Софийският районен съд (СРС) отмени като незаконен акт на Теодора Точкова, тъй като прие, че от 2 април 2020 г. тя не е главен съдебен инспектор и сезира прокуратурата, че самоволно е извършила действие, което е в кръга на служба, която не заема. В решението си съдът говори за узурпиране на власт и констатира, че правният нихилизъм на Народното събрание е довел до конституционна криза в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), пише днес специализираното издание lex. 

Както е известно, мандатът на Точкова като шеф на ИВСС изтече през април 2020 г., а този на инспекторите – още на 14 март 2020 г. Оттогава се смениха три парламента, а сега почна мандатът и на четвърти, но нов състав на ИВСС така и не беше избран. През това време 11-имата в инспектората не са спирали да изпълняват функциите си.

Глобата на Методи Лалов

Случаят, заради който СРС сезира прокуратурата за казуса с Точкова, е на бившия съдия Методи Лалов. По закон той е длъжен до една година от напускането на съдебната система да подаде декларация за имущество и интереси пред ИВСС. Оставката на Лалов беше приета на 17 септември 2019 г. Изтича една година, но той не подава декларация. Така след още месец – на 20 октомври 2020 г. му е съставен акт за административно нарушение. Той е съставен отсъствено и препис от него е връчен на новата месторабота на Лалов, който стана общински съветник, чрез служители на Столичната община, при условията на отказ, който е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Въз основа на акта на 29 март 2021 г. Теодора Точкова издава наказателно постановление, с което налага 400 лв. глоба на Лалов.

Именно въпросното наказателно постановление е предмет на делото, по което СРС констатира, че Точкова вече не е главен съдебен инспектор и следователно всичките ѝ актове след 2 април 2020 г. са незаконосъобразни.

Защо Точкова вече не е главен съдебен инспектор

В решението си съдия Мирослав Петров установява, че Теодора Точкова е избрана за главен съдебен инспектор на 2 април 2015 г.

Мандатът на главния инспектор на ИВСС е петгодишен, който извод произтича от изричния нормативен регламент на чл. 132а, ал. 2 КРБ, като в процесния случай същият е изтекъл на 2 април 2020 г., имайки предвид, че неговото начало не е обусловено от момента на встъпване в длъжност. При това положение е повече от очевидно, че към датата на издаване на наказателното постановление – 29 март 2021 г. лицето Теодора Точкова не е притежавала посоченото длъжностно качество, респективно не е разполагала с властнически правомощия да санкционира въззивника Лалов, досежно твърдяното административно нарушение“, заявява съдията.

В решението си той анализира конституционната и законова уредба и подчертава, че 5-годишният мандат на главния съдебен инспектор е регламентиран в основния закон. Той се позовава на разпоредбите от Закона за съдебната власт, които уреждат сроковете за избор на състав на ИВСС и го обвързват с изтичане на мандата на предишния, както и хипотезите за освобождаване от длъжност „преди изтичането на мандата“ на главният инспектор и инспекторите.

„От анализа на цитираната нормативна уредба се налага несъмнен извод, че правомощията на главния инспектор и инспекторите се прекратяват ex lege, т.е. по силата на закона с изтичането на срока на техния мандат или пък предсрочно, при изчерпателно изброените хипотези на чл. 48, ал. 1 ЗСВ, при които се провежда нов избор, поставящ началото на нов мандат. И в двата случая обаче не е предвидена правна възможност за изричното или имплицитно продължаване на срока на мандатите, като именно от момента на прекратяването (в широк смисъл) се поражда и правото им по чл. 50, ал. 1 ЗСВ – при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, могат да бъдат възстановени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора“, пише СРС.

И цитира ключовото решение на Конституционния съд (по дело №12/2010 г. пълния му текст виж тук) по отношение на мандатите, в което се заявява: „…уреждането на мандатите е съобразно съвременните демократични принципи на изграждане и осъществяване на държавната власт. Изключена е безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие. Безсрочността е негово отрицание“.

„Тангира с недопустима узурпация на властническите правомощия“

Позовавайки се директно на Конституцията, съдия Петров напомня, че цялата държавна власт произтича от народа и подчертава, че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.

„Формата на управление и на държавно устройство в страната, установените демократични ценности и гражданското общество предполагат нулева конституционна търпимост спрямо безсрочното изпълнение на функциите на държавен орган от дадена личност, независимо от привидно правомерните подбуди за обезпечаване пълнотата на неговия персонален състав и осигуряването на „приемственост“. Подобно погрешно и противоконституционно разбиране, манифестирано от издателя на оспореното НП Теодора Ангелова Точкова в значителен времеви период, тангира с недопустима узурпация на властническите правомощия на фигурата на главния инспектор на ИВСС и противоречи на мандатността като основен принцип за функционирането на публичните власти, тяхното разделение и държавността“, заявява съдията в решението си .

Правният нихилизъм на НС е създал конституционна криза в ИВСС

От решението става ясно, че представителят на ИВСС по делото на Лалов е защитавал тезата, че наказателното постановление на Точкова е законосъобразно, тъй като липсва акт, въз основа на който тя да е освободена от длъжност. Освен това юрисконсултът е заявил, че с това, че Точкова продължава да изпълнява функциите си на главен съдебен инспектор, „се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност“.

Съдия Мирослав Петров категорично отхвърля тези доводи. Той заявява, че цялата нормативна уредба показва, първо, че мандатът на главния инспектор не може да бъде продължен, и второ, че правомощията му се прекратяват с неговото изтичане и не е необходим никакъв акт на Народното събрание за това. Съдията напомня, че такъв не е имало по отношение на предишния главен инспектор Анна Караиванова.

СРС подчертава, че мандатът е предвиден в обществен интерес, предотвратява трансформацията на държавната власт в диктатура и е своеобразна гаранция за независимост на държавния орган при осъществяване на функциите му.

„Доводи за противното не могат да се изведат и от демонстрирания правен нихилизъм от върховния законодателен орган в страната, който е абдикирал в продължителен период от време от вменените му с Конституцията задължения за рекрутиране на състава на ИВСС и чиято пасивност предизвиква конституционна криза, досежно невъзможността посоченият държавен орган да функционира в съответствие със закона“, пише съдия Петров.

И за да покаже докрай защо тезата за оставане на поста, въпреки изтичането на мандата, до избор на нов ИВСС, е несъстоятелна, той дава следния пример: „Това би означавало да се допусне главният инспектор и инспекторите да продължат мълчаливо да изпълняват функциите си и при евентуално предсрочно прекратяване на мандатите им при условията на чл. 48, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ – влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление, лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност или тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, до избирането на нови такива, а това е правен абсурд“.

Що се отнася до приемствеността съдия Петров напомня едно особено мнение на покойния председател на КС Румен Янков: „Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време „тя става цел на естествените му егоистични импулси“. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице.“ 

Когато липсата на компетентност осъществява и състав на престъпление

„Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на държавната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера“, заявява съдия Петров.

И подчертава, че този драстичен порок води до незаконосъобразното ангажиране на отговорността на Методи Лалов. „Неговото санкциониране представлява недопустима държавна принуда от страна лице, неразполагащо с властнически правомощия, поради изтеклия му мандат като главен инспектор на ИВСС и което на практика съзнателно, самоволно и целенасочено извършва действия, попадащи в кръга на посочената служба, без да има право да я заема, считано от 2 април 2020 г.“, пише съдът.

Решението на съда обаче не завършва с това. Съдия Петров първо информира Методи Лалов, че има право да претендира обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 3) за евентуалните вреди, които му е причинила „упражнената спрямо него репресия“.

А след това заявява: „В заключение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че не би могъл да се превърне в безмълвен констататор на наличните по делото фактически данни за евентуално престъпно посегателство по чл. 274, ал. 1 НК – „Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема…се наказва с….“, поради което препис от наказателното постановление и от настоящото решение следва да се изпратят на Софийска районна прокуратура с оглед извършването на суверенна преценка за осъществен състав на умишлено престъпление от общ характер“.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град.