право и справедливост“ (ПиС) в Полша и ФИДЕС в Унгария не зачитат, при това на моменти твърде арогантно, ценностите на ЕС.

Лидерите на тези партии – съответно Ярослав Качински и Виктор Орбан (който е и премиер на Унгария), не пропускат да демонстрират своето пренебрежение към наложените от Брюксел ценности. Понякога изглежда, че умишлено се подиграват с тях.

В Унгария неправителствените организации са поставени под строг контрол. Властите в Будапеща открито говорят срещу миграцията, подчертавайки, че не желаят да приемат бежанци от Близкия изток и Африка.

В Полша пък правосъдието е изцяло подчинено на управляващите. Те създадоха и Дисциплинарна камара към Върховния съд, която да гледа дела срещу негови членове. Уволнени бяха стотици съдии. Отделно някои градове в Полша създадоха зони, забранени за ЛГБТИ общността.

Отгоре на всичко Конституционният съд постанови, че европейското законодателство няма върховенство над националното.

Еврокомисията предупреждава, че може да не приеме националния план на Полша за възстановяване. А това означава страната да остане без пари от еврофондове.

Вместо да се стреснат обаче, полските управници още по-настървено се изправят пред ЕС. Два пъти за три дни премиерът Матеуш Моравецки каза в очите на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че страната му няма да приеме диктата на ЕС и няма да се остави да бъде шантажирана. Това се случи на 19 октомври в Европейския парламент в Страсбург и на 21 октомври в Европейския съвет в Брюксел.

Виктор Орбан не пропусна да подкрепи полския си колега. Което означава, че шансът една от двете страни да бъде наказана с процедура по член 7 е нищожен. За това е необходимо пълно единодушие сред държавите членки.

Същевременно Орбан произнесе гневна реч на милионен митинг срещу ЕС навръх 23 октомври, когато се навършиха 65 години от Унгарското въстание. Събитията от 1956 г. са най-мащабният антикомунистически бунт в историята на Източна Европа.

Няма изцяло добри и изцяло лоши

Истината обаче е, както винаги, някъде по средата. Чашата е наполовина празна или наполовина пълна – зависи от гледната точка. А кои са добри и кои лоши – това зависи от симпатиите.

Нима наистина Полша и Унгария са толкова черни? А може би има стремежи към очернянето им поради необходимостта на самия Европейски съюз да се реформира и неуспеха да го направи?

От такива реформи има крещяща нужда. Най-малкото затова, че ЕС бе напуснат от своя страна членка – Великобритания, която при това бе втората по сила икономика в блока.

Няма да открием Америка, ако кажем, че огромната бюрокрация затруднява и прави доста тромава работата на европейските институции.

Така ЕС проспа дори факта, че през лятото доставките на газ от „Газпром“ били „по-малки от очакваното“. Ама иначе руската компания си била изпълнявала дългосрочните договори, твърдят от Европейската комисия.

Полша открито се противопоставя на проекти като „Северен поток 2“, в които Германия се включва необезпокоявано. И за които Европейската комисия казва, че са от компетенцията на участващите в тях държави. Нищо че иначе Брюксел клейми „Газпром“ за изнудване, опит за налагане на монопол и т.н.

Унгария пък подписа в края на септември договор с „Газпром“ за доставки на газ за период от 15 години.

Точно по такива въпроси разединението и разделението в ЕС е особено сериозно. Само че в Брюксел мълчат или мънкат нещо под носа си. Докато във Варшава казват на глас това, което Европа мисли. Всъщност Полша върши черната работа на ЕС.

Варшава има пълно основание да не си трае. Тя си е извоювала това право. Най-малкото за това, че без нейния принос Европа едва ли би съществувала в настоящия си вид. Както и без унгарския принос впрочем.

Малко история

Притисната между два свръхмогъщи съседа, Полша вечно е била мачкана от тях. В един момент и двамата са стъпкали страната, преди са се сбият помежду си.

Полша има огромната заслуга болшевишкият поход на Запад, започнал през 1917 г., да спре край Варшава през 1920 г. Тогава се случва Чудото на Висла. Полската войска, предвождана от маршал Юзеф Пилсудски, нанася позорно поражение на Червената армия.

Единствено Полша участва във Втората световна война от първия до последния ѝ ден – от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. И то, при положение че физически тя тогава не съществува. Защото е поделена между нацистка Германия и СССР по силата на пакта „Молотов – Рибентроп“.

Армия, състояща се от оцелели в сталинските лагери поляци и командвана от ген. Владислав Андерс, нахлува в Италия от Африка и разгромява германските сили край Монтекасино, а накрая превзема и Болоня.

Като благодарност за всичко това Западът благославя съветската анексия от 1939 г. на Западна Украйна и Западна Беларус. За сметка на това Полша е преместена с близо една трета на запад, като получава стари германски територии. А във Варшава е установен сталинистки режим.

Смъртта на Сталин през 1953 г. и разкритията за неговите престъпления на ХХ конгрес на КПСС три години по-късно водят до известно размразяване.

Именно 1956-а е годината, в която Полша и Унгария започват да бушуват. Причина са работнически бунтове, при които хората настояват за по-добри условия за работа.

И ако бунтовете в полския град Познан през юни се разминават „само“ с 57 убити, Унгарското въстание през октомври взема над 3000 жертви.

Западът подлъгва Унгария да въстане

Унгария е предадена от Запада, по-точно от САЩ. В дните преди избухването на въстанието Радио „Свободна Европа“ бълва уверения, че Западът ще се намеси. Но не го прави, тъй като след войната се е договорил със СССР никой да не се меси със сила в зоната на влияние на противника. Въпреки всичко бунтът в Унгария е първият по-сериозен знак, че социализмът в Източна Европа далеч не е стабилен, особено след Сталин.

За три десетилетия в Унгария настъпва затишие. Жителите на страната обаче получават доста по-големи права, отколкото хората в другите страни от социалистическия лагер. Разрешена е частната инициатива, магазините са пълни с вносни стоки.

Екскурзиите до Унгария бяха сред най-желаните от българите. А младежите неизменно се връщаха с цели куфари с плочи на световни рокгрупи, каквито у нас изобщо не можеха да се намерят.

Всичко това са благините на „гулаш комунизма“, както наричат управлението на Янош Кадар в периода 1956 – 1989 г.

Полша никога не се смирява

Полша обаче постоянно ври и периодично кипва.

В края на 1970 г. северната част на страната е обхваната от нови бунтове. Те са предизвикани от обявените от правителството мерки, официално именувани „Общ курс по замразяване на заплатите и ограничаване на потреблението като средства за преодоляване на затрудненията от икономически характер“. Разбира се, в названието не е спомената и дума за 30-процентното поскъпване на стоките.

Тогава за първи път се чува името на Лех Валенса. Той е един от водачите на протестите в корабостроителницата в Гданск. Звездният му миг обаче ще настъпи след 10 години.

При тези бунтове и сблъсъците със силите на реда са убити 42-ма души.

През лятото на 1976 г. следват нови бунтове. И причина отново е поскъпването. Този път то е 70 на сто. Не се стига до жертви, тъй като първият партиен ръководител на страната Едвард Герек нарежда да не се стреля.

През 1978 г. полският кардинал Карол Войтила е избран за папа и приема името Йоан Павел II. Година по-късно Светият отец идва в родината си и призовава открито своите сънародници да не се страхуват.

Това е тласъкът към създаването през 1980 г. на профсъюза „Солидарност“ – организация, която защитава интересите на работническата класа на думи, а не на дела, както твърдят управниците.

А Лех Валенса, добил изключителна популярност, е избран за лидер на профсъюза. Режимът е обречен. Не може да го спаси и военното положение.

През юни 1989 г. в Полша са проведени многопартийни избори, при това в условията на все още властващия комунистически режим. „Солидарност“ разгромява управляващата партия.

Този момент е повратен и за цяла Източна Европа. Символът на този прелом са двама поляци – Лех Валенса и папа Йоан Павел II. Благодарение на тях преходът е мирен и безкръвен.

Само 40 секунди за размисъл

А в това време в Унгария става нещо невиждано. Властите в страната започват да демонтират загражденията по границата с Австрия. На 27 юни 1989 г. външните министри на двете страни – Дюла Хорн и Алоиз Мок, прерязват телената мрежа край пункта Шопрон.

А на 19 август същата година граничната врата на същото място е отворена за три часа заради провеждащия се там Европейски пикник. И през тази врата в Австрия преминават 600 граждани на ГДР, намиращи се по това време в Унгария.

„Имах 40 секунди, за да взема решение. Знаех, че не мога да отворя границата, но също така знаех, че ако постъпя иначе, много хора ще умрат. Виждахме страх в очите на хората, защото те не знаеха дали ще стреляме, или не. Имах две възможности - да ги пусна да минат или да заповядам стрелба. Предпочетох първата.“

Това са думи на Арпад Бела – началник на унгарския граничен пункт Шопрон по онова време. Той нарежда граничарите да обърнат гръб и да оставят източногерманците да преминат свободно в Австрия.

По същото време в Унгария е организирана кръгла маса. В резултат и там са свикани многопартийни избори и комунистическата партия сдава властта.

Полша и Унгария са първите две страни, свалили комунистическите режими. При това по мирен път. Цялата система рухва през есента на 1989 г.

Повече уважение и разбиране към Изтока

През всичките тези години Западна Европа изгражда едно благоденстващо общество. Докато на Изток стрелят „на месо“ по всеки, опитал да напусне социалистическия „рай“, на Запад границите са премахнати. Днес те се преминават със 120 километра в час. На много места дори няма следи от някогашните контролно-пропускателни пунктове между Германия и Чехия или между Италия и Словения.

Днес на всички тези привилегии се радва и Източна Европа. Страните с главна заслуга за това за Полша и Унгария.

Те заслужават по-голямо уважение от страна на Брюксел. Да, слабостите и грешките трябва да се показват. Съдебната система трябва да бъде независима, а забранените за ЛГБТИ общността зони са позор.

Но изоставането на Изтока от Запада продължава да бъде осезаемо. Да започнем с доходите. В самата Германия все още има разлика в доходите на жителите на западните провинции и на някогашната ГДР. Какво остава за другите страни в Европа, които нямаха „късмета“ да бъдат разделени и съответно нямаше с кого да се обединят?

Полша трудно може да компенсира затварянето на откритата въгледобивна мина „Туров“ на границата с Чехия, както е постановил Съдът на Европейския съюз (СЕС). Не я плаши дори наложената от Съда глоба в размер на 500 хиляди евро на ден за неизпълнение на това решение. Тази мина може да крие опасност за подпочвените води. Но властите във Варшава се притесняват, при това с пълно основание, че закриването ѝ може да лиши от осветление и отопление милиони хора. Засега от Брюксел не обясняват как ще бъде компенсирана Варшава.

Без криворазбрана политкоректност

Полша и Унгария не желаят мигранти на своя територия. Също с пълно основание. Първо, нито властите, нито обществата в бившите комунистически страни са подготвени за такъв наплив. Второ, тези държави не са бивши империи и метрополии като Великобритания, Франция, Испания, Португалия, владели огромни територии и богатства. Далече са дори от Белгия и Нидерландия. Нямат за какво да се извиняват на жителите на бившите си отвъдморски владения по простата причина, че не са имали такива.

За разлика от Европа, която проявява криворазбрана политкоректност, в Полша и Унгария не премълчават най-сериозния проблем, който тези мигранти носят – неспособността да се интегрират. Тя е неразривно свързана с религията и културата на тези хора. Дори старите демокрации в Западна Европа вече трудно се справят с този проблем. Какво да кажем за едва 30-годишните демокрации на Изток?

Неспособността за интегриране доведе до радикализиране, което се изрази в серията атентати във Франция през 2015-а и 2016 г., както и на летището в Брюксел през 2016 г.

Щом такова нещо се случи там, значително по-лесно ще се случи в Унгария или Полша. Това показва елементарната логика. Особено ако вземем предвид, че е трудно да си представим самото съществуване на Полша без католическата религия. Как ли биха реагирали на протести на арабски майки, на чиито деца не дават да носят забрадки в държавните училища?

Полша – сама срещу руските клевети

Отгоре на всичко Полша днес за пореден път е подложена на всевъзможни руски вербални атаки и е принудена да се бори сама с тях. И като че ли единствено членството в НАТО я спасява от нова руска военна агресия.

Според Русия Полша едва ли не е единственият виновник за Втората световна война. Нищо че е нападната и поделена между двата си могъщи съседа. Нищо че съветският външен министър Вячеслав Молотов обявява Полша за „уродливото дете на Версайския договор“ и заявява, че поляците нямат право на държава.

Според Москва полските власти – нищо че такива по онова време няма – едва ли не сами са избили 3 милиона евреи, живели на територията на страната до войната. Нищо че Израел е обявил цели 6532-ма поляци за праведници на света. Това са не-евреи, спасявали по време на войната евреи с риск за живота си.

Европейският парламент клейми в резолюция пакта „Молотов – Рибентроп“. Но Германия се включва в проекта „Северен поток 2“, а Европейската комисия заявява, че това си е работа на Берлин.

Отношението на Русия към Унгария е по-различно – поне засега. Путин е приятел с Виктор Орбан. Има защо – унгарският премиер скача срещу ЕС, но е за сътрудничество с Русия. Страната му, както вече стана дума, сключи договор с „Газпром“. Отделно здравните власти в Будапеща поръчаха руската ваксина „Спутник V“.

Трябва обаче да отбележим подозрителното и странно мълчание на руските медии за гневната антиевропейска реч на Орбан, произнесена на 23 октомври. Има защо – така бе отбелязана 65-ата годишнина от Унгарското въстание. Което бе не срещу друг, а именно срещу наложения от СССР режим.

Бъдете сигурни, че ако се стигне до спор между Москва и Будапеща, в Кремъл веднага ще сменят плочата. И незабавно ще припомнят как Унгария е участвала в нападението срещу СССР през 1941 г. И ще се намерят близки роднини на Орбан, които са хвърляли евреи в Дунава. Не се съмнявайте нито за минута.

Но това, което нито за миг не трябва да забравяме, е, че без Полша и Унгария днешна Европа не би била това, което е. И по тази причина трябва не да се шамаросват, а да се проявява повече разбиране към тези държави. И по-голямо уважение.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.