За новия канцлер Олаф Шолц няма написана нито една книга или биография. Това е странно за политик, който през целия си живот е заемал важни постове в Германия, а през последния мандат на Меркел бе вицеканцлер и финансов министър.

Вероятно причината за това е, че никой никога, дори и през последните години, не е смятал, че Олаф Шолц ще стане канцлер. Освен един-единствен човек, който винаги е вярвал в това. И той се казва Олаф Шолц. 

Един от малкото хора, които наистина познават добре Олаф Шолц, е главният редактор на „Хамбургер Абендблат“ Ларс Хайдер.

„Срещал съм се около 200 пъти с него през последните 10 години. Някои от разговорите ни продължаваха по 4-5 часа, други бяха едва по десетина минути. Но мога да кажа, че го познавам изключително добре. През октомври моят зет, който работи във външно министерство, ми се оплака, че няма къде да прочете повече за живота и кариерата на Шолц и ме попита защо не напиша неговата биография. Това беше поводът да седна и да събера всички наши разговори и мои наблюдения върху него в книга, която наистина ще е първата за Шолц“, разказа Хайдер в деня на избора на Шолц за канцлер. 

Какво трябва да се знае за новия канцлер? Той говори тихо и често е трудно да чуеш добре какво казва. Неговите пресконференции са едни от най-скучните за журналистите в Берлин. Той обаче е и сред най-трудните партньори за интервюта или разговори – в това надминава дори Ангела Меркел, която рядко даваше интервюта, но винаги отговаряше на зададените ѝ въпроси. За разлика от нея Шолц казва: „Ще модерирам въпроса ви“ и след това отговаря на въпрос, който би искал да му зададат, а не на реално зададения.

Това прави труден разговор с него особено по неприятни за него теми като скандалът със сделките cum-ex. При тях вратичка в закона позволяваше на акционери да търгуват помежду си с акции, без да плащат данъци върху тях. Това коства на бюджета над 55 милиарда евро. Шолц бе разпитван от разследващата скандала комисия, тъй като по негово време като кмет на Хамбург данъчните власти в града-провинция се отказват по неизвестна причина да си поискат обратно 47 милиарда евро данъци, заобиколени по този начин, от частната банка M.M.Warburg. Има ли пръст в това Шолц? До ден-днешен няма никакви доказателства за това, смята Хайдер, който е присъствал на публичните разпити на Шолц.

„Ако обаче се докаже някаква негова намеса, той е свършен като канцлер“, убеден е биографът му.

По същия начин седят нещата и с другия финансов скандал, разклатил последния мандат на Меркел. Фалитът на пирамидата Wirecard. Оказа се, че собственикът й е имал връзки на най-високо ниво и дори е разговарял с хора в канцлерството и финансовото министерство. Там също няма никакви доказателства, че Меркел или Шолц са знаели за измамата, или на по-късен етап са я прикривали. Заради измъкването му от тези два големи скандала напълно невредим, новият канцлер получи прякора „тефлоновия Шолц“.

Всъщност финансовите скандали далеч не са слабото място на новия канцлер и консерваторите сбъркаха, като се концентрираха в тях по време на предизборната кампания, смята биографът му.

Най-големият политически провал на Олаф Шолц дотук е срещата на Г-20 в Хамбург и безпрецедентните безредици по време на провеждането ѝ. Той сбърка във всичко, в което можеше да се сбърка тогава, смята Хайдер.

Какво да очаква обаче Европа от този доста мълчалив канцлер?

Всъщност големи промени няма да има. Шолц е твърд последовател на Хелмут Шмид, също хамбургчанин междувпрочем, който още по време на своето канцлерство обяви, че Германия не може да съществува сама и силата ѝ ще е само в партньорството с останалите европейци. В този смисъл се очаква той да не наруши традицията и първата му визита да бъде във Франция, а втората в Полша, за да се подчертае важността на партньорството с европейските държави. Шолц ще спази и линията на Меркел да търси винаги компромис и при всички разногласия да действа по-скоро като посредник, отколкото да налага своето виждане. 

Във вътрешната политика също може да се очаква много от него. Като кмет на Хамбург той спечели изборите за кмет с абсолютно мнозинство и успя да постави града отново на световната карта. Хамбург е най-големият град в Европа, който не е столица, и е жизненоважен за цялата европейска икономика като пристанищен град. Но въпреки това преди Шолц Хамбург бе просто една от провинциите в Германия. Като кмет на града той успя да построи докрай Хамбургската филхармония, която е една от най-модерните и красиви в света. Погрижи се да има достатъчно места в детските градини и ги направи безплатни, Хамбург бе първият град в страната, който предложи целодневно обучение на децата в училище и построи жилища още преди да влезе в жилищна криза, в каквато се сринаха всички останали големи градове в страната 

Без управлението си в Хамбург, Шолц със сигурност нямаше да успее да стане канцлер – това бе най-силният му трамплин.

Интересен детайл за Шолц е, че той е може би канцлерът, който чете най-много. Той чете непрекъснато книги и това е важно да се знае не само за журналистите, но и за неговите политически партньори в другите държави. Когато сяда да обсъжда дадена тема, той се е задълбочил вече в нея с всяка възможна литература по въпроса и за разлика от останалите политици, не се оставя да бъде информиран само от съветниците си. Освен литература той чете и всякакви бюрократични документи до последната буква, което винаги го поставя в по-силна позиция по време на преговори.

Това може да се окаже голям проблем за новата външна министърка – Аналена Бербок. Външната политика винаги е била голямата страст на Шолц и той определено е експерт по повечето теми, важни за Германия. В това отношение Бербок със сигурност му отстъпва.

Една от най-големите слабости на новия канцлер пък е, че той е всъщност доста срамежлив. Това не е човек, който се чувства добре под прожекторите и пред камерите. Той трудно влиза в разговор и понякога изглежда напълно загубен на големи форуми, в които всички се упражняват в смолтолк, а той не се осмелява или няма интерес да влиза в такива разговори с останалите. Друг проблем за него може да се окаже и голямата му трудност да показва емоции. Меркел винаги е била също изключително обрана откъм емоции, но тя до последно не се научи да овладява мимиката си и лицето ѝ винаги я издаваше какво точно мисли за партньора си в този момент. Шолц в сравнение с нея остава един дълбоко възпитан политик, който никога няма да демонстрира учудване или пренебрежение към незнанието на събеседника си. 

Но общите черти между Меркел и Шолц са повече от различията им. Може да се каже и за двамата, че всъщност никой не ги познава добре извън политиката. Самият Шолц често казва за себе си, че той до голяма степен е мъжкият вариант на Меркел. 

Тази негова изключителна сдържаност обаче си има и предимства. Шолц успя до последния час буквално да държи в тайна кои ще са новите министри от социалдемократите. Докато останалите партии разпределяха постове буквално пред медиите, Шолц запази контрола над партията. Всъщност той контролира изцяло министрите си и дори техните изяви в медиите могат да стават само след изричното му одобрение. Ярък пример за това бе представянето на здравния министър Карл Лаутербах вчера – един от най-търсените за коментари здравни експерти през последните години, който никога не се е спирал от изяви.

Когато медиите днес поискаха Лаутербах да отговори на въпроси, Шолц заяви сухо: „Днес само обявихме кой ще е новият министър, но ако той иска да каже две изречение, може.“ Пак днес стана ясно и че новият социален министър Хайл е отказал покана да участва в телевизионно предаване. Шолц контролира изцяло министрите си за разлика от Меркел, която в края на мандата си вече бе загубила общата линия  с нейния кабинет.

Но въпреки тази твърда линия Шолц ще има някои сериозни проблеми с министрите си, както и с коалиционните си партньори. И то най-вече с Лаутербах, който е привърженик на политиката на твърди мерки срещу пандемията и стана много популярен с това през последните две години. Дали това няма да доведе до конфликти и загуба на рейтинг тепърва ще се види, но е твърде вероятно това да стане. Проблем за Шолц ще са и двамата силни партньора в коалицията – финансовият министър и лидер на либералите Кристиан Линднер и икономическият и екоминистър и лидер на зелените Хабек. Неминуемо ще се стигне до сблъсък между двамата особено по темата за опазването на климата и жертвите, които трябва да направи индустрията, както и цената, която трябва да се плати. Ще се справи ли с тези заложени конфликти новият канцлер? За хората, които го познават – да.

Едно от малкото неща, които се знаят за личните интереси на Шолц, е, че той практикува с удоволствие спорт и тича всеки ден още от 14-годишен. Самият той често е казвал, че спортува за удоволствие и няма нужда от спорта, за да се разтовари психически и да свали напрежението, просто, защото никога не е под напрежение. Това е човек, който е понесъл много удари в политическата си кариера и те не са го отказали, а напротив. За разлика от голяма част от колегите си на политическата сцена той е свикнал да издържа на неприятни емоции, може да живее с провалите си и отново да се връща на върха. Това със сигурност ще се отрази и на стила му на управление в коалицията. В крайна сметка той е единственият, който години е управлявал и се е справял реално с всякакви проблеми, докато либералите и зелените години наред казваха как трябва да стане и какво трябва да се направи, но не са имали възможността реално да го правят. Така че те ще са зависими от неговата помощ.

Друга гореща от няколко години теми за цяла Европа е темата за миграцията. Какво да очакваме там от него? Трябва да знаем, че като кмет на Хамбург, Шолц лично се обръщаше писмено към чужденци, живеещи там, с въпроса не искат ли да станат германски граждани или да вземат поне двойно гражданство. Той е твърдо убеден, че Европа, но най-вече Германия има крещяща нужда от миграция, за да продължи да живее по начина, по който живее сега.